Дело C-379/98: PreussenElektra, Заключение от 26 октомври 2000 г.

1) Правилата относно плащането и компенсацията за доставки на електроенергия, установени в параграф 2 или 3 или 4 или в параграфи 2 до 4 от [Stromeinspeisungsgesetz 1998] ... представляват ли държавна помощ по смисъла на член 92 от Договора за ЕО

Следва ли член 92 от Договора за ЕО да се тълкува в смисъл, че понятието помощ обхваща и национални правила в полза на получателя на плащането, при които разходите не се покриват нито пряко, нито косвено от държавния бюджет, а се поемат от отделни предприятия в даден сектор, които имат законово задължение да изкупуват на фиксирани минимални цени и които по закон и по обстоятелства са възпрепятствани да прехвърлят тези разходи на крайния потребител

Следва ли член 92 от Договора за ЕО да се тълкува в смисъл, че понятието помощ обхваща и национални правила, които само уреждат разпределението на разходите между предприятията на различните производствени нива, възникнали вследствие на задълженията за изкупуване и минималните цени, когато подходът на законодателя на практика създава постоянна тежест, за която засегнатите предприятия не получават никакво възнаграждение?
2) В случай че на втория въпрос се отговори отрицателно по отношение на параграф 4 от StrEG 1998, следва ли член 93, параграф 3 от Договора за ЕО да се тълкува в смисъл, че неговите ограничителни последици се прилагат не само към самата помощ, но и към изпълнителни правила като параграф 4 от StrEG 1998?
3) В случай че на въпроси (1) и (2) се отговори отрицателно, следва ли член 30 от Договора за ЕО да се тълкува в смисъл, че възниква количествено ограничение на вноса и/или мярка с равностоен ефект между държавите членки по смисъла на посочената разпоредба, когато разпоредба на националното право задължава предприятията да изкупуват електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, на минимални цени и изисква операторите на мрежи да поемат разходите, възникнали без възнаграждение?