Дело C-303/98: Simap, Съдебно решение от 3 октомври 2000 г.

1. Попада ли дейността на лекарите в екипите за първична медицинска помощ в обхвата на Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. относно въвеждането на мерки за насърчаване на подобряването на безопасността и здравето на работниците при работа и на Директива 93/104/ЕО на Съвета от 23 ноември 1993 г. относно някои аспекти на организацията на работното време?

2. Може ли националният съд, при липса на изрични мерки за транспониране на Директива 93/104, да прилага националното си законодателство, доколкото, с оглед на характеристиките на дейността на лекарите в екипите за първична медицинска помощ, това законодателство отговаря на условията, предвидени в член 17 от тази директива?

3. Следва ли времето на дежурство на лекарите в екипите за първична медицинска помощ да се счита изцяло за работно време, и при необходимост за извънреден труд, по смисъла на Директива 93/104, ако те са длъжни да се намират в здравния център

Ако са длъжни само да бъдат на разположение по всяко време по време на дежурство, следва ли само времето, свързано с действителното предоставяне на услуги по първична медицинска помощ, да се счита за работно време?

4. Могат ли лекарите в екипите за първична медицинска помощ, които редовно са на дежурство през нощта, да се считат за нощни работници само въз основа на член 2, параграф 4, буква б) от Директива 93/104

Може ли националното законодателство относно нощния труд на работници, чието трудово правоотношение се урежда от частното право, да се прилага към лекарите в екипите за първична медицинска помощ, чието трудово правоотношение се урежда от публичното право, като това е въпрос, който следва да се реши от националния съд съгласно националното право?

5. Представлява ли трудът, извършван от лекарите в екипите за първична медицинска помощ по време на дежурство, сменна работа и следва ли тези лекари да се считат за сменни работници по смисъла на член 2, параграфи 5 и 6 от Директива 93/104?

6. При липса на национални разпоредби, транспониращи член 16, параграф 2 от Директива 93/104 или, ако е приложимо, изрично възприемащи някоя от дерогациите, предвидени в член 17, параграфи 2, 3 и 4 от нея, могат ли тези разпоредби да се тълкуват като имащи директен ефект и предоставят ли на лицата право, съгласно което референтният период за прилагане на максималната продължителност на тяхното седмично работно време не може да надвишава 12 месеца?

7. Еквивалентно ли е съгласието, дадено от представители на синдикатите в рамките на колективен или друг договор, на съгласието, дадено лично от работника, както е предвидено в първото тире на член 18, параграф 1, буква б), подточка i) от Директива 93/104?