Дело C-441/99: Gharehveran, Съдебно решение от 18 октомври 2001 г.

Следва ли точка G от раздел I на приложението към Директива 80/987/ЕИО на Съвета от 20 октомври 1980 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно защитата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател да се тълкува в смисъл, че позволява на Кралство Швеция да изключи от кръга на лицата, обхванати от гаранцията за изплащане на възнаграждения, предвидена в Директивата, работници, чиито близки роднини са притежавали, по-малко от шест месеца преди подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, поне 20% от дяловете на дружеството, което ги е наемало, когато самите работници не са притежавали никакъв дял в капитала на това дружество?

Когато държава членка е определила себе си като отговорна за изпълнението на задължението за удовлетворяване на вземанията за възнаграждение, гарантирани по силата на Директивата, има ли служител, чийто съпруг е бил собственик на дружеството, което го е наемало, право да се позове пред национален съд на правото да претендира възнаграждение срещу съответната държава членка, независимо от факта, че в нарушение на Директивата законодателството на тази държава членка изрично изключва от кръга на лицата, обхванати от гаранцията, служители, чиито близки роднини са били собственици на поне 20% от дяловете на дружеството, но които самите не са притежавали никакъв дял в капитала на това дружество?