всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2000 г.

Дали Регламент № 2081/92 от 14 юли 1992 година относно защитата на географските означения и наименованията за произход на селскостопански продукти и храни препятства прилагането на национална разпоредба, която забранява подвеждащото използване на просто географско означение за произход, тоест означение, при което няма връзка между характеристиките на продукта и неговия географски произход?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.

1. При определяне дали жалбоподателката, като британски задграничен гражданин, който няма право (съгласно законодателството на Обединеното кралство) да влиза или пребивава в Обединеното кралство, е „лице, притежаващо гражданството на държава членка“ и следователно е „гражданин на Съюза“ по смисъла на член 8 от Договора за ЕО: (1) Какъв е ефектът (ако има такъв) съгласно правото на Общността на: (a) Декларацията на Обединеното кралство от 1972 г. „относно определението на термина граждани“, направена по време на присъединяването към Европейските общности и приложена към заключителния акт на конференцията по присъединяване; (b) Декларацията на Обединеното кралство от 1982 г. „относно значението на британски гражданин“; и (c) Декларация № 2 към Договора за Европейския съюз, подписана на 7 февруари 1992 г., че гражданството се определя единствено по националното право на съответната държава членка и държавите членки могат да декларират, за информация, кои лица се считат за техни граждани за целите на Общността
(2) Ако и доколкото Обединеното кралство няма право, съгласно правото на Общността, да се позовава на горепосочените декларации, кои са релевантните критерии за определяне дали дадено лице има гражданство на държава членка за целите на член 8, когато вътрешното право определя различни категории гражданство, само някои от които предоставят право на влизане и пребиваване в тази държава членка
(3) В този контекст, какъв е ефектът на принципа на зачитане на основните човешки права по правото на Общността, на който се позовава жалбоподателката, по-специално когато тя се позовава на член 3, параграф 2 от Четвъртия протокол към Европейската конвенция за правата на човека, според който никой не може да бъде лишен от правото да влиза на територията на държавата, на която е гражданин, който не е ратифициран от Обединеното кралство
2. При настоящите обстоятелства, прилага ли се член 8а, параграф 1 от Договора за ЕО: (a) Предоставя ли права на гражданин на Съюза да влиза и пребивава в държавата членка, на която е гражданин, дори когато тези права са отказани по националното право
(b) Предоставя ли допълнителни права спрямо тези, които са съществували по Договора за ЕО преди изменението му с Договора за Европейския съюз
(c) Създава ли права с пряко действие, на които гражданите на Съюза могат да се позовават пред националните съдилища и трибунали
(d) Прилага ли се към ситуации, които са изцяло вътрешни за една държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.

1) Представлява ли пречка правото на Общността – и по-специално принципите на европейското гражданство и недопускане на дискриминация, залегнали в членове 6 и 8 от Договора за създаване на Европейската общност – за това правото на социално обезщетение по неосигурителна система, като въведеното с белгийския закон от 7 август 1974 г. за минималния жизнен минимум, да бъде предоставяно само на гражданите на държавите членки, които попадат в обхвата на Регламент (ЕИО) № 1612/68 от 15 октомври 1968 г., и следователно не и на всички граждани на Съюза?
2) При отрицателен отговор: Следва ли членове 6 и 8а от Договора и Директива 93/96 от 29 октомври 1993 г. относно правото на пребиваване на студенти да се тълкуват в смисъл, че студент, на когото е предоставено право на пребиваване, впоследствие може да бъде изключен от правото на обезщетения по неосигурителна система за социални помощи, като минималния жизнен минимум, изплащан от приемащата държава, и ако да, това изключение ли е общо и окончателно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.

1. Приложими ли са Договорът за ЕО или Регламент (ЕИО) № 1408/71 относно социалното осигуряване или Регламент (ЕИО) № 1612/68 относно свободното движение на работници в Общността в разглеждания случай, при положение че г-н Рундгрен е променил местоживеенето си от Швеция във Финландия на 29 септември 1989 г., тоест преди Споразумението за Европейското икономическо пространство да влезе в сила по отношение на Финландия?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли изразът „нито се изплаща пенсия“ в член 28а от Регламент № 1408/71 да се тълкува като обхващащ случай, в който:
(а) г-н Рундгрен няма право на държавна пенсия, или
(б) той няма право на пенсия, основана на трудова дейност, или
(в) този израз обхваща само случай, в който и точка (а), и точка (б) са изпълнени едновременно за него?
При тълкуването на посочения израз следва ли също така да се приеме, че правото на пенсия означава в този случай принципното право на г-н Рундгрен на пенсия във Финландия, като не се вземат предвид неговите действителни обстоятелства, като например влиянието на получаваните от него пенсия и анюитет от Швеция върху придобиването на пенсия във Финландия, или изразът се отнася до конкретните обстоятелства, при които се взема предвид влиянието на доходите, получавани от него от Швеция, върху придобиването на пенсия във Финландия?
3. Включват ли вноските и подобните плащания, посочени в член 33, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1408/71, освен вноските, начислявани за получаване на социално осигуряване по болест и майчинство (във Финландия — вноски за здравно осигуряване), и вноските, начислявани за старост, инвалидност и безработица (във Финландия — вноски за държавно пенсионно осигуряване)
Ако отговорът на този въпрос е отрицателен, възможно ли е последните вноски да са изключени по друг член на регламента, като се има предвид по-специално обхвата на регламента, видим от член 4, параграф 1, букви б), в) и ж) от него?
4. Какво значение има, при тълкуването на членове 28а и 33, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1408/71, фактът, че Финландия и Швеция са се договорили, заедно с другите северни държави, съгласно член 36, параграф 3 от посочения регламент и член 23 от Северната конвенция за социално осигуряване, да се откажат взаимно, inter alia, от всяко възстановяване на разходите за медицински грижи?
5. Ако членове 28а и 33, параграф 2 от посочения регламент се прилагат така, че г-н Рундгрен може да бъде задължен да плаща вноски за държавно пенсионно и здравно осигуряване във Финландия, може ли той все пак да подаде заявление по член 17а от регламента със задна дата за освобождаване от приложимостта на законодателството на държавата си на пребиваване, Финландия, или заявлението трябва да е подадено преди определянето на задълженията му за вноски по финландското законодателство
В последния случай, какво значение има фактът, че г-н Рундгрен евентуално не е бил наясно с възможността, предоставена от член 17а от регламента?
6. Следва ли член 48 от Договора за ЕО (сега член 39 ЕО) и по-специално Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 г. относно свободното движение на работници в Общността да се тълкуват в смисъл, че Финландия няма право в настоящия случай да начислява на г-н Рундгрен вноски за държавно пенсионно осигуряване и здравно осигуряване съгласно собственото си национално законодателство?
7. Следва ли член 3 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 или член 6 от Договора за ЕО (сега член 12 ЕО) да се тълкуват в смисъл, че г-н Рундгрен в настоящия случай е обект на забранена дискриминация?
8. Може ли г-н Рундгрен да се позове пряко на Договора за ЕО или на друго право на Общността на основание, че евентуално е трябвало да плаща вноски с данъчен характер на едно и също основание както на Финландия, така и на Швеция в резултат на различните методи, прилагани от Финландия и Швеция за финансиране на схемите за социално осигуряване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.

1) Прилага ли се член 2, параграф 2, буква i) от Директива 91/533/ЕИО на Съвета от 14 октомври 1991 година относно задължението на работодателя да информира работниците за условията, приложими към трудовия договор или трудовото правоотношение, и по отношение на споразумения, с които работникът по принцип се задължава да работи извънредно
2) Следва ли член 2 от Директивата да се тълкува в смисъл, че националното законодателство, транспониращо Директива 91/533, трябва да води до нищожност на споразуменията и от материалноправна гледна точка, когато те не само не отговарят на изискваната от нея точност, но и предоставят на работодателя неясно формулирани едностранни права
3) а) Изисква ли Директива 91/533, с оглед тълкуване в съответствие с правото на Общността, националните принципи, съгласно които страна, която не изпълнява задълженията си за предоставяне на документи, се счита за възпрепятствала събирането на доказателства, да се прилагат и когато работодателят не е предоставил информация по Директива 91/533
б) Ако отговорът на въпрос 3(а) е отрицателен, изключва ли третата алинея на член 6 от Директива 91/533 прилагането на националните принципи на правото по начина, описан в буква (а) по-горе?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.

1) Правилата относно плащането и компенсацията за доставки на електроенергия, установени в параграф 2 или 3 или 4 или в параграфи 2 до 4 от [Stromeinspeisungsgesetz 1998] ... представляват ли държавна помощ по смисъла на член 92 от Договора за ЕО
Следва ли член 92 от Договора за ЕО да се тълкува в смисъл, че понятието помощ обхваща и национални правила в полза на получателя на плащането, при които разходите не се покриват нито пряко, нито косвено от държавния бюджет, а се поемат от отделни предприятия в даден сектор, които имат законово задължение да изкупуват на фиксирани минимални цени и които по закон и по обстоятелства са възпрепятствани да прехвърлят тези разходи на крайния потребител
Следва ли член 92 от Договора за ЕО да се тълкува в смисъл, че понятието помощ обхваща и национални правила, които само уреждат разпределението на разходите между предприятията на различните производствени нива, възникнали вследствие на задълженията за изкупуване и минималните цени, когато подходът на законодателя на практика създава постоянна тежест, за която засегнатите предприятия не получават никакво възнаграждение?
2) В случай че на втория въпрос се отговори отрицателно по отношение на параграф 4 от StrEG 1998, следва ли член 93, параграф 3 от Договора за ЕО да се тълкува в смисъл, че неговите ограничителни последици се прилагат не само към самата помощ, но и към изпълнителни правила като параграф 4 от StrEG 1998?
3) В случай че на въпроси (1) и (2) се отговори отрицателно, следва ли член 30 от Договора за ЕО да се тълкува в смисъл, че възниква количествено ограничение на вноса и/или мярка с равностоен ефект между държавите членки по смисъла на посочената разпоредба, когато разпоредба на националното право задължава предприятията да изкупуват електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, на минимални цени и изисква операторите на мрежи да поемат разходите, възникнали без възнаграждение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2000 г.

Съвместими ли са член 13, параграф 1 и член 14а, параграф 2 от Регламент № 1408/71 с принципите на субсидиарност и пропорционалност, доколкото предвиждат, че лице, което е самостоятелно заето в повече от една държава членка и пребивава в една от тях, е подчинено единствено на законодателството на държавата по пребиваване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2000 г.

Недопустимо ли е решението на Комисията да разпредели количеството за задължителна дестилация между различните производствени региони за лозаро-винарската година 1993/94 (съдържащо се в Регламент (ЕО) № 343/94) поради нарушение на член 39, параграф 11, буква б) от Регламент (ЕИО) № 822/87 (както е изменен с Регламент (ЕИО) № 1972/87), тъй като не е установено наличието на предварителното условие, предвидено в същото законодателство, а именно съществена разлика в съотношението между наличните количества и нормалното потребление за 1993/94 в сравнение със съотношението за референтните години 1981/82, 1982/83 и 1983/84?
В случай че отговорът на първия въпрос е отрицателен:
Недопустимо ли е решението на Комисията да разпредели количеството за задължителна дестилация между различните производствени региони за 1993/94 година (съдържащо се в Регламент (ЕО) № 343/94), доколкото изглежда, че е опорочено поради нарушение на член 190 от Договора за ЕО (или поради „недостатъчно мотивиране“), тъй като нито Регламент № 343/94, нито предшестващите го мерки и документи съдържат оценка относно наличието на законодателното предварително условие, че съотношението между наличните количества и нормалното потребление за 1993/94 година трябва да се различава съществено от това за референтните години 1981/82, 1982/83 и 1983/84?
Недопустим ли е Регламент (ЕО) № 343/94, който задължава Италия да дестилира 12 150 000 хектолитра, поради нарушение на принципа на разумност, явна грешка и несъответствие с преследваната цел, с оглед на системата за изчисление, използвана от Комисията, както е описано в отговора ѝ от 13 март 1998 г., поради неразумността и нелогичността на актуализирането на стойността от 85 %, като се сравняват параметри, които са напълно откъснати от реалността на винения пазар през 1993/94 година?
Недопустим ли е Регламент (ЕО) № 343/94, който задължава Италия да дестилира 12 150 000 хектолитра, поради нарушение на член 39, параграф 11, буква б) от Регламент (ЕИО) № 822/87 (както е изменен с Регламент (ЕИО) № 1972/87), тъй като изменението на процента от Комисията е определено от степента, в която съотношението между производството през 1981/82, 1982/83 и 1983/84 (145 000 000 хектолитра) и нормалното потребление през 1984/85 за трапезно вино се различава спрямо съотношението между производството през 1981/82, 1982/83 и 1983/84 (145 000 000 хектолитра) и нормалното потребление за 1993/94 година, подход, който не изглежда да е в съответствие с разглежданата разпоредба?
В случай че отговорът на трети и четвърти въпрос е отрицателен:
В случай че член 39, параграф 11, буква б) от Регламент (ЕИО) № 822/87 (както е изменен с Регламент (ЕИО) № 1972/87) трябва да се тълкува като разрешаващ такава система за изчисление, недопустим ли е член 39, параграф 11, буква б) поради причините и с оглед на изчисленията, изложени в преюдициалното запитване, поради нарушение на принципа на разумност, явна грешка и несъответствие с преследваната цел, както и поради нарушение на забраната за дискриминация по член 40 от Договора?
Недопустими ли са член 39, параграфи 3, 4 и 11 от Регламент (ЕИО) № 822/87, както е изменен с Регламент (ЕО) 1566/93, и Регламент (ЕИО) № 343/94, който прилага първите мерки, поради нарушение на принципа на разумност, явна грешка, злоупотреба с правомощия и нарушение на принципа на пропорционалност, с оглед на изложеното в преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2000 г.

Следва ли бележка 5, буква Б) към глава 84 от Комбинираната номенклатура във версията, която е била в сила от 1990 до 1995 г., да се тълкува в смисъл, че предаването на данни чрез описаните по-подробно в мотивите на определението мрежови карти не следва да се счита за специфична функция, а за обработка на данни, така че мрежовите карти да се класифицират по тарифна позиция 8473?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2000 г.

Разходите за анализи, предназначени да установят съответствието на внесените стоки с националното законодателство на държавата членка вносител, които вносителят фактурира на купувача в допълнение към цената на стоките, следва ли да се считат за неразделна част от тяхната транзакционна стойност по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1224/80 на Съвета от 28 май 1980 година относно оценката на стоките за митнически цели, изменен с Регламент (ЕИО) № 3193/80 на Съвета от 8 декември 1980 година?
Трябва ли митническите органи на държава членка да се въздържат от последващо събиране на мита съгласно член 5, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1697/79, ако при предходна проверка на място на вноса те не са възразили срещу неизключването на фиксираните разходи от митническата стойност на подобни сделки и не изглежда, че търговецът, който е спазил всички разпоредби, предвидени от действащите правила по отношение на митническата му декларация, е могъл да се съмнява в правилността на резултатите от проверката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form