Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Следва ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че в случаите на производства, при които длъжникът не участва до произнасяне със съдебно разпореждане за плащане, съдът е длъжен служебно да разгледа неравноправен характер на договорна клауза, и когато има съмнения, че такава клауза е неравноправна, съдът е длъжен да не я приложи?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, длъжен ли е националният съд изцяло да откаже издаването на съдебен акт, разпореждащ плащане, когато част от претенцията се основава на неравноправна договорна клауза, формираща размера на заявената претенция?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, но отрицателен отговор на втория, длъжен ли е националният съд частично да откаже издаването на съдебен акт, разпореждащ плащане, за частта от претенцията, която се основава на неравноправна договорна клауза?
При утвърдителен отговор на трети въпрос, длъжен ли е и при какви условия националният съд служебно да зачете последиците, свързани с неравноправния характер на клауза, когато има данни за плащане по нея, включително да извърши прихващане с други неплатени задължения по договора?
При утвърдителен отговор на четвърти въпрос, обвързан ли е националният съд от указания на горна инстанция, които по националното право са задължителни за проверяваната инстанция, с които указания не се зачитат последиците, свързани с неравноправния характер на клауза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
Може ли противопоставянето на незаконно действаща група, която упражнява корупционно влияние и оказва натиск чрез държавния апарат върху търсещото убежище лице и срещу която не могат да се използват ефективни правни средства за защита поради широко разпространената корупция в страната, да се приравни на приписано политическо мнение по смисъла на член 10 от Директива 2011/95?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Какви са изискванията към съдържанието и конкретността на доклада за проверка, за да се квалифицира като „действие, свързано с разследване или преследване“, което прекъсва давностния срок за преследване по смисъла на член 3, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2988/95?
Възможно ли е доклад за проверка, който не съдържа изрично намерение за санкциониране или налагане на административна мярка, но определя достатъчно точно засегнатите операции, да прекъсва давността?
Какво следва да установи националният съд при преценка дали конкретен доклад за проверка прекъсва давностния срок за преследване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Може ли държава членка да откаже признаване на акт за раждане, издаден от друга държава членка, и да откаже издаване на документ за самоличност на дете, гражданин на Съюза, когато в акта са вписани родители от един и същи пол?
Представлява ли такъв отказ ограничение на правото на свободно движение и пребиваване, гарантирано от ДФЕС и Хартата на основните права на Европейския съюз, и допустимо ли е това ограничение с оглед на националното право?
Задължена ли е държавата членка да признае връзката на произход и да издаде документ за самоличност на дете въз основа на акт за раждане, издаден от друга държава членка, за целите на упражняване на правата, произтичащи от правото на Съюза, независимо от вътрешното си право относно родителските права на лица от един и същи пол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Следва ли член 38, параграф 3, второ изречение от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба от националното право, като член 38, параграф 1 и параграф 2 във връзка с член 6, параграф 4, второ изречение от [BDSG], която не позволява трудовото правоотношение на длъжностното лице по защита на данните да бъде едностранно прекратено с предизвестие от администратора, който е негов работодател, независимо дали е мотивирано с изпълнението на задълженията на длъжностното лице?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Пречка ли е член 38, параграф 3, второ изречение от [ОРЗД] за такава разпоредба от националното право и тогава, когато определянето на длъжностното лице по защита на данните е задължително не съгласно член 37, параграф 1 от [ОРЗД], а съгласно правото на държавата членка?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Налице ли е достатъчно правно основание за член 38, параграф 3, второ изречение от [ОРЗД], по-специално с оглед на обстоятелството, че в приложното му поле се включват длъжностни лица по защита на данните, които се намират в трудово правоотношение с администратора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Следва ли член 101 ДФЕС и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване на националната правна уредба, съгласно което петгодишният давностен срок за предявяване на искове, предвиден в член 10 от Директива 2014/104, както и член 17 от тази директива относно определянето на размера на вредата от съдилищата са неприложими с обратно действие, определяйки като референтна за обратното действие датата на налагането на санкцията, а не датата на предявяването на иска?
Следва ли член 22, параграф 2 от Директива 2014/104 и понятието „обратно действие“ да се тълкуват в смисъл, че член 10 от същата директива е приложим спрямо иск като предявения в главното производство, който, макар и предявен след влизане в сила на директивата и на акта за транспонирането ѝ, се отнася до предходни обстоятелства или санкции?
При прилагането на разпоредба като съдържащата се в член 76 от Закон 15/2007, следва ли член 17 от Директива 2014/104, уреждащ определянето на размера на вредата от съдилищата, да се тълкува в смисъл, че това е разпоредба с процесуален характер, приложима в главното производство, искът по който е предявен след влизане в сила на националния акт за транспониране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1. Противоречи ли на член 6, параграф 1 от [Директива 2008/98] национална правна уредба, съгласно която статусът за край на отпадъка настъпва само когато отпадъците, съществуващите вещества или получените от тях вещества се използват пряко като заместители на суровини или произведени от първични суровини продукти или са подготвени за повторна употреба?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен:
2. Противоречи ли на член 6, параграф 1 от [Директива 2008/98] национална правна уредба, съгласно която статусът за край на отпадъка за изкопани материали може да настъпи най-рано чрез замяната на суровини или произведени от първични суровини продукти?
В случай че на първия и/или на втория въпрос се отговори отрицателно:
3. Противоречи ли на член 6, параграф 1 от [Директива 2008/98] национална правна уредба, която предвижда, че статусът за край на отпадъка за изкопани материали не може да настъпи, ако формалните критерии (по-специално задълженията за регистрация и документиране), които нямат никакво свързано с околната среда отражение върху извършената мярка, не са изпълнени или не са изпълнени изцяло, макар да е установено, че изкопаните материали не надвишават предвидените за конкретното предназначение пределни допустими стойности (клас за качество), които следва да се спазват?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
1) С оглед на естеството на въпросите, на които националната юрисдикция следва да отговори, за да реши дали да постанови решение в същия смисъл като арбитражно решение по член 66 от Arbitration Act (Закон за арбитража) от 1996 г., може ли съдебно решение, постановено по реда на тази разпоредба, да представлява релевантно „съдебно решение“ на държавата членка, в която се иска признаване, по смисъла на член 34, точка 3 от Регламент [№ 44/2001]?
2) Като се има предвид, че съдебно решение, постановено в същия смисъл като арбитражно решение — каквото е съдебно решение, постановено по реда на член 66 от Arbitration Act от 1996 г. — представлява съдебно решение, което не попада в материалния обхват на Регламент № 44/2001 поради изключването на арбитража съгласно член 1, параграф 2, буква г), може ли такова съдебно решение да представлява релевантно „съдебно решение“ на държавата членка, в която се иска признаване, по смисъла на член 34, точка 3 [от този регламент]?
3) В случай че член 34, точка 3 от Регламент № 44/2001 не се прилага, ако признаването и изпълнението на съдебно решение на друга държава членка би противоречало на вътрешния обществен ред, тъй като би нарушило принципа на силата на пресъдено нещо поради наличието на по-ранно национално арбитражно решение или на по-ранно съдебно решение в същия смисъл като арбитражното решение, постановено от съда на държавата членка, в която се иска признаване, допустимо ли е позоваването на член 34, точка 1 от Регламент № 44/2001 като основание да се откаже признаване или изпълнение, или в член 34, точки 3 и 4 от Регламента са изчерпателно предвидени основанията, поради които силата на пресъдено нещо и/или противоречието могат да са пречка за признаване или изпълнение на съдебно решение по смисъла на Регламента?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1) Трябва ли понятието „дела, свързани с договор“ по смисъла на член 5, точка 1 от [Регламент № 44/2001]: да се тълкува в смисъл, че налага да се установи правно задължение, което е поето доброволно от едно лице към друго и на което се основава искът на ищеца, дори ако задължението не е поето доброволно от ответника и/или към ищеца
при утвърдителен отговор, каква трябва да е степента на връзката между доброволно поетото правно задължение и ищеца и/или ответника
2) Понятието „иск“, на което „се основава“ ищецът, предполага ли, подобно на критерия, използван, за да се установи дали даден иск е дело, свързано с договор, по смисъла на член 5, точка 1 от [Регламент № 44/2001] или е „дел[о относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт]“ по смисъла на член 5, точка 3 от същия регламент ([решение от 24 ноември 2020 г., Wikingerhof, C‑59/19, наричано по-нататък „решение Wikingerhof”, ECLI:EU:C:2020:950], точка 32), да се провери дали тълкуването на доброволно поетото правно задължение е абсолютно необходимо, за да се прецени основателността на иска
3) Спада ли към делата, свързани с договор, по смисъла на член 5, точка 1 от [Регламент № 44/2001] предявеният по съдебен ред иск, с който ищец цели да бъде съдебно установено, че е собственик на вещ, която е в негово владение, позовавайки се на два договора за покупко-продажба, първият от които е сключен от първоначалния съсобственик на тази вещ (съпруг на ответника и също първоначален съсобственик) с продавача на ищеца, а вторият — между последните двама
a) Различен ли е отговорът, ако ответникът изтъква обстоятелството, че първият договор не е договор за покупко-продажба, а договор за съхранение
б) Ако някоя от тези хипотези попада в обхвата на делата, свързани с договор, кой договор трябва да се вземе предвид, за да се определи мястото на изпълнение на задължението, на което се основава искът?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.