Дело C-188/00: Kurz, Заключение от 25 април 2002 г.

1) Следва ли член 6, параграф 1 от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че турски гражданин, който е влязъл на територията на държава членка с виза „валидна само за целите на професионално обучение“ и впоследствие е притежавал временно разрешение за пребиваване, ограничено до дейност по професионално обучение при конкретен работодател, като в този контекст е извършвал законно, без прекъсване, повече от четири години действителна и реална дейност за този работодател и е получавал възнаграждение, е работник, надлежно регистриран като принадлежащ към работната сила на тази държава членка, който е бил в законна заетост там по смисъла на тази разпоредба?
2) Когато турски гражданин е бил депортиран в нарушение на правата, които член 6, параграф 1 от Решение № 1/80 му предоставя, тази разпоредба изключва ли прилагането на национално законодателство, предвиждащо, че издаването на разрешение за пребиваване трябва да бъде отказано, докато не бъде определен срок, който да ограничи последиците от депортирането, по молба на заинтересованото лице?