Дело C-268/99: Jany и др., Съдебно решение от 20 ноември 2001 г.

Могат ли полски и чешки граждани да се позовават пряко на споразуменията в смисъл, че имат право, спрямо държава членка, да претендират, че черпят право на влизане и пребиваване от правото, предвидено в член 44 от споразумението с Полша и член 45 от споразумението с Чешката република, за да поемат и упражняват икономическа дейност като самостоятелно заети лица и да създават и управляват предприятия, независимо от политиката, която съответната държава членка провежда в това отношение?

Ако отговорът на този въпрос е положителен: свободна ли е държава членка по член 58 от споразумението с Полша и член 59 от споразумението с Чешката република да обвърже правото на влизане и пребиваване с конкретни условия, като тези, съдържащи се в политиката, следвана от Нидерландия, които включват условието чужденецът да разполага с достатъчни средства за издръжка при упражняване на своята дейност (съгласно глава A 4/4.2.1. от Vreemdelingencirculaire от 1994 г. това означава нетен доход, който е поне равен на прага на социалната помощ по смисъла на Algemene Bijstandswet)?

Позволяват ли член 44 от споразумението с Полша и член 45 от споразумението с Чешката република проституцията да бъде изключена от понятието „икономическа дейност като самостоятелно заето лице“ на основание, че проституцията не попада в описанието на член 44, параграф 4, уводни думи и буква в), от споразумението с Полша и член 45, параграф 4, уводни думи и буква в), от споразумението с Чешката република, по морални причини, на основание, че проституцията е забранена в (повечето) асоциирани страни, и на основание, че възникват проблеми относно свободата на действие и независимостта на проститутките, които трудно могат да бъдат контролирани?

Позволяват ли член 43 (бивш член 52) от Договора за ЕО и член 44 от споразумението с Полша и член 45 от споразумението с Чешката република да се прави разграничение между понятията „дейност като самостоятелно заето лице“ и „икономическа дейност като самостоятелно заето лице“, съдържащи се в съответните разпоредби, така че дейността, извършвана от проститутка като самостоятелно заето лице, да попада в обхвата на използвания в член 43 (бивш член 52) от Договора за ЕО термин, но не и в този на съответните членове от споразуменията?

Ако отговорът на предходния въпрос е, че такова разграничение е допустимо:

а) Съвместимо ли е с член 44 от споразумението с Полша и член 45 от споразумението с Чешката република и със свободата на установяване, която тези разпоредби целят да осигурят, да се налагат минимални условия на самостоятелно заетите лица, посочени в параграф 3 на тези членове, относно обхвата на тяхната дейност, както и да се налагат ограничения като това:
- операторът на бизнеса трябва да извършва квалифицирана работа;
- да съществува бизнес план;
- операторът на бизнеса трябва (също) да се занимава с управлението на бизнеса, а не (изключително) с изпълнителни (производствени) дейности;
- операторът на бизнеса трябва да се стреми към осигуряване на непрекъснатост на предприятието, което означава inter alia, че основното му местожителство трябва да е в Нидерландия;
- трябва да има инвестиции и да се поемат дългосрочни ангажименти?

б) Предоставят ли член 44 от споразумението с Полша и член 45 от споразумението с Чешката република основание да не се счита за самостоятелно заето лице лице, което е зависимо и задължено към лицето, което я е наело и/или е осигурило работата й, дори и да е установено, че между съответното лице и третото лице няма трудово правоотношение, срещу което понятието „самостоятелно заето лице“ в параграф 4 на членове 44 и 45 от споразуменията цели да постави бариера?