Преюдициално запитване

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2001 г.

Защита на потребителите | Сближаване на законодателствата

Явява ли се реклама от страна на доставчик на резервни части и консумативи за продукт на производител на оборудване сравнителна реклама по смисъла на член 2, параграф 2а от директивата, ако рекламата посочва продуктовите номера на производителя (OEM номера) за съответните оригинални резервни части и консумативи за справка с цел идентифициране на продуктите на доставчика?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
а) Представлява ли изписването на продуктовите номера на производителя на оборудването (OEM номера) наред с номерата за поръчка на доставчика сравнение на стоки, допустимо по член 3а, параграф 1, буква в) от директивата, по-специално сравнение на цените?
б) Явяват ли се продуктовите номера (OEM номера) „отличителни знаци на конкурент“ по смисъла на член 3а, параграф 1, буква ж)?
Ако отговорът на втория въпрос е положителен:
а) Какви са критериите, които трябва да се използват при преценката дали реклама по смисъла на член 2, параграф 2а извлича неправомерна облага от репутацията на отличителен знак на конкурент по смисъла на член 3а, параграф 1, буква ж)?
б) Достатъчен ли е фактът, че продуктовите номера на производителя на оборудването (OEM номера) се появяват наред с номерата за поръчка на доставчика, за да се обоснове твърдение, че се извлича неправомерна облага от репутацията на отличителния знак на конкурент по смисъла на член 3а, параграф 1, буква ж), ако конкурентът трета страна би могъл вместо това да посочи във всеки случай продукта, за който консумативът или резервната част е подходяща?
в) Има ли значение при преценката на неправомерността дали позоваването (само) на продукта, за който консумативът или резервната част е подходяща, а не на продуктовия номер (OEM номер), е вероятно да затрудни продажбата на продуктите на доставчика, особено ако клиентите обикновено се ръководят от продуктовите номера на производителя на оборудването (OEM номера)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - пети състав

Съдебни решения

Leger

Преюдициално запитване

Немски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2001 г.

Свободно предоставяне на услуги |

Пречат ли член 59 от Договора (сега, след изменението, член 49 ЕО) и член 60 от Договора (сега член 50 ЕО) на държава членка да налага национални разпоредби, като тези, предвидени в първото изречение на параграф 1, алинея 3 от Arbeitnehmerentsendegesetz (германския закон за командироването на работници), гарантиращи право на платен отпуск за командировани работници, на предприятие, установено в друга държава членка, което предоставя услуги в първата държава членка чрез командироване на работници за тази цел, при условие че: (i) работниците не се ползват със съществено сходна степен на защита съгласно законодателството на държавата членка, в която е установен техният работодател, така че прилагането на националните разпоредби на първата държава членка предоставя действителна полза на съответните работници, която значително увеличава тяхната социална защита, и (ii) прилагането на тези разпоредби от първата държава членка е пропорционално на преследваната цел от обществен интерес?
Пречат ли членове 59 и 60 от Договора на разширяването на приложението на разпоредбите на държава членка, които предвиждат по-дълъг период на платен отпуск от този, предвиден в Директива 93/104/ЕО, относно определени аспекти на организацията на работното време, необходим за социалната защита на строителните работници, върху работници, командировани в тази държава членка от доставчици на услуги в строителния сектор, установени в други държави членки, по време на периода на командироване?
Пречат ли членове 59 и 60 от Договора на национални разпоредби, които позволяват предприятия, установени във Федерална република Германия, да искат възстановяване на разходите за отпуск и надбавки за отпуск от фонда за платен отпуск, докато не предвиждат такова искане за предприятия, установени в други държави членки, а вместо това предвиждат пряко вземане от командированите работници срещу фонда, доколкото това е оправдано от обективни разлики между предприятията, установени във Федерална република Германия, и тези, установени в други държави членки?
Пречат ли членове 59 и 60 от Договора на национални разпоредби, които изискват от работодатели, установени извън Федерална република Германия, да предоставят повече информация на фонда за платен отпуск, отколкото работодатели, установени в Германия, като се има предвид принципът на пропорционалност и обективните разлики между положението на предприятията, установени в Германия, и тези, установени извън Германия?
Пречат ли членове 59 и 60 от Договора на прилагането на схема за платен отпуск на държава членка към всички предприятия, установени в други държави членки, предоставящи услуги в строителната индустрия в първата държава членка, когато предприятия, установени в първата държава членка, само част от чиято дейност се осъществява в тази индустрия, не са всички обхванати от тази схема по отношение на работниците си, заети в тази индустрия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - пети състав

Съдебни решения

Предстои добавяне

Преюдициално запитване

Немски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2001 г.

Свободно предоставяне на услуги |

1. Следва ли член 59 и член 60 от Договора за ЕО (сега съответно член 49 ЕО и член 50 ЕО) да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да налага на предприятие със седалище в друга държава членка, което предоставя услуга на територията на първата държава членка, да спазва национални разпоредби като тези, предвидени в § 1, параграф 3, първо изречение от Arbeitnehmerentsendegesetz (германския закон за командироването на работници), съгласно които работниците, командировани от предприятието за целите на тази услуга, получават право на платен отпуск, при условие че, от една страна, работниците не разполагат със съществено еквивалентна защита съгласно разпоредбите на държавата членка, в която работодателят им е установен, така че прилагането на националните разпоредби на първата държава членка им предоставя реално предимство, което съществено допринася за тяхната социална защита, и от друга страна, прилагането на разпоредбите на първата държава членка е пропорционално на преследваната цел от общ интерес?
2. a) Допускат ли член 59 и член 60 от Договора за ЕО държавна разпоредба, съгласно която се предоставя по-дълъг платен отпуск от този, предвиден в Директива 93/104/ЕО на Съвета от 23 ноември 1993 година относно някои аспекти на организацията на работното време, и която по време на командироването се прилага и за работници, командировани в тази държава членка от доставчици на услуги, установени в други държави членки?
b) В степента, в която това е обосновано поради обективни различия между, от една страна, предприятия със седалище в Германия и, от друга страна, предприятия със седалище в други държави членки, допускат ли член 59 и член 60 от Договора за ЕО национални разпоредби, които предоставят на първите предприятия право на възстановяване от фонда за отпуск на сумите, изплатени като обезщетение за отпуск и допълнителни плащания, докато разпоредбите не предоставят това право на вторите предприятия, а вместо това предоставят на командированите работници пряко вземане към този фонд?
c) Следва ли националният съд, с оглед на принципа на пропорционалност, да определи видовете информация, които германските органи могат законно да изискват от доставчици на услуги със седалище извън Германия
За тази цел националният съд следва да направи преценка дали обективни различия между положението на предприятия със седалище в Германия и положението на предприятия със седалище извън Германия обективно налагат допълнителната информация, която се изисква от последните предприятия?
3. Допускат ли член 59 и член 60 от Договора за ЕО национална уредба, съгласно която всички предприятия със седалище в други държави членки, които предоставят услуги в строителния сектор на територията на първата държава членка, са обхванати от режима за платен отпуск, докато предприятия със седалище в първата държава членка, които извършват само част от дейността си в този сектор, не са всички обхванати от режима за своите работници, заети в този сектор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - пети състав

Съдебни решения

Mischo

Преюдициално запитване

Немски

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2001 г.

Вътрешно облагане с данъци и такси | Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси

1. Може ли член 90 ЕО (преди това член 95 от Договора за ЕО) да се тълкува в смисъл, че такава национална правна уредба относно определянето на облагаемата стойност за целите на автомобилния данък не е дискриминационна, като се има предвид по-специално, че облагаемата стойност на превозното средство ще бъде различна сума в зависимост от това на кое търговско ниво действа вносителят на превозното средство, т.е. дали той действа като търговец на едро, търговец на дребно или като потребител?
2. Може ли член 90 ЕО (преди това член 95 от Договора за ЕО) да се тълкува в смисъл, че такава национална данъчна уредба не е дискриминационна, като се има предвид по-специално, че
- изходната точка е данъкът върху еквивалентен нов автомобил,
- съгласно предходния закон данъкът се намаляваше едва след изтичането на шест месеца, и
- съгласно както предходния, така и действащия закон данъкът се намалява линейно, както е описано по-горе?
3. Освен използването на основите за изчисление, предвидени в националното данъчно законодателство, необходимо ли е винаги да се установяват индивидуалните характеристики на превозното средство, за да се гарантира, че облагането с автомобилен данък не води, в конкретния случай, до дискриминация, противоречаща на член 90 ЕО (преди това член 95 от Договора за ЕО)?
4. Може ли Шестата директива да се тълкува в смисъл, че данъкът, наречен данък върху добавената стойност, дължим върху автомобилния данък съгласно параграф 5, алинея 1 от Autoverolaki и параграф 1, алинея 5 от Arvonlisäverolaki, е данък върху добавената стойност по смисъла на Шестата директива, като се има предвид, че съгласно националното законодателство данъкът се начислява изключително въз основа на автомобилния данък?
5. Ако отговорът на въпрос 4 е отрицателен, може ли такъв данък въпреки това да се счита за данък или такса, чието събиране е разрешено съгласно член 33 от Шестата директива?
6. Ако такива национални данъчни разпоредби не се считат за противоречащи на Шестата директива, може ли член 90 ЕО (преди това член 95 от Договора за ЕО) да се тълкува в смисъл, че тези данъчни разпоредби не са дискриминационни по смисъла на този член?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - пети състав

Заключения

Stix-Hackl

Преюдициално запитване

Фински

Дело C-*/: *************, Определение от ..2001 г.

Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да разглежда искания за временни мерки в рамките на преюдициално производство?
Задължени ли са националните съдилища да предоставят временна правна защита по искания, основани на правото на Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Определения

Stix-Hackl

Молба за спиране на изпълнението или молба за постановяване на временни мерки, Преюдициално запитване

Немски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2001 г.

Количествени ограничения | Мерки с равностоен ефект | Околна среда | Свободно движение на стоки

1. Преди 1 юни 1997 г. следва ли разпоредбите на Конвенцията за международна търговия с видове от дивата фауна и флора, застрашени от изчезване (CITES), по-специално членове VII и XIV от нея, Регламент (ЕИО) № 3626/82 от 3 декември 1982 г., по-специално членове 6 и 15 от него, и членове 30 и 36 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държава членка да приеме или поддържа вътрешни мерки, които забраняват по всяко време и на цялата територия на тази държава всякаква търговска употреба на родени и отгледани в плен екземпляри от диви видове, срещащи се в дивата природа на цялата или част от територията на тази държава?
2. Считано от 1 юни 1997 г. следва ли разпоредбите на Конвенцията за международна търговия с видове от дивата фауна и флора, застрашени от изчезване (CITES), по-специално членове VII и XIV от нея, Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 г. относно защитата на видове от дивата фауна и флора чрез регулиране на търговията с тях, и членове 30 и 36 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държава членка да приеме или поддържа вътрешни мерки, които забраняват по всяко време и на цялата територия на тази държава всякаква търговска употреба на родени и отгледани в плен екземпляри от диви видове, срещащи се в дивата природа на цялата или част от територията на тази държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - шести състав

Съдебни решения

Stix-Hackl

Преюдициално запитване

Френски

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2001 г.

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

1. Дали съдебната практика на Съда относно запазването на валидността на конвенции за социална сигурност, които са били заменени с Регламент № 1408/71, се прилага и в случай, когато работник мигрант е упражнил „свободата на движение“ (или по-точно я е предвидил) преди влизането в сила на Регламент № 1408/71, но също така и преди Договорът за ЕО да влезе в сила в неговата държава по произход, тоест в момент, когато той все още не е можел да се позовава на член 39 и сл. ЕО в държавата на заетост?
2. Дали разпоредби по конвенция между две държави членки, които са по-благоприятни от режима, произтичащ от прилагането на Регламент № 1408/71, са приложими в настоящия случай за целия период на упражняване на свободата на движение по смисъла на член 39 и сл. ЕО, дори ако, inter alia, претенциите са предявени след завръщането от държавата на заетост в държавата по произход
Дали претенции, основани на осигурителни периоди, придобити преди влизането в сила на Регламент № 1408/71, също трябва да се оценяват съгласно по-благоприятната конвенция?
3. (Четвърти въпрос – не е необходимо да се отговаря.)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - шести състав

Заключения

Mischo

Преюдициално запитване

Немски

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2001 г.

Брюкселска конвенция от 27 септември 1968 г.

a) Трябва ли работата, извършвана на нидерландската част на континенталния шелф под Северно море от служител по смисъла на WAMN, да се счита или третира като равностойна на работа, извършвана в Нидерландия за целите на прилагането на член 5, параграф 1 от Брюкселската конвенция?
б) Ако да, за да се отговори на въпроса дали служителят трябва да се счита за такъв, който обичайно е извършвал работата си в Нидерландия, трябва ли да се вземе предвид целият период на неговата заетост или е от значение само най-скорошният период на заетост?
в) При отговора на въпрос б) трябва ли да се прави разлика между периода преди влизането в сила на WAMN – когато нидерландското право все още не е определило съд с териториална компетентност да разглежда случай като настоящия – и периода след влизането в сила на WAMN?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - шести състав

Заключения

Jacobs

Преюдициално запитване

Нидерландски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2001 г.

Следва ли точка G от раздел I на приложението към Директива 80/987/ЕИО на Съвета от 20 октомври 1980 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно защитата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател да се тълкува в смисъл, че позволява на Кралство Швеция да изключи от кръга на лицата, обхванати от гаранцията за изплащане на възнаграждения, предвидена в Директивата, работници, чиито близки роднини са притежавали, по-малко от шест месеца преди подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, поне 20% от дяловете на дружеството, което ги е наемало, когато самите работници не са притежавали никакъв дял в капитала на това дружество?
Когато държава членка е определила себе си като отговорна за изпълнението на задължението за удовлетворяване на вземанията за възнаграждение, гарантирани по силата на Директивата, има ли служител, чийто съпруг е бил собственик на дружеството, което го е наемало, право да се позове пред национален съд на правото да претендира възнаграждение срещу съответната държава членка, независимо от факта, че в нарушение на Директивата законодателството на тази държава членка изрично изключва от кръга на лицата, обхванати от гаранцията, служители, чиито близки роднини са били собственици на поне 20% от дяловете на дружеството, но които самите не са притежавали никакъв дял в капитала на това дружество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - пети състав

Съдебни решения

Geelhoed

Преюдициално запитване

Шведски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2001 г.

Сближаване на законодателствата | Свобода на установяване | Свободно движение на хора | Свободно предоставяне на услуги

Трябва ли член 29, параграф 1 и 2 от Директива 71/305/ЕИО на Съвета от 26 юли 1971 година относно координацията на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителни работи, изменена с Директива 89/440/ЕИО на Съвета от 18 юли 1989 година, да се тълкува в смисъл, че допуска възлагащ орган, който е избрал да възложи поръчката на икономически най-изгодната оферта, да възложи тази поръчка на оферент, чиято оферта, според професионалното мнение на експерт, вероятно ще доведе до най-ниска крайна цена?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - пети състав

Съдебни решения

Jacobs

Преюдициално запитване

Английски

<<< 1…1 348 1 3491 3501 351 1 352…1 906 >>>

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.