Дело C-155/99: Busolin и др., Съдебно решение от 19 октомври 2000 г.

Недопустимо ли е решението на Комисията да разпредели количеството за задължителна дестилация между различните производствени региони за лозаро-винарската година 1993/94 (съдържащо се в Регламент (ЕО) № 343/94) поради нарушение на член 39, параграф 11, буква б) от Регламент (ЕИО) № 822/87 (както е изменен с Регламент (ЕИО) № 1972/87), тъй като не е установено наличието на предварителното условие, предвидено в същото законодателство, а именно съществена разлика в съотношението между наличните количества и нормалното потребление за 1993/94 в сравнение със съотношението за референтните години 1981/82, 1982/83 и 1983/84?

В случай че отговорът на първия въпрос е отрицателен:

Недопустимо ли е решението на Комисията да разпредели количеството за задължителна дестилация между различните производствени региони за 1993/94 година (съдържащо се в Регламент (ЕО) № 343/94), доколкото изглежда, че е опорочено поради нарушение на член 190 от Договора за ЕО (или поради „недостатъчно мотивиране“), тъй като нито Регламент № 343/94, нито предшестващите го мерки и документи съдържат оценка относно наличието на законодателното предварително условие, че съотношението между наличните количества и нормалното потребление за 1993/94 година трябва да се различава съществено от това за референтните години 1981/82, 1982/83 и 1983/84?

Недопустим ли е Регламент (ЕО) № 343/94, който задължава Италия да дестилира 12 150 000 хектолитра, поради нарушение на принципа на разумност, явна грешка и несъответствие с преследваната цел, с оглед на системата за изчисление, използвана от Комисията, както е описано в отговора ѝ от 13 март 1998 г., поради неразумността и нелогичността на актуализирането на стойността от 85 %, като се сравняват параметри, които са напълно откъснати от реалността на винения пазар през 1993/94 година?

Недопустим ли е Регламент (ЕО) № 343/94, който задължава Италия да дестилира 12 150 000 хектолитра, поради нарушение на член 39, параграф 11, буква б) от Регламент (ЕИО) № 822/87 (както е изменен с Регламент (ЕИО) № 1972/87), тъй като изменението на процента от Комисията е определено от степента, в която съотношението между производството през 1981/82, 1982/83 и 1983/84 (145 000 000 хектолитра) и нормалното потребление през 1984/85 за трапезно вино се различава спрямо съотношението между производството през 1981/82, 1982/83 и 1983/84 (145 000 000 хектолитра) и нормалното потребление за 1993/94 година, подход, който не изглежда да е в съответствие с разглежданата разпоредба?

В случай че отговорът на трети и четвърти въпрос е отрицателен:

В случай че член 39, параграф 11, буква б) от Регламент (ЕИО) № 822/87 (както е изменен с Регламент (ЕИО) № 1972/87) трябва да се тълкува като разрешаващ такава система за изчисление, недопустим ли е член 39, параграф 11, буква б) поради причините и с оглед на изчисленията, изложени в преюдициалното запитване, поради нарушение на принципа на разумност, явна грешка и несъответствие с преследваната цел, както и поради нарушение на забраната за дискриминация по член 40 от Договора?

Недопустими ли са член 39, параграфи 3, 4 и 11 от Регламент (ЕИО) № 822/87, както е изменен с Регламент (ЕО) 1566/93, и Регламент (ЕИО) № 343/94, който прилага първите мерки, поради нарушение на принципа на разумност, явна грешка, злоупотреба с правомощия и нарушение на принципа на пропорционалност, с оглед на изложеното в преюдициалното запитване?