Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.
1. Is Article 27 of the Sixth ... Directive ... to be interpreted so that the prior authorisation of the Council was required before the introduction of a higher rate of tax on insurance premiums, which tax was designed to nullify the exemption for insurance services in Article 13 of the Directive; which was at a rate identical to the standard rate of value added tax; which was administered in the same way as value added tax; which was intended with value added tax to form part of an inseparable whole; and where there was no tax evasion or tax avoidance?
2. Is Article 33 of the Sixth ... Directive ... to be interpreted so as to prevent a Member State from introducing a tax on insurance premiums which is calculated by reference to the services supplied; which is proportional to the price of the services supplied; which is charged at the final stage of sale to the consumer; which is passed on to the final consumer in a manner characteristic of value added tax so that the burden of tax rests on the final consumer; which applies to the whole territory of the United Kingdom; but which does not apply generally to all transactions relating to goods and services?
3. Is Article 87(1) EC to be interpreted so that an aid is to be held to affect trade between Member States only if it has, or is capable of having, an appreciable effect on trade between Member States
If so, what are the criteria for determining whether or not a measure has such an effect?
4. Is Article 87(1) EC to be interpreted so that an aid is to be held to affect trade between Member States if as a result of that aid (1) traders in one Member State reduce the volumes of the goods they import from other Member States; or (2) a trader who rents domestic appliances to customers in one Member State has a number of its rental contracts discontinued and disposes of those appliances in another Member State; or (3) insurance companies in one Member State, which provide insurance connected with the sales of domestic appliances, are placed at a competitive disadvantage with companies which sell direct insurance some of which are subsidiaries of companies in other Member States?
5. If, in the light of the answers to Questions 3 and 4, the higher rate of insurance premium tax constitutes a State aid within the meaning of Article 87(1) EC, is Article 88 EC to be interpreted so that, where the Commission is not informed of any plans to grant such aid, the legislative measures introducing the aid should be disapplied and any tax paid under those measures should be repaid?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.
Може ли от член 7, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕИО) № 536/93 да се заключи, че производителят е длъжен да води отчетност, обхващаща наред с другото наличността, производството, складирането, използването, преработката и унищожаването на мляко и/или млечни продукти в неговото стопанство, като тези „стокови отчети“ също трябва да съдържат декларации за количеството на месец и по продукт на продадените мляко и/или млечни продукти, или тази разпоредба предвижда само задължение да се води отчетност относно продажбите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Позволяват ли разпоредбите на Директива 97/13/ЕО на държавите членки да налагат на предприятия, които притежават индивидуални или общи разрешения за далекосъобщителни услуги, да заплащат финансови вноски, независимо от тяхното наименование, които се различават от или се събират в допълнение към тези, които съгласно директивата могат законосъобразно да бъдат събирани?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.
Следва ли членове 49 ЕО и 12 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат решение на национален съд, съгласно което в държава членка (национална територия) максималният размер на искането за възстановяване на разноските за услугите на адвокат от друга държава членка в национално производство и на Einvernehmensanwalt (местен адвокат, действащ съвместно с чуждестранния адвокат) е сборът от разноските с включен ДДС, които биха били направени при представителство от местен адвокат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.
1) Явява ли се член 3, във връзка с член 4 от Директива 89/48/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година относно въвеждането на обща система за взаимно признаване на дипломи за завършено висше образование с професионална насоченост с продължителност най-малко три години, пряко приложим в смисъл, че гражданин на държава членка може непосредствено да се позове на разпоредбите на тази директива при непълно транспониране на директивата в националното право?
2) Явява ли се член 3, във връзка с член 4 от Директива 92/51/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 година относно втората обща система за признаване на професионални образования в допълнение към Директива 89/48/ЕИО, пряко приложим в смисъл, че гражданин на държава членка при липса на мерки за транспониране в определения срок може непосредствено да се позове на разпоредбите на директивата спрямо всички национални разпоредби, които не са в съответствие с директивата?
Ако на въпроси 1 и/или 2 се отговори утвърдително:
3) Противоречи ли Директива 89/48/ЕИО [...] или Директива 92/51/ЕИО [...] на разпоредба от националното право (в случая: [...] Наредбата на Министерството на образованието на провинция Баден-Вюртемберг за прилагане на Директива 89/48/ЕИО [...], относно учителската професия – от 15.8.1996 г., наричана по-нататък „EU-EWR-LehrerVO“), съгласно която признаването на квалификация, придобита или призната в друга държава членка на Европейския съюз, за упражняване на професията учител
а) безусловно изисква висше образование с продължителност най-малко три години
б) изисква тази квалификация да обхваща най-малко два от учебните предмети, определени за съответната учителска длъжност в Баден-Вюртемберг?
Ако на въпрос 1 се отговори утвърдително:
4) Следва ли член 1, буква а), второ изречение от Директива 89/48/ЕИО да се тълкува в смисъл, че квалификацията за учителската професия, придобита по предишното австрийско двугодишно обучение, е приравнена на диплома в смисъла на член 1, буква а), първо изречение от Директива 89/48/ЕИО, когато компетентният австрийски орган удостоверява, че дипломата, придобита след двугодишното обучение, по отношение на прилагането на член 1, буква а), второ изречение от Директива 89/48/ЕИО се счита за приравнена на дипломата (сертификат), която се получава след настоящото тригодишно обучение и в Австрия дава същите права по отношение на достъпа до или упражняването на професията учител?
Ако на въпрос 2 се отговори утвърдително:
5) Следва ли член 3, параграф 2 от Директива 92/51/ЕИО да се тълкува в смисъл, че посоченото там „следгимназиално образование с продължителност над четири години“ обхваща само определеното обучение във висше учебно заведение (обучение във висше учебно заведение) или също така, че „следгимназиално образование с продължителност над четири години“ обхваща и подготвителния период за практическия изпит след държавния изпит (период на стаж – Lehramtsreferendariat)?
6) Ако член 3, параграф 1 от Директива 92/51/ЕИО се прилага за придобитото в Австрия професионално (висше) образование само с продължителност две години:
Следва ли – при липса на транспониране на Директива 92/51/ЕИО в определения в член 17 срок – от член 3, параграф 1, буква а) на тази директива, че съществува право на приравняване на придобитата в държава членка квалификация като учител с еквивалентната квалификация за учителска кариера в приемащата държава членка, без последната предварително – когато са изпълнени условията за това – да може да изисква компенсаторни мерки по член 4 от Директива 92/51/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Трябва ли членове 81, 82 и 85 ЕО, Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно общия режим на акцизните стоки и относно притежаването, движението и контрола върху такива стоки, изменена с Директива 96/99/ЕО на Съвета от 30 декември 1996 година, и Препоръка 81/924/ЕИО на Съвета от 27 октомври 1981 година относно тарифните структури за електроенергия в Общността да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба, предвиждаща налагането на допълнителни такси върху цената на електроенергията като тези в главното производство, когато електроенергията се използва в електрохимичен процес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
1. Представляват ли игрите на късмета или хазартните игри икономическа дейност по смисъла на член 2 ЕО?
2. Представляват ли игрите на късмета или хазартните игри дейност, свързана със стоки, която попада в обхвата на член 28 ЕО?
3. Явяват ли се дейностите, свързани с производството, вноса и разпространението на игрални автомати, отделни от експлоатацията на такива автомати и, следователно, приложим ли е принципът на свободното движение на стоки, установен в членове 28 ЕО и 29 ЕО, към тези дейности?
4. Изключва ли се експлоатацията и участието в игри на късмета или хазартни игри от приложното поле на член 31 ЕО, като се има предвид, че тази разпоредба не обхваща монополи в предоставянето на услуги?
5. Представлява ли експлоатацията на игрални автомати предоставяне на услуги и, като такава, попада ли в обхвата на член 49 ЕО и следващите?
6. Представлява ли система от правни норми (като тази, установена в членове 3, параграф 1 и 4, параграф 1 от Декрет-закон № 422 от 2 декември 1989 г.), съгласно която експлоатацията и участието в игри на късмета или хазартни игри (дефинирани в член 1 от този акт като такива, чийто резултат е несигурен, тъй като зависи изключително или основно от случайността) — които включват (вж. член 4, параграф 1, букви f) и g) от Декрет-закон № 422/89) игри, играни на автомати, които изплащат директно награди в жетони или пари, и игри на автомати, които, макар и да не изплащат директно награди в жетони или пари, включват елементи, присъщи на игри на късмета или хазартни игри или показват резултат под формата на точки, определени изключително и основно от случайността — е разрешена само в казина в постоянни или временни игрални зони, създадени с декрет-закон, пречка за свободното предоставяне на услуги по смисъла на член 49 ЕО?
7. Дори ако ограничителните правила, описани в въпрос 6, представляват пречка за свободното предоставяне на услуги по смисъла на член 49 ЕО, съвместими ли са те с правото на Общността, като се има предвид, че се прилагат без разлика към португалски граждани и предприятия и към граждани и предприятия на други държави членки и освен това се основават на императивни съображения, свързани с обществения интерес (защита на потребителите, предотвратяване на престъпността, защита на обществената нравственост, ограничаване на търсенето на хазарт и финансиране на дейности от обществен интерес)?
8. Подлежи ли дейността по експлоатация на игри на късмета или хазартни игри на принципите на свободен достъп до и упражняване на всякаква икономическа дейност и, следователно, достатъчно ли е съществуването на законодателство в други държави членки, което предвижда по-малко ограничителни условия за експлоатацията на игрални автомати, само по себе си, за да направи португалския правен режим, описан във въпрос 6, невалиден?
9. Съответстват ли ограниченията, предвидени в португалското законодателство относно дейността по експлоатация на игри на късмета или хазартни игри, на принципа на пропорционалност?
10. Представляват ли португалските правила, които правят разрешението предмет на правни (сключване на административен договор с държавата след търг: член 9 от посочения Декрет-закон № 422/89) и логистични (експлоатация и участие в игри на късмета или хазартни игри, ограничени до игрални зони: член 3 от посочения декрет-закон) условия, изискване, което е подходящо и необходимо за постигане на преследваните цели?
11. Влияе ли използването от португалското законодателство (членове 1, 4, параграф 1, буква g) и 162 от посочения Декрет-закон № 422/89 и член 16, параграф 1, буква a) от Декрет-закон № 316/95 от 28 ноември 1995 г.) на думата „основно“ във връзка с думата „изключително“ при дефинирането на игри на късмета или хазартни игри и при правенето на правна разлика между игрални автомати и развлекателни автомати, върху възможността за дефиниране на разглежданото понятие съгласно правилата на правната конструкция?
12. Изискват ли неточните правни понятия, до които прибягва португалското законодателство при дефинирането на игри на късмета или хазартни игри (членове 1 и 162 от Декрет-закон № 422/89, посочен по-горе) и развлекателни автомати (член 16 от Декрет-закон № 316/95, посочен по-горе), тълкуване, с цел категоризиране на различните видове развлекателни автомати, което също така трябва да вземе предвид степента на преценка, с която разполагат националните органи?
13. Дори ако се приеме, че португалското законодателство не установява обективни критерии за разграничаване между игрални автомати и развлекателни автомати, нарушава ли предоставянето на Inspecção-Geral de Jogos на дискреционна власт за категоризиране на игрите някакъв принцип или правило на правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.
1. Представляват ли пластмасовите чанти за носене „опаковки“ по смисъла на Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 1994 година относно опаковките и отпадъците от опаковки, по-специално член 3 от нея, (a) ако търговецът ги предлага като артикул в зоната на касите и ги предоставя на клиентите при поискване срещу заплащане, за да могат закупените стоки да бъдат отнесени, или (b) ако търговецът ги предоставя на клиентите за същата цел след заплащане на цената на закупените стоки, независимо дали клиентите ги изискват и без задължително допълнително заплащане, и те след това се пълнят със закупените стоки
2. (a) Първи допълнителен въпрос, в случай че на някой от горните въпроси се отговори положително въз основа на немската версия: Различен ли е резултатът, ако за определението на думата „опаковка“ в член 3 от Директивата не се счита за решаваща немската версия, която съдържа само думите „von Waren“, а френската или италианската версия, които и двете се отнасят до конкретни стоки („marchandises données“ и „determinate merci“), и не са ли пластмасовите чанти за носене, произведени от ищеца в настоящия случай, опаковки по смисъла на Директивата, тъй като се пълнят с всякакви стоки (а не с предварително определени стоки), и в този случай коя версия се прилага
(b) Втори допълнителен въпрос, в случай че на някой от горните въпроси се отговори отрицателно: Може ли австрийският законодател или Комисията да подчинят продукти, които не са опаковки по смисъла на Директивата, на правилата, приложими за опаковките, предвидени в Директивата, или на подобни правила
3. Явява ли се „производител“ по смисъла на член 3 от Директивата само този, който поставя стоки заедно с продукта, използван като опаковка, или възлага това, а не и предприятие, което произвежда продукт, предназначен за използване като опаковка, и следва ли този продукт тогава да се счита за опаковъчен материал
Допълнителен въпрос, в случай че на предходния въпрос се отговори положително: Може ли австрийският законодател или Комисията да задължат търговци, които само произвеждат опаковъчен материал, т.е. продукт, предназначен да бъде напълнен със стоки, да участват в система за събиране и оползотворяване, създадена съгласно член 7 от Директива 94/62?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.
Предоставят ли член 9, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността, тълкуван във връзка с член 12, параграф 5, буква а), подточка iii) от него, на митническите органи правно основание да оттеглят обвързваща тарифна информация, когато променят позицията, приета в нея по отношение на тълкуването на приложимите правни разпоредби за тарифната класификация на съответните стоки, дори когато промяната е извършена в рамките на посочения шестгодишен срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.