Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2002 г.
1) Следва ли член 6, параграф 1 от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че турски гражданин, който е влязъл на територията на държава членка с виза „валидна само за целите на професионално обучение“ и впоследствие е притежавал временно разрешение за пребиваване, ограничено до дейност по професионално обучение при конкретен работодател, като в този контекст е извършвал законно, без прекъсване, повече от четири години действителна и реална дейност за този работодател и е получавал възнаграждение, е работник, надлежно регистриран като принадлежащ към работната сила на тази държава членка, който е бил в законна заетост там по смисъла на тази разпоредба?
2) Когато турски гражданин е бил депортиран в нарушение на правата, които член 6, параграф 1 от Решение № 1/80 му предоставя, тази разпоредба изключва ли прилагането на национално законодателство, предвиждащо, че издаването на разрешение за пребиваване трябва да бъде отказано, докато не бъде определен срок, който да ограничи последиците от депортирането, по молба на заинтересованото лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2002 г.
Следва ли член 9 от Договора за ЕО (сега, след изменението, член 23 ЕО), член 12 от Договора за ЕО (сега, след изменението, член 25 ЕО) и член 16 от Договора за ЕО (отменен с Договора от Амстердам) или член 95 от Договора за ЕО (сега, след изменението, член 90 ЕО) да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби, или тази разпоредба, не допускат публичноправен орган в държава членка да налага производствена такса върху прасета, отгледани в съответната държава членка и изнесени живи в друга държава членка, при положение че:
- подобна такса се налага за всяко прасе, произведено в съответната държава членка и продадено за клане на вътрешния пазар;
- подробните правила за изчисляване на таксата не водят до дискриминация между двете групи продукти, тъй като при определянето на различните „теглови категории“ за заклани и живи прасета може да се приеме, че се компенсира средната разлика между „тегло на трупа“ и „живо тегло“, но
- таксата за прасета, продадени за клане на вътрешния пазар, става дължима при доставката им за клане, докато таксата за прасета, изнесени живи, става дължима при износа;
- в първия случай таксата се дължи от производителя, а във втория случай — от износителя, независимо дали той е и производителят;
- таксата не се налага за прасета, продадени живи на вътрешния пазар, и
- част от приходите от таксата се използват за дейности, които поради своя характер и непосредствени цели засягат първичното производство на прасета в държавата членка и по този начин облагодетелстват и изнесените прасета, докато друга част от приходите се използва за дейности, които поради своя характер и непосредствени цели засягат само клането и по-нататъшната преработка в държавата членка и продажбата на национално преработени производни продукти на вътрешния и износния пазар и по този начин не облагодетелстват изнесените прасета?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен: има ли значение за отговора обстоятелството, че схемата за таксата е била, съгласно член 93, параграф 3 от Договора за ЕО (сега член 88, параграф 3 ЕО), нотифицирана и одобрена от Комисията на ЕС като допустима държавна помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2002 г.
Следва ли член 49 ЕО (преди това член 59 от Договора) да се тълкува в смисъл, че: когато кредитна институция, упълномощена в държава членка, в която нарушаването на банковата тайна представлява престъпление, осъществява дейност по предоставяне на услуги в друга държава членка, в която няма аналогична банкова тайна, (1) тази разпоредба на Договора не препятства законова разпоредба на приемащата държава членка, съгласно която служителите на съответната кредитна институция са длъжни да дават показания в наказателно производство относно услуги, предоставени от тях на територията на приемащата държава членка при упражняване на свободата на предоставяне на услуги, при положение че служителите на кредитни институции на приемащата държава членка са подложени на същото задължение да дават показания като свидетели; (2) тази разпоредба не препятства законова разпоредба на приемащата държава членка, съгласно която служителите на съответната кредитна институция, които, когато са разпитвани като заподозрени, не се позовават на правото си да мълчат, могат като заподозрени да дадат показания в наказателно производство относно услуги, предоставени от тях на територията на приемащата държава членка при упражняване на свободата на предоставяне на услуги, при положение че служителите на кредитни институции, установени в приемащата държава членка, имат същото право да дават показания като заподозрени, когато не се позовават или не желаят да се позовават на правото си да мълчат; (3) тази разпоредба препятства законова разпоредба на държавата членка по произход, съгласно която служителите на съответната кредитна институция могат да бъдат подведени под наказателна и гражданска отговорност, ако в рамките на наказателно разследване, провеждано в приемащата държава членка (в случая Белгия), дадат показания относно услуги, предоставени от тях на територията на приемащата държава членка при упражняване на свободата на предоставяне на услуги; (4) тази разпоредба препятства законова разпоредба на държавата членка по произход, съгласно която служителите на съответната кредитна институция могат да бъдат подведени под наказателна и гражданска отговорност, ако в рамките на наказателно разследване, провеждано в приемащата държава членка (в случая Кралство Белгия), дадат показания като заподозрени относно услуги, предоставени от тях на територията на приемащата държава членка (в случая Белгия) при упражняване на свободата на предоставяне на услуги, като същевременно не се позовават или не желаят да се позовават на правото си да мълчат.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2002 г.
1) Следва ли мидите „Jakobsmuslinger“, уловени при горепосочените условия, да се считат за внесени продукти, въпреки че съгласно френското право приложимото законодателство за улова е това на държавата, чийто флаг носи риболовният съд
2) Поставят ли разпоредбите на Договора от Маастрихт относно забраната на мерки с равностоен ефект на количествените ограничения под съмнение валидността на наредбата от 19 март 1980 г., която забранява разтоварването на миди „Jakobsmuslinger“ през период на забрана за улов?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2002 г.
Може ли притежателят на търговска марка да се позовава на правата, предоставени му от търговската марка, за да възпрепятства паралелен вносител да преопакова фармацевтични продукти, освен ако упражняването на тези права не допринася за изкуствено разделяне на пазарите между държавите членки?
При какви обстоятелства преопаковането на фармацевтични продукти от паралелен вносител, с цел пускане на пазара в държавата членка вносител, може да се счита за необходимо по смисъла на съдебната практика на Съда?
Трябва ли паралелният вносител, за да има право да преопакова фармацевтични продукти, носещи търговска марка, във всички случаи да изпълни изискването за предварително уведомяване на притежателя на търговската марка и какви са последиците при неизпълнение на това изискване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2002 г.
Следва ли член 7, параграф 2 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно марките да се тълкува в смисъл, че притежателят на марка може да се противопостави на пускането на пазара на фармацевтичен продукт, пуснат на пазара под неговата марка, когато вносителят го е преопаковал и отново е поставил марката, като е изпълнил другите изисквания, посочени в съдебната практика на Съда на Европейските общности (дела C-427/93, C-429/93 и C-436/93 — Bristol-Myers Squibb и др.), но търговската реализация на продукта би била застрашена без такова преопаковане единствено поради това, че значителна част от потребителите на фармацевтични продукти в държавата вносител са подозрителни към фармацевтични продукти, които явно са произведени за пазара на друга държава (в която се говори друг език) и се намират в опаковки, които са били адаптирани само чрез самозалепващи се етикети към националните разпоредби относно продажбата на фармацевтични продукти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2002 г.
1) Следва ли една услуга, която служи на обща цел, но може да бъде разделена на отделни части, съгласно структурата на Директива 92/50/ЕИО, включително описанието на услугите в приложения I A и I B, да се счита за една обща услуга, състояща се от основна услуга и свързани с нея второстепенни услуги, и да се класифицира според основната си цел съгласно приложения I A и I B към директивата, или всяка отделна част следва да се разглежда поотделно по отношение на това дали като приоритетна услуга попада изцяло в обхвата на директивата или като неприоритетна услуга попада само в обхвата на някои разпоредби на директивата?
2) В каква степен може една услуга, която съответства на определено описание на услуга (например транспортни услуги), съгласно структурата на Директива 92/50/ЕИО да бъде разделена на отделни услуги, без това да противоречи на разпоредбите за възлагане на обществени поръчки или да възпрепятства ефективното действие на директивата за услугите?
3) Следва ли услугите, посочени в изложението на фактите (с оглед на член 10 от Директива 92/50/ЕИО), да се класифицират като услуги по приложение I A към Директива 92/50/ЕИО (категория 2, сухопътен транспорт) и договори, обхващащи такива услуги, да се възлагат съгласно разпоредбите на раздели III до VI от директивата, или следва да се класифицират по приложение I B към Директива 92/50/ЕИО (по-специално категория 20, спомагателни и помощни транспортни услуги, както и категория 27, други услуги) и договори, обхващащи тези услуги, да се възлагат съгласно членове 14 и 16, и под кой CPC-референтен номер следва да бъдат класифицирани?
4) С оглед на определянето на основния характер на услугата, съществува ли за възлагащия орган задължение да отдели и възложи поотделно неприоритетните части в случай, че оценката на отделните части води до това, че една част, която сама по себе си съгласно приложение I A към Директива 92/50/ЕИО попада изцяло в обхвата на разпоредбите на директивата, но поради принципа на член 10 от директивата изключително не попада изцяло в обхвата на тези разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2002 г.
Следва ли остатъчният камък, получен в резултат на добив на камък, да се счита за отпадък по смисъла на член 1, буква а) от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 година относно отпадъците, изменена с Директива 91/156/ЕИО на Съвета от 18 март 1991 година, като се вземат предвид следните точки:
а) Какво значение има за отговора на този въпрос обстоятелството, че остатъчният камък се съхранява на място, съседно на мястото на добива, в очакване на последваща употреба
Има ли по принцип значение дали се съхранява на мястото на добива, на съседно място или на по-отдалечено място?
б) Какво значение има обстоятелството, че остатъчният камък е с идентичен състав като основната скала, от която е добит, и че съставът му не се променя независимо от това колко дълго или по какъв начин се съхранява?
в) Какво значение има обстоятелството, че остатъчният камък е безвреден за човешкото здраве и околната среда
До каква степен по принцип следва да се взема предвид възможното му въздействие върху здравето и околната среда при преценката дали е отпадък?
г) Какво значение има обстоятелството, че е предвидено остатъчният камък изцяло или частично да бъде преместен от мястото на съхранение за използване, например за насипване или за изграждане на вълноломи, и че може да бъде оползотворен в този вид без преработка или подобни мерки
До каква степен в тази връзка следва да се взема предвид доколко конкретни са плановете на притежателя на остатъчния камък за такава употреба и колко скоро след депонирането му на мястото за съхранение ще се осъществи употребата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.