Дело C-9/00: Palin Granit и Vehmassalon kansaterveystyön kuntayhtymän hallitus, Съдебно решение от 18 април 2002 г.

Следва ли остатъчният камък, получен в резултат на добив на камък, да се счита за отпадък по смисъла на член 1, буква а) от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 година относно отпадъците, изменена с Директива 91/156/ЕИО на Съвета от 18 март 1991 година, като се вземат предвид следните точки:

а) Какво значение има за отговора на този въпрос обстоятелството, че остатъчният камък се съхранява на място, съседно на мястото на добива, в очакване на последваща употреба

Има ли по принцип значение дали се съхранява на мястото на добива, на съседно място или на по-отдалечено място?

б) Какво значение има обстоятелството, че остатъчният камък е с идентичен състав като основната скала, от която е добит, и че съставът му не се променя независимо от това колко дълго или по какъв начин се съхранява?

в) Какво значение има обстоятелството, че остатъчният камък е безвреден за човешкото здраве и околната среда

До каква степен по принцип следва да се взема предвид възможното му въздействие върху здравето и околната среда при преценката дали е отпадък?

г) Какво значение има обстоятелството, че е предвидено остатъчният камък изцяло или частично да бъде преместен от мястото на съхранение за използване, например за насипване или за изграждане на вълноломи, и че може да бъде оползотворен в този вид без преработка или подобни мерки

До каква степен в тази връзка следва да се взема предвид доколко конкретни са плановете на притежателя на остатъчния камък за такава употреба и колко скоро след депонирането му на мястото за съхранение ще се осъществи употребата?