Дело C-153/00: der Weduwe, Заключение от 23 април 2002 г.

Следва ли член 49 ЕО (преди това член 59 от Договора) да се тълкува в смисъл, че: когато кредитна институция, упълномощена в държава членка, в която нарушаването на банковата тайна представлява престъпление, осъществява дейност по предоставяне на услуги в друга държава членка, в която няма аналогична банкова тайна, (1) тази разпоредба на Договора не препятства законова разпоредба на приемащата държава членка, съгласно която служителите на съответната кредитна институция са длъжни да дават показания в наказателно производство относно услуги, предоставени от тях на територията на приемащата държава членка при упражняване на свободата на предоставяне на услуги, при положение че служителите на кредитни институции на приемащата държава членка са подложени на същото задължение да дават показания като свидетели; (2) тази разпоредба не препятства законова разпоредба на приемащата държава членка, съгласно която служителите на съответната кредитна институция, които, когато са разпитвани като заподозрени, не се позовават на правото си да мълчат, могат като заподозрени да дадат показания в наказателно производство относно услуги, предоставени от тях на територията на приемащата държава членка при упражняване на свободата на предоставяне на услуги, при положение че служителите на кредитни институции, установени в приемащата държава членка, имат същото право да дават показания като заподозрени, когато не се позовават или не желаят да се позовават на правото си да мълчат; (3) тази разпоредба препятства законова разпоредба на държавата членка по произход, съгласно която служителите на съответната кредитна институция могат да бъдат подведени под наказателна и гражданска отговорност, ако в рамките на наказателно разследване, провеждано в приемащата държава членка (в случая Белгия), дадат показания относно услуги, предоставени от тях на територията на приемащата държава членка при упражняване на свободата на предоставяне на услуги; (4) тази разпоредба препятства законова разпоредба на държавата членка по произход, съгласно която служителите на съответната кредитна институция могат да бъдат подведени под наказателна и гражданска отговорност, ако в рамките на наказателно разследване, провеждано в приемащата държава членка (в случая Кралство Белгия), дадат показания като заподозрени относно услуги, предоставени от тях на територията на приемащата държава членка (в случая Белгия) при упражняване на свободата на предоставяне на услуги, като същевременно не се позовават или не желаят да се позовават на правото си да мълчат.