Дело C-414/99: Zino Davidoff и Levi Strauss, Съдебно решение от 20 ноември 2001 г.

Следва ли член 7, параграф 1 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките, изменена с Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 година, да се тълкува в смисъл, че съгласието на притежателя на марката за пускане на пазара в Европейското икономическо пространство на стоки, носещи тази марка, които преди това са били пуснати на пазара извън Европейското икономическо пространство от този притежател или с неговото съгласие, може да бъде конклудентно, ако произтича от факти и обстоятелства, предшестващи, съпътстващи или следващи пускането на пазара извън Европейското икономическо пространство, които според преценката на националния съд ясно изразяват отказа на притежателя да се позове на правото си да възрази срещу пускането на пазара в Европейското икономическо пространство?

Може ли конклудентното съгласие да се извежда:
– от това, че притежателят на марката не е уведомил всички последващи приобретатели на стоките, пуснати на пазара извън Европейското икономическо пространство, за своите възражения срещу пускането на пазара в Европейското икономическо пространство;
– от липсата на забрана за пускане на пазара в Европейското икономическо пространство, отбелязана върху стоките;
– от обстоятелството, че притежателят на марката е прехвърлил собствеността върху стоките, носещи тази марка, без да е наложил договорни ограничения, и че съгласно приложимото към договора право прехвърленото право на собственост, при липса на такива ограничения, включва право на неограничена по-нататъшна продажба или поне право впоследствие стоките да бъдат пуснати на пазара в Европейското икономическо пространство?

Релевантно ли е, що се отнася до изчерпването на изключителното право на притежателя на марката:
– че икономическият оператор, който внася стоките, носещи марката, не е знаел за възраженията на притежателя срещу тяхното пускане на пазара в Европейското икономическо пространство или срещу тяхното пускане на този пазар от други икономически оператори, различни от оторизираните дистрибутори, или
– че оторизираните дистрибутори и търговци на едро не са наложили на своите купувачи договорни ограничения, установяващи такива възражения, въпреки че са били информирани от притежателя на марката?