Дело C-192/99: Kaur, Заключение от 7 ноември 2000 г.

1. При определяне дали жалбоподателката, като британски задграничен гражданин, който няма право (съгласно законодателството на Обединеното кралство) да влиза или пребивава в Обединеното кралство, е „лице, притежаващо гражданството на държава членка“ и следователно е „гражданин на Съюза“ по смисъла на член 8 от Договора за ЕО: (1) Какъв е ефектът (ако има такъв) съгласно правото на Общността на: (a) Декларацията на Обединеното кралство от 1972 г. „относно определението на термина граждани“, направена по време на присъединяването към Европейските общности и приложена към заключителния акт на конференцията по присъединяване; (b) Декларацията на Обединеното кралство от 1982 г. „относно значението на британски гражданин“; и (c) Декларация № 2 към Договора за Европейския съюз, подписана на 7 февруари 1992 г., че гражданството се определя единствено по националното право на съответната държава членка и държавите членки могат да декларират, за информация, кои лица се считат за техни граждани за целите на Общността

(2) Ако и доколкото Обединеното кралство няма право, съгласно правото на Общността, да се позовава на горепосочените декларации, кои са релевантните критерии за определяне дали дадено лице има гражданство на държава членка за целите на член 8, когато вътрешното право определя различни категории гражданство, само някои от които предоставят право на влизане и пребиваване в тази държава членка

(3) В този контекст, какъв е ефектът на принципа на зачитане на основните човешки права по правото на Общността, на който се позовава жалбоподателката, по-специално когато тя се позовава на член 3, параграф 2 от Четвъртия протокол към Европейската конвенция за правата на човека, според който никой не може да бъде лишен от правото да влиза на територията на държавата, на която е гражданин, който не е ратифициран от Обединеното кралство

2. При настоящите обстоятелства, прилага ли се член 8а, параграф 1 от Договора за ЕО: (a) Предоставя ли права на гражданин на Съюза да влиза и пребивава в държавата членка, на която е гражданин, дори когато тези права са отказани по националното право

(b) Предоставя ли допълнителни права спрямо тези, които са съществували по Договора за ЕО преди изменението му с Договора за Европейския съюз

(c) Създава ли права с пряко действие, на които гражданите на Съюза могат да се позовават пред националните съдилища и трибунали

(d) Прилага ли се към ситуации, които са изцяло вътрешни за една държава членка?