Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.
Може ли вноската, въведена с член L. 245-6-1 от Кодекса за социално осигуряване, да се счита за държавна помощ по смисъла на член 87 (бивш член 92) от Договора?
Ако да, оправдана ли е тя от характера и структурата на системата?
Явяват ли се търговците на едро, натоварени с изпълнението на услуга от общ икономически интерес по смисъла на член 86, параграф 2 (бивш член 90, параграф 2) от Договора?
Ако разглежданата вноска може да се квалифицира като държавна помощ, трябва ли тя да бъде точно компенсирана от допълнителните разходи, произтичащи от задълженията, наложени на търговците на едро, за да се приложи дерогацията, предвидена в член 86, параграф 2?
Трябва ли член 49 (бивш член 59) от Договора да се тълкува в смисъл, че препятства национално законодателство като това, въведено със Закона от 19 декември 1997 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.
Какво тълкуване следва да се даде на понятието „субсидии, пряко свързани с цената“ по смисъла на член 11A, параграф 1, буква а) от Шеста директива 77/388/ЕИО и по-специално дали оперативна субсидия, като тази по главното производство, трябва да бъде включена в данъчната основа, определена с тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
1) Представлява ли налагането на компенсаторни данъци, както е предвидено в член 4 от Регламент № 3108/94, необходима преходна мярка по смисъла на член 149, параграф 1 от Акта за присъединяване за улесняване на замяната на националното право с правото на Общността в селскостопанския сектор
2) Спазва ли член 4 от Регламент № 3108/94 принципите на пропорционалност и защита на оправданите правни очаквания
3) Как трябва да се тълкува понятието „притежател на излишни запаси“ по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент № 3108/94 и могат ли други участници в процеса да бъдат считани за такива
4) Как следва да се тълкува понятието „вносна такса, приложима в Общността на дванадесетте към 31 декември 1994 г.“ по член 4, параграф 3 от Регламент № 3108/94 по отношение на вноса на тунизийско зехтиново масло
5) Нарушава ли прилагането на тази такса принципа на равно третиране по отношение на операторите в новите държави членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.
Може ли съгласието на притежателя на търговската марка за пускане на пазара в Европейското икономическо пространство на продукти, носещи тази марка, които преди това са били пуснати на пазара извън Европейското икономическо пространство от този притежател или с неговото съгласие, да бъде подразбиращо се, когато това следва от факти и обстоятелства, предхождащи, съпътстващи или последващи пускането на стоките на пазара извън Европейското икономическо пространство, които според националния съд недвусмислено показват, че притежателят се е отказал от правото си да се противопостави на пускането на стоките на пазара в Европейското икономическо пространство?
Може ли подразбиращо се съгласие да се извежда:
- от факта, че притежателят на търговската марка не е съобщил на всички последващи купувачи на стоките, пуснати на пазара извън Европейското икономическо пространство, своето противопоставяне на тяхното пускане на пазара в Европейското икономическо пространство;
- от факта, че стоките не съдържат предупреждение за забрана за тяхното пускане на пазара в Европейското икономическо пространство;
- от факта, че притежателят на търговската марка е прехвърлил собствеността върху продуктите, носещи търговската марка, без да наложи каквито и да било договорни ограничения и че, съгласно приложимото право към договора, прехвърленото вещно право включва, при липса на такива ограничения, неограничено право на препродажба или поне право на последващо пускане на стоките на пазара в Европейското икономическо пространство?
По отношение на изчерпването на изключителното право на притежателя на търговската марка, има ли значение:
- че вносителят на стоките, носещи търговската марка, не е наясно, че притежателят се противопоставя на тяхното пускане на пазара в Европейското икономическо пространство или на продажбата им там от търговци, различни от оторизираните дистрибутори;
- че оторизираните дистрибутори и търговци на едро не са наложили на своите купувачи договорни ограничения, съдържащи такова противопоставяне, въпреки че са били информирани за това от притежателя на търговската марка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.
Следва ли член 7, параграф 1 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките, изменена с Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 година, да се тълкува в смисъл, че съгласието на притежателя на марката за пускане на пазара в Европейското икономическо пространство на стоки, носещи тази марка, които преди това са били пуснати на пазара извън Европейското икономическо пространство от този притежател или с неговото съгласие, може да бъде конклудентно, ако произтича от факти и обстоятелства, предшестващи, съпътстващи или следващи пускането на пазара извън Европейското икономическо пространство, които според преценката на националния съд ясно изразяват отказа на притежателя да се позове на правото си да възрази срещу пускането на пазара в Европейското икономическо пространство?
Може ли конклудентното съгласие да се извежда:
– от това, че притежателят на марката не е уведомил всички последващи приобретатели на стоките, пуснати на пазара извън Европейското икономическо пространство, за своите възражения срещу пускането на пазара в Европейското икономическо пространство;
– от липсата на забрана за пускане на пазара в Европейското икономическо пространство, отбелязана върху стоките;
– от обстоятелството, че притежателят на марката е прехвърлил собствеността върху стоките, носещи тази марка, без да е наложил договорни ограничения, и че съгласно приложимото към договора право прехвърленото право на собственост, при липса на такива ограничения, включва право на неограничена по-нататъшна продажба или поне право впоследствие стоките да бъдат пуснати на пазара в Европейското икономическо пространство?
Релевантно ли е, що се отнася до изчерпването на изключителното право на притежателя на марката:
– че икономическият оператор, който внася стоките, носещи марката, не е знаел за възраженията на притежателя срещу тяхното пускане на пазара в Европейското икономическо пространство или срещу тяхното пускане на този пазар от други икономически оператори, различни от оторизираните дистрибутори, или
– че оторизираните дистрибутори и търговци на едро не са наложили на своите купувачи договорни ограничения, установяващи такива възражения, въпреки че са били информирани от притежателя на марката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.
Могат ли полски и чешки граждани да се позовават пряко на споразуменията в смисъл, че имат право, спрямо държава членка, да претендират, че черпят право на влизане и пребиваване от правото, предвидено в член 44 от споразумението с Полша и член 45 от споразумението с Чешката република, за да поемат и упражняват икономическа дейност като самостоятелно заети лица и да създават и управляват предприятия, независимо от политиката, която съответната държава членка провежда в това отношение?
Ако отговорът на този въпрос е положителен: свободна ли е държава членка по член 58 от споразумението с Полша и член 59 от споразумението с Чешката република да обвърже правото на влизане и пребиваване с конкретни условия, като тези, съдържащи се в политиката, следвана от Нидерландия, които включват условието чужденецът да разполага с достатъчни средства за издръжка при упражняване на своята дейност (съгласно глава A 4/4.2.1. от Vreemdelingencirculaire от 1994 г. това означава нетен доход, който е поне равен на прага на социалната помощ по смисъла на Algemene Bijstandswet)?
Позволяват ли член 44 от споразумението с Полша и член 45 от споразумението с Чешката република проституцията да бъде изключена от понятието „икономическа дейност като самостоятелно заето лице“ на основание, че проституцията не попада в описанието на член 44, параграф 4, уводни думи и буква в), от споразумението с Полша и член 45, параграф 4, уводни думи и буква в), от споразумението с Чешката република, по морални причини, на основание, че проституцията е забранена в (повечето) асоциирани страни, и на основание, че възникват проблеми относно свободата на действие и независимостта на проститутките, които трудно могат да бъдат контролирани?
Позволяват ли член 43 (бивш член 52) от Договора за ЕО и член 44 от споразумението с Полша и член 45 от споразумението с Чешката република да се прави разграничение между понятията „дейност като самостоятелно заето лице“ и „икономическа дейност като самостоятелно заето лице“, съдържащи се в съответните разпоредби, така че дейността, извършвана от проститутка като самостоятелно заето лице, да попада в обхвата на използвания в член 43 (бивш член 52) от Договора за ЕО термин, но не и в този на съответните членове от споразуменията?
Ако отговорът на предходния въпрос е, че такова разграничение е допустимо:
а) Съвместимо ли е с член 44 от споразумението с Полша и член 45 от споразумението с Чешката република и със свободата на установяване, която тези разпоредби целят да осигурят, да се налагат минимални условия на самостоятелно заетите лица, посочени в параграф 3 на тези членове, относно обхвата на тяхната дейност, както и да се налагат ограничения като това:
- операторът на бизнеса трябва да извършва квалифицирана работа;
- да съществува бизнес план;
- операторът на бизнеса трябва (също) да се занимава с управлението на бизнеса, а не (изключително) с изпълнителни (производствени) дейности;
- операторът на бизнеса трябва да се стреми към осигуряване на непрекъснатост на предприятието, което означава inter alia, че основното му местожителство трябва да е в Нидерландия;
- трябва да има инвестиции и да се поемат дългосрочни ангажименти?
б) Предоставят ли член 44 от споразумението с Полша и член 45 от споразумението с Чешката република основание да не се счита за самостоятелно заето лице лице, което е зависимо и задължено към лицето, което я е наело и/или е осигурило работата й, дори и да е установено, че между съответното лице и третото лице няма трудово правоотношение, срещу което понятието „самостоятелно заето лице“ в параграф 4 на членове 44 и 45 от споразуменията цели да постави бариера?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
Дали правото на Общността, и по-специално Третата директива за животозастраховането, не допуска национално законодателство, което предвижда, че предложение за животозастраховане или, при липса на такова, полица за животозастраховане трябва да информира застрахования, че прекратяването, намаляването или откупуването на съществуващ договор за животозастраховане с цел сключване на друг договор за животозастраховане по принцип е във вреда на застрахования?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
Следва ли разпоредбите на член 56 и сл. ЕО да се тълкуват в смисъл, че препятстват прилагането на параграфи 12, 36 и 43 от Salzburger Grundverkehrsgesetz 1997 във версията, публикувана в LGBl. № 11/99, съгласно които всяко лице, което желае да придобие парцел за строителство във федералната провинция Залцбург, трябва да спази процедура по уведомяване или разрешаване във връзка с придобиването на този парцел, с последица, че едно от основните права на придобиващия собственост, гарантирани от правото на Европейския съюз, е нарушено в този случай?
Следва ли разпоредбите на член 56 и сл. ЕО да се тълкуват в смисъл, че препятстват прилагането на параграфи 12 до 14 от Salzburger Grundverkehrsgesetz 1997 във версията, публикувана в LGBl. № 11/99, съгласно които всяко лице, което желае да придобие парцел за строителство във федералната провинция Залцбург, трябва да спази процедура по уведомяване или разрешаване във връзка с придобиването на този парцел, с последица, че едно от основните права на придобиващия собственост, гарантирани от правото на Европейския съюз, е нарушено в този случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
1. Компетентен ли е компетентният орган на мястото на изпращане по Регламент № 259/93 на Съвета относно надзора и контрола върху превозите на отпадъци в рамките на, в и извън Европейската общност (ОВ 1993 L 30, стр. 1) да провери правилността на класификацията от страна на нотифициращия като отпадъци за оползотворяване по петото тире на член 6, параграф 5 от Регламент № 259/93 на отпадъци, които ще бъдат транспортирани за предвидена операция по оползотворяване съгласно приложение IIB към Директива 75/442/ЕИО, и, в случай че класификацията е неправилна, да забрани транспортирането на такива отпадъци?
2. Може ли компетентният орган на мястото на изпращане при мотивирано възражение срещу транспортирането на отпадъци на основание, че планираният транспорт не е с цел оползотворяване, а за обезвреждане, в противоречие с класификацията, посочена от нотифициращия в придружаващото уведомление, да се позове на основанията за възражение по петото тире на член 7, параграф 4, буква а) от Регламент № 259/93?
3. Ако отговорът на въпрос 2 е отрицателен, на коя разпоредба от Регламент № 259/93 или на други разпоредби на правото на Общността може да се позове компетентният орган на мястото на изпращане при отказ да разреши транспортирането на отпадъци, когато, в противоречие с информацията, предоставена от нотифициращия, транспортът е с цел не оползотворяване, а обезвреждане?
4. Следва ли всяко предаване на отпадъци в мина да се счита, независимо от конкретните обстоятелства на такова предаване, за обезвреждане на отпадъци по смисъла на Регламент № 259/93 във връзка с приложение IIA (D12) към Директива 75/442/ЕИО?
5. Ако отговорът на въпрос 4 е отрицателен, по какви критерии се извършва класификацията по операциите, изброени в приложение II към Директива 75/442?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
I. Компетентност на Съда на Европейските общности да дава преюдициално заключение Има ли Съдът на Европейските общности компетентност в процедурата за преюдициални заключения по член 177 от Договора за ЕО (стара редакция) (член 234 ЕО в редакцията, в сила от 1 май 1999 г. съгласно Договора от Амстердам от 2 октомври 1997 г. (нова редакция)) да тълкува Четвъртата директива 78/660/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 г. относно годишните отчети на някои видове дружества (ОВ 1978 L 222, стр. 11, наричана по-нататък „Директивата“) не само когато има съмнение относно прилагането в съответствие с Директивата на националното търговско право относно отчетите на капиталовите дружества (в случая, параграф 264 и сл. от германския Търговски кодекс (Handelsgesetzbuch, HGB)), но и: 1. когато елементи от Директивата са възприети при транспонирането ѝ в националното търговско счетоводно право, приложимо за всички търговци (в случая параграф 238 и сл. от HGB), въпреки че за тях изискването за вярно и честно представяне, посочено в преамбюла и член 2 от Директивата, не е възприето в текста на законодателството (за разлика от капиталовите дружества, параграфи 264(2) и 289(1) от HGB); 2. когато националното данъчно законодателство (в случая първото изречение на параграф 5(1) от германския Закон за данъка върху доходите (Einkommensteuergesetz, EStG) във връзка с параграф 8(1) от германския Закон за корпоративния данък (Körperschaftsteuergesetz, KStG) и параграф 7 от германския Закон за търговския данък (Gewerbesteuergesetz, GewStG)) приема, че търговскоправните принципи на правилното счетоводство са приложими за определяне на печалбите на търговци, които съставят баланси, и (a) когато те са уредени в разпоредбите за всички търговци (параграф 238 и сл. от HGB), хармонизирани (чрез Директивата), или (b) когато се прилагат специфичните счетоводни разпоредби за капиталовите дружества (параграф 264 и сл. от HGB); 3. когато националното данъчно законодателство по друг повод се позовава на понятия или критерии от търговското счетоводно право
II. Балансово третиране на кредитните рискове 1. Когато са предоставени чуждестранни заеми, следва ли страновият риск (валутен риск или трансферен риск) да бъде включен в баланса като корекция на стойността – както от страната на активите чрез отписване на чуждестранни вземания (членове 19 и 39(1)(b) и (c) от Директивата, параграф 253(3) и (4) от HGB) – така и от страната на пасивите чрез провизии (член 20(1) от Директивата, първото изречение на параграф 249(1) от HGB) за извънбалансови условни задължения по гаранции за чуждестранни вземания към трети лица (член 14 от Директивата, параграф 251 от HGB; договор за субучастие в риска)
2. Съвместимо ли е с изискването за отделна оценка на балансовите позиции (член 31(1)(e) от Директивата, параграф 252(1)(3) от HGB), вместо да се отчитат рисковете само чрез индивидуални корекции на стойността или провизии, алтернативно да се отчитат чрез глобализирани корекции на стойността или провизии, дори ако неизпълнението на заема не е преобладаващо вероятно в конкретния случай: (a) Може ли кредитен риск, който не е остър, а само латентен, да бъде покрит чрез глобална корекция на стойността, не само чрез отписване на вземане, но и чрез провизия за условно (гаранционно) задължение
(b) Може ли не преобладаващо вероятен странови риск да бъде отчетен чрез страново-ориентирана глобализирана корекция на стойността (глобализирана индивидуална корекция на стойността), не само чрез отписване на вземане, но и чрез провизия за условно (гаранционно) задължение
3. Позволено ли е или изисква ли се страновият риск да се определя въз основа на собствени връзки, опит и информация, или на познания в сектора, или чрез използване на рейтингови таблици, или чрез комбинация от тези методи, или чрез друга преценка
4. Може ли риск да се отчете, дори ако (a) вече е съществувал при сключването на основната сделка, и (b) е многократно по-голям от печалбата или приходите, които ще се реализират от него (в случая, гаранционна такса за период по-малък от една година)
5. Следва ли страновият риск и кредитният риск да се отчитат, ако е необходимо, едновременно за един и същ заем чрез корекция на стойността или провизия, било като една сума, било като отделни суми
6. Позволена ли е комбинация от провизии за риск, ако единият риск е определен индивидуално, а другият – глобално
7. Правилно ли се избягва двойното провизиране за риск чрез това, че след като един риск е отчетен, само аритметично намалената с него сума на заема се използва като база за оценка на останалия друг риск
III. Изясняване на стойността 1. Следва ли не само увеличенията, но и намаленията на рисковете да се отчитат като изясняване на стойността, надхвърляйки текста на член 31(1)(c)(bb) от Директивата (първото изречение на параграф 253(1)(4) от HGB)
2. Представлява ли погасяване на заем между датата на баланса и датата на съставяне на баланса (ретроспективно) факт, изясняващ стойността, а не само факт, влияещ върху стойността, който има ефект само през годината на погасяването
3. За изясняване на стойността на рискове, които са относително маловажни за съответното предприятие, вместо периода до подписването на баланса или изготвянето на годишния отчет, може ли да се вземе датата, на която е завършена оценката на съответната балансирана позиция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.