всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2000 г.

Следва ли разпоредбата на Директива 82/76/ЕИО, съгласно която както обучението на пълно работно време, така и обучението на непълно работно време по специализирана медицина трябва да бъде предмет на „подходящо възнаграждение“, да се тълкува така, че дори за периода, през който не са били приети конкретни правила от италианската държава, тя има пряко действие за специализиращите лекари, така че да им предоставя неограничено право спрямо компетентните органи на държавата да получат подходящо възнаграждение, съответстващо на извършената работа в хода на тяхното професионално обучение?
Ако се признае съществуването на посоченото право, какви са критериите за определяне на „подходящото възнаграждение“ както по отношение на дейностите по обучение на пълно работно време, така и на тези на непълно работно време?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2000 г.

1. Попада ли дейността на лекарите в екипите за първична медицинска помощ в обхвата на Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. относно въвеждането на мерки за насърчаване на подобряването на безопасността и здравето на работниците при работа и на Директива 93/104/ЕО на Съвета от 23 ноември 1993 г. относно някои аспекти на организацията на работното време?
2. Може ли националният съд, при липса на изрични мерки за транспониране на Директива 93/104, да прилага националното си законодателство, доколкото, с оглед на характеристиките на дейността на лекарите в екипите за първична медицинска помощ, това законодателство отговаря на условията, предвидени в член 17 от тази директива?
3. Следва ли времето на дежурство на лекарите в екипите за първична медицинска помощ да се счита изцяло за работно време, и при необходимост за извънреден труд, по смисъла на Директива 93/104, ако те са длъжни да се намират в здравния център
Ако са длъжни само да бъдат на разположение по всяко време по време на дежурство, следва ли само времето, свързано с действителното предоставяне на услуги по първична медицинска помощ, да се счита за работно време?
4. Могат ли лекарите в екипите за първична медицинска помощ, които редовно са на дежурство през нощта, да се считат за нощни работници само въз основа на член 2, параграф 4, буква б) от Директива 93/104
Може ли националното законодателство относно нощния труд на работници, чието трудово правоотношение се урежда от частното право, да се прилага към лекарите в екипите за първична медицинска помощ, чието трудово правоотношение се урежда от публичното право, като това е въпрос, който следва да се реши от националния съд съгласно националното право?
5. Представлява ли трудът, извършван от лекарите в екипите за първична медицинска помощ по време на дежурство, сменна работа и следва ли тези лекари да се считат за сменни работници по смисъла на член 2, параграфи 5 и 6 от Директива 93/104?
6. При липса на национални разпоредби, транспониращи член 16, параграф 2 от Директива 93/104 или, ако е приложимо, изрично възприемащи някоя от дерогациите, предвидени в член 17, параграфи 2, 3 и 4 от нея, могат ли тези разпоредби да се тълкуват като имащи директен ефект и предоставят ли на лицата право, съгласно което референтният период за прилагане на максималната продължителност на тяхното седмично работно време не може да надвишава 12 месеца?
7. Еквивалентно ли е съгласието, дадено от представители на синдикатите в рамките на колективен или друг договор, на съгласието, дадено лично от работника, както е предвидено в първото тире на член 18, параграф 1, буква б), подточка i) от Директива 93/104?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2000 г.

Дали френското законодателство, което изисква издателите да налагат на книжарите фиксирани цени за препродажбата на книги, независимо от тяхното съдържание, на потребители и на купувачи за професионални цели, е съвместимо с вътрешния пазар, създаден на 1 януари 1993 г., и по-специално с членове 3, букви (в) и (ж), 3а и 5, втората алинея на член 7а и членове 102а и 103, параграфи 3 и 4 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност, изменен със Единния европейски акт и Договора за Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2000 г.

Когато, съгласно член 8, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, водач, който има право на това, избере да отложи седмичния си период на почивка до седмицата, следваща тази, в която той е дължим, трябва ли водачът да вземе два седмични периода на почивка, последователно и без прекъсване между тях, през тази следваща седмица?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, трябва ли такъв водач въпреки това да вземе два седмични периода на почивка през следващата седмица или му е позволено да отложи, на свой ред, седмичния период на почивка за тази втора седмица за следващата след нея седмица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.

1. Противоречи ли правото на Общността – по-специално принципите на европейското гражданство и на недискриминация, залегнали в членове 6 и 8 от Договора за създаване на Европейската общност – на предоставянето на право на неосигурителна социална помощ, като тази, въведена с белгийския Закон от 7 август 1974 г. относно минималните средства за съществуване, само на граждани на държавите членки, за които се прилага Регламент (ЕИО) № 1612/68 от 15 октомври 1968 г., а не на всички граждани на Съюза?
2. При отрицателен отговор, следва ли членове 6 и 8а от Договора и Директива 93/96 от 29 октомври 1993 г. относно правото на пребиваване на студентите да се тълкуват в смисъл, че след като правото на пребиваване на студент е признато, те позволяват впоследствие да му бъде отказано право на неосигурителни социални помощи, като минималните средства за съществуване, изплащани от приемащата държава, и ако да, дали това изключване е общо и окончателно по характер?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.

1. Представляват ли авансите по издръжка за малолетни деца на самостоятелно заети лица, предоставяни съгласно австрийския Федерален закон за предоставяне на аванси по издръжка на деца (Unterhaltsvorschussgesetz 1985, по-нататък „UVG“, действаща редакция в BGBl. стр. 451), семейни обезщетения по смисъла на член 4, параграф 1, буква (h) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година относно прилагането на схеми за социално осигуряване към наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се придвижват в рамките на Общността, изменен и актуализиран с Регламент (ЕИО) № 2001/83 от 2 юни 1983 година и изменен с Регламент (ЕИО) № 3427/89 на Съвета от 30 октомври 1989 година, и прилага ли се в такъв случай член 3 от този регламент относно равното третиране?
2. Ако на първия въпрос следва да се отговори отрицателно:
Дискриминирани ли са малолетни деца, които, както и техните родители, които са самостоятелно заети в Република Австрия, са германски граждани, но обичайно пребивават в Република Австрия и кандидатстват за предоставяне на аванси по издръжка съгласно австрийския Федерален закон за предоставяне на аванси по издръжка на деца (Unterhaltsvorschussgesetz 1985), като членове на семейството, в противоречие с член 52 от Договора за ЕО или с първата алинея на член 6 от Договора за ЕО, поради това че правото на такъв аванс им се отказва съгласно член 2, параграф 1 от UVG на основание, че са германски граждани?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.

1. Следва ли член 201, параграф 1, буква а), във връзка с член 201, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година за създаване на Митнически кодекс на Общността да се тълкува в смисъл, че митническо задължение при внос възниква веднага щом митническа декларация за допускане на невносни стоки за свободно обращение, отговаряща на изискванията на член 62 от Митническия кодекс, бъде получена от компетентното митническо учреждение и приемането ѝ бъде удостоверено чрез поставяне на митнически регистрационен печат?
2. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително:
Следва ли член 75 от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че митническото учреждение, което е приело такава митническа декларация, има право да я обяви за невалидна или да я обезсили без искане от декларанта, с което митническо задължение, възникнало по член 201, параграф 1, буква а) от Митническия кодекс, се счита за невъзникнало или се погасява по първата алинея на член 233, буква в) от Митническия кодекс, ако декларираните стоки не могат да бъдат освободени на декларанта, тъй като са били изведени преди извършването на разпоредената митническа проверка от определеното място за съхранение и от района, за който отговаря митническото учреждение?
3. Ако на първия въпрос се отговори отрицателно или на втория въпрос се отговори утвърдително:
Следва ли член 203, параграф 1 от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че има извеждане от митнически надзор, когато невносни стоки, декларирани за допускане за свободно обращение, бъдат изведени от определеното място за съхранение/проверка и съответно от местния район, за който отговаря съответното митническо учреждение, въпреки че митническото учреждение е разпоредило митническа проверка?
4. Ако на третия въпрос се отговори отрицателно:
Следва ли член 204, параграф 1 от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че неразрешеното извеждане на стоките от мястото им за съхранение няма „съществено въздействие“ върху правилното функциониране на временния склад, ако след извеждането им стоките могат, при поискване, да бъдат представени в друго митническо учреждение?
5. Може ли да се приеме, че не възниква митническо задължение при внос:
а) по член 201, параграф 1, буква а), във връзка с член 201, параграф 2 от Митническия кодекс, когато митническата декларация е само получена от митническото учреждение, или
б) по член 203, параграф 1 от Митническия кодекс, или
в) по член 204 от Митническия кодекс,
ако към получената от митническото учреждение митническа декларация са приложени технически изрядни сертификати за произход по образец А и за стоките, обхванати от декларацията, се прилага нулева преференциална ставка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.

1. Съвместима ли е националната административна митническа процедура, доколкото предвижда, че стоките, които не са били освободени в рамките на установените срокове, автоматично и без предварително уведомление подлежат на процедурата за просрочено освобождаване (продажба), с член 53 от Митническия кодекс, по-специално с член 53, параграф 1?
2. Доколкото националната административна митническа процедура предвижда като единствена мярка (прилагана автоматично, както е посочено по-горе), която трябва да бъде предприета от националните митнически органи, прибягването до процедурата за просрочено освобождаване, чиято единствена цел е да се осигури продажбата на стоките, може ли тя да се счита за несъразмерна мярка, нарушаваща правата на защита на данъкоплатците и представляваща пречка за свободното движение на стоки, особено като се има предвид, че прилагана автоматично, тази мярка може да влезе в сила незабавно, т.е. на първия ден след изтичането на законовия срок за съхранение, без вносителят на стоките дори да бъде предупреден или уведомен?
3. Като незабавно предлага стоките за „продажба“ при описаните по-горе обстоятелства, нарушава ли националната административна митническа процедура член 6, параграф 3 от Митническия кодекс на Общността?
4. Нарушава ли националната административна митническа процедура, като не прави задължително уведомяването в процедурата за просрочено освобождаване, както е предвидено в член 638 и сл. от Митническия регламент, член 243 от Митническия кодекс на Общността?
5. В случай че таксата за просрочено освобождаване, предвидена в член 638 и сл. от Митническия регламент, следва да се квалифицира като процесуална административна санкция (както е прието в националната съдебна практика), подлежи ли тази такса на ДДС?
6. Ако се приеме хипотезата, изложена в петия въпрос (че таксата представлява административна санкция), може ли фактът, че тази такса се начислява на адвалорна (обективна) основа, но без каквато и да е препратка към вина на субекта или към действително понесени от митническите органи разходи във връзка с мерки по предпазен надзор, складиране и други, да се счита за нарушение на принципа на пропорционалност?
7. Ако, напротив, се приеме, че посочената такса не е от наказателен характер, а всъщност представлява възнаграждение за услуги, предоставени от митническите органи, оправдано ли е начисляването на ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.

1. Противоречат ли разпоредбите на член 13, параграф 1, буква м) и член 13, буква б) от Шестата Директива относно ДДС на национално законодателство, което предвижда общо освобождаване от ДДС за предоставянето на спортни съоръжения, както е предвидено във втората алинея на член 2 от глава 3 на шведския Закон за ДДС, в редакцията му преди 1 януари 1997 г.
2. Предоставя ли член 13, във връзка с членове 2, 6 и 17 от Шестата Директива относно ДДС, на физическите лица права, на които те могат да се позовават срещу държавите членки пред национален съд
В случай че на първите два въпроса се отговори положително: 3. Води ли прилагането и изпълнението на освобождаването, предвидено във втората алинея на член 2 от глава 3 на шведския Закон за ДДС, до толкова сериозно (очевидно) нарушение на правото на Общността, че може да породи отговорност на държавата членка за обезщетение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.

Правомощието за спиране на изпълнението на обжалвания акт, предвидено в член 244 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, предоставено ли е изключително на митническите органи или и на съдебния орган, пред който е подадена жалба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form