Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Трябва ли при преценката дали загуба на дъщерно дружество в друга държава членка е окончателна по смисъла по-специално на [решение от 21 февруари 2013 г., A (C‑123/11, EU:C:2013:84)], а следователно и дали дружеството майка може да приспадне загубата на основание член 49 ДФЕС, да се вземе предвид фактът, че съгласно правната уредба на държавата на дъщерното дружество съществуват ограничения относно възможността правните субекти, различни от дружеството, претърпяло загубата, да приспадат загубата?
Ако трябва да се държи сметка за ограничение като посоченото в първия въпрос, следва ли да се вземе предвид и дали в конкретния случай действително е налице друг правен субект в държавата на дъщерното дружество, който е могъл да приспадне загубите, ако такова приспадане бе позволено там?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Следва ли член 57, параграф 4, букви в) и ж) от Директива 2014/24/ЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която оспорването по съдебен ред на решението за предсрочно прекратяване на договор за обществена поръчка, взето от възлагащ орган поради допуснати значителни недостатъци при неговото изпълнение, пречи на възлагащия орган, който открива нова процедура за възлагане на обществена поръчка, да направи на етапа на подбора на оферентите каквато и да било преценка на надеждността на засегнатия от това прекратяване оператор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1) Може ли с доходи от работа, която съгласно националното право е незаконна, да се докаже изцяло или отчасти притежаване на достатъчно средства по член 7, параграф 1, буква б) от [Директива 2004/38]?
2) При утвърдителен отговор, могат ли условията по член 7, параграф 1, буква б) [от тази директива] да бъдат изпълнени, ако работата се счита за несигурна единствено поради незаконния ѝ характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
Изисква ли правото на Европейския съюз, и по-специално Регламент № 1169/2011 […], когато е задължително да се посочи произходът на попадащ в приложното поле на този регламент продукт, върху продукт с произход от територия, окупирана от Израел от 1967 г. нататък, да се посочва тази територия, както и да се уточнява, че продуктът е от израелско селище, когато това е така
При отрицателен отговор на този въпрос, разпоредбите на посочения регламент, и по-специално тези в глава VI от него, позволяват ли на държава членка да изисква такива обозначения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1. Трябва ли членове 49 ДФЕС, 54 ДФЕС, 107 ДФЕС и 108 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат мярка на държава членка, при която в резултат от прилагането на правната уредба на държавата членка (Закон за облагане на телекомуникациите със специален данък) реалната данъчна тежест се понася от данъчнозадължените лица, които са чуждестранна собственост
Означава ли този резултат, че е налице непряка дискриминация?
2. Противоречи ли на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС правна уредба на държава членка, в която се предвижда задължение за заплащане на данък, определян чрез облагане на оборота с прогресивна данъчна ставка
Означава ли това задължение, че е налице непряка дискриминация, ако в резултат от него реалната данъчна тежест при най-високо облагаемото ниво се понася главно от данъчнозадължените лица, които са чуждестранна собственост
Представлява ли този резултат забранена държавна помощ?
3. Трябва ли член 401 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която води до разграничение между чуждестранни и местни данъчнозадължени лица
Трябва ли да се счита, че специалният данък има характера на данък върху оборота
С други думи, съвместим ли е този данък с Директивата за ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Следва ли понятието „услуга […], която се състои изцяло или главно в пренасянето на сигнали по електронни съобщителни мрежи“, съдържащо се в член 2, буква в) от [Рамковата директива], да се тълкува в смисъл, че обхваща или може да обхваща услуга за електронна поща по интернет, която се предоставя чрез общодостъпното интернет пространство, без обаче предоставянето ѝ да включва достъп до интернет?
а) Следва ли това понятие да се тълкува по-специално в смисъл, че услугата по компютърна обработка, която доставчикът на такава услуга за електронна поща извършва чрез своя сървър за електронна поща, като разпределя IP адресите на физически участващите крайни устройства към адресите за електронна поща и с помощта на различни протоколи от вида на интернет протоколите въвежда или съответно получава в общодостъпното интернет пространство електронни писма, разделени на пакети данни, се състои в „пренасяне на сигнали“, или последното се осъществява едва с изпращането на тези пакети данни от [ДИУ]?
б) Следва ли това понятие да се тълкува по-специално в смисъл, че за пренасянето чрез общодостъпното интернет пространство на електронни писма, разделени на пакети данни, което се извършва от [ДИУ], може да носи отговорност доставчикът на такава услуга за електронна поща, така че да се приеме, че той предоставя услуга, която се състои в „пренасяне на сигнали“
Евентуално при какви условия последният може да носи такава отговорност?
в) В случай че самият доставчик на такава услуга за електронна поща пренася сигналите или може във всички случаи да носи отговорност за тази услуга по пренасяне на сигнали, осъществявана от [ДИУ], може ли това понятие да се тълкува по-специално в смисъл, че независимо от евентуални допълнителни функции, каквито са редактирането, регистрирането и сортирането на електронни писма или управлението на данни за контакт, и независимо от положените от доставчика усилия за технологичното разработване на отделните функции, услугата за електронна поща се състои също „изцяло или главно“ в пренасянето на сигнали, тъй като при функционален подход от гледна точка на ползвателите на преден план е изведена комуникационната функция на услугата?
В случай че понятието, посочено в първия въпрос, [трябва] да се тълкува в смисъл, че по принцип не обхваща услугата за електронна поща по интернет, която се предоставя чрез общодостъпното интернет пространство, без обаче предоставянето ѝ да включва достъп до интернет, може ли въпреки това по изключение това понятие да отговаря на условието, при което доставчикът на такава услуга управлява едновременно свои собствени електронни съобщителни мрежи, които са свързани с интернет и могат най-малкото да бъдат използвани за целите на имейл услугата
Евентуално при какви условия е възможно това?
Как следва да се тълкува критерият „обикновено срещу заплащане“, съдържащ се в член 2, буква в) от [Рамковата директива]?
а) Посоченият критерий изисква ли по-специално заплащането на такса от ползвателите или възнаграждението може да се състои в предоставянето на друга насрещна престация от тях, от която доставчикът на услугата има икономически интерес, например когато ползвателите активно предоставят на негово разположение лични или други данни или когато тези данни се събират по друг начин от доставчика на услугата при нейното използване?
б) Този критерий изисква ли по-специално заплащането да бъде извършвано непременно от ползвателя на услугата, или е достатъчно услугата да бъде финансирана отчасти или изцяло от трето лице, например чрез реклами, публикувани на уебсайта на доставчика на услугата?
в) В този контекст отнася ли се терминът „обикновено“ по-специално до обстоятелствата, при които конкретна услуга се извършва от доставчика ѝ, или този термин се отнася до обстоятелствата, при които обикновено се предоставят идентични или сравними услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Трябва ли член 2, параграф 1, член 3, параграф 1, буква в) и член 6, параграфи 1, 2 и 3 от Директива [2012/13], както и член 48 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат наказателнопроцесуални разпоредби на държава членка, съгласно които в случай на изменение на обвинението за правото на защита сe предвиждат различни в качествено и в количествено отношение гаранции в зависимост от това дали изменението се отнася до фактическата част на обвинението или до правната квалификация на деянието, като позволяват по-конкретно на подсъдимия да поиска само в първата хипотеза прилагане на алтернативното [и по-благоприятно] производство по налагане на наказание, [определено в споразумение] (т.нар. решаване на делото със споразумение)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
Допускат ли разпоредбите на член 6, параграф 1 и шесто съображение от [Директива 94/22] национална правна уредба, по-специално член 19, параграф 5 bis от Законодателен декрет № 625/1996, която съгласно тълкуването, дадено от Consiglio di Stato (Държавен съвет) в решение № 290/2018, позволява за целите на определяне на възнагражденията, които трябва да се заплащат, да се използва параметърът QE, базиран на котировките на нефта и на други горива, а не индексът Pfor, обвързан с цената на газа на краткосрочния пазар?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Компетентен ли е националният съд да се произнесе по съдебните разноски след оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разходите, направени за представяне на становища пред Съда от лица, различни от страните по главното дело?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.