Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.
1) Задължението, наложено на държавите членки с член 7 от Директива 75/442/ЕИО от 15 юли 1975 г. относно отпадъците, изменена с Директива 91/156/ЕИО от 18 март 1991 г., да изготвят един или повече планове за управление на отпадъците, отнасящи се по-специално до „подходящи места или инсталации за обезвреждане“, означава ли, че държавите, до които е адресирана директивата, са длъжни да отбележат на географска карта точните местоположения на планираните места за обезвреждане на отпадъци или да определят критерии за местоположение, които са достатъчно точни, за да позволят на компетентния орган, отговорен за издаването на разрешение по член 9 от директивата, да установи дали мястото или инсталацията попада в рамките на управлението, предвидено в плана?
2) Пречат ли членове 4, 5 и 7 от Директива 75/442/ЕИО от 15 юли 1975 г. относно отпадъците, изменена с Директива 91/156/ЕИО от 18 март 1991 г., независимо дали се тълкуват във връзка с член 9 от Директива 75/442, на това държава членка, която не е приела в предвидения срок един или повече планове за управление на отпадъците, отнасящи се до „подходящи места или инсталации за обезвреждане“, да издава индивидуални разрешения за експлоатация на инсталации за обезвреждане на отпадъци, като депа?
3) Означава ли член 7, параграф 1 от Директива 75/442, изменена с Директива 91/156, че планът или плановете, отнасящи се inter alia до „подходящи места или инсталации за обезвреждане“, трябва да бъдат изготвени не по-късно от 1 април 1993 г., или означава, че те трябва да бъдат изготвени в разумен срок, който може да надхвърли срока, предвиден за транспониране на директивата в националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.
1. Следва ли националният съд, при тълкуване на Директиви 87/102 и 90/88, да приеме тълкуване на националното си право, което изисква от институциите, предоставящи потребителски кредит, да информират писмено кредитополучателя-потребител за действащия годишен процент на разходите преди всяко продължаване на подновяем договор за кредит, който може да се усвоява на вноски и носи лихва с променлив размер?
2. Следва ли националният съд, при тълкуване на тези директиви, да приеме тълкуване на националното си право, което изисква от кредитните институции да информират този потребител за клаузата относно промяната на този годишен процент на разходите преди всяко подновяване на такъв договор?
3. Следва ли националният съд, при тълкуване на тези директиви, да приеме тълкуване на националното си право, което му позволява да допусне, без какъвто и да е срок, възражение за нищожност, опорочаваща сключването или продължаването на договор за потребителски кредит, като това възражение произтича от неизпълнение на задължението за посочване на годишния процент на разходите, повдигнато от потребителя или от съда служебно, в спор, произтичащ от иск за плащане, предявен от кредитната институция?
4. Ако не е така, следва ли националният съд, при тълкуване на тези директиви, да приеме тълкуване на националното си право, което му позволява да не приложи разпоредба на националното право, която забранява на потребителя или на съда служебно да повдигне възражение за нищожност, опорочаваща сключването или продължаването на договор за потребителски кредит след изтичане на срок, който дерогира от общото право, поради това че това би представлявало изключително ограничение на правото на иск на потребителя и би накърнило ефективността на защитата на потребителите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
1) Прилага ли се срокът, предвиден в член 454, параграф 3, първо изречение от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от [...] за доказване на мястото, където е извършено нарушението или нередността, и в случай че държава членка, позовавайки се на член 454, параграф 2 и параграф 3, първо и второ изречение от Регламент № 2454/93, предявява иск за плащане срещу гарантиращата организация, а последната в съдебното производство желае да докаже, че мястото, където действително е извършено нарушението или нередността, се намира в друга държава членка?
Ако Съдът отговори положително на въпрос 1, буква а):
i) Прилага ли се в този случай срокът от една година съгласно член 454, параграф 3, първо изречение и член 455, параграф 1 от Регламент № 2454/93 във връзка с член 11, параграф 1, първо изречение от TIR-конвенцията, или срокът от две години съгласно член 455, параграф 2 от посочения регламент във връзка с член 11, параграф 2, първо изречение от TIR-конвенцията?
ii) Следва ли срокът за доказване в описаната в въпрос 1, буква а) ситуация да се прилага така, че гарантиращата организация трябва да представи своето твърдение, че нарушението или нередността действително е извършено в друга държава членка, заедно с доказателства в рамките на съдебното производство преди изтичането на срока и е лишена от възможността да представи доказателства, ако това не бъде направено?
2) а) Следва ли от член 454 и 455 от Регламент № 2454/93, че държавата членка, която установява, че е извършено нарушение или нередност по време или във връзка с превоз на основание TIR-карнет, по отношение на гарантиращата организация е длъжна – освен уведомленията по член 455, параграф 1 от посочения регламент и уведомлението за търсене до митническото учреждение по местоназначение – да изследва къде действително е извършено нарушението или нередността и кои са длъжниците по член 203, параграф 3 от Регламент № 2913/92, като поиска съдействие от органите на друга държава членка за установяване на фактическите обстоятелства (вж. Регламент (ЕИО) № 1468/81 на Съвета от 19.5.1981 г. относно взаимната помощ между административните органи на държавите членки и сътрудничеството между тях и Комисията с цел да се осигури правилното прилагане на митническите и земеделските разпоредби (ОВ L 144, стр. 1))?
Ако Съдът отговори положително на въпрос 2, буква а):
i) Счита ли се, че нарушението или нередността, ако това задължение за разследване не бъде изпълнено, не се счита за извършено в държавата членка, която го е установила, съгласно член 454, параграф 3, първо изречение от Регламент № 2454/93?
ii) Следва ли държавата членка, която е установила нарушението или нередността, когато предявява иск срещу гарантиращата организация, да посочи и докаже, че е изпълнила това задължение за разследване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Когато гражданин на държава членка е женен за гражданин на трета държава, който не отговаря на националното законодателство за влизане или пребиваване в тази държава членка, и се премества в друга държава членка заедно с не-гражданина съпруг, с намерение да упражни права по правото на Общността, като работи там за ограничен период от време, за да може впоследствие да претендира за ползване на права по правото на Общността при завръщането си в държавата членка на гражданство заедно с не-гражданина съпруг:
има ли право държавата членка на гражданство да счита намерението на двойката, при преместването им в другата държава членка, да претендира за ползване на права по правото на Общността при завръщането си в държавата членка на гражданство, въпреки че не-гражданинът съпруг не отговаря на националното законодателство, като позоваване на правото на Общността с цел заобикаляне на националното законодателство; и
ако да, има ли право държавата членка на гражданство да откаже:
(а) да отмени всяка предварителна пречка за влизането на не-гражданина съпруг в тази държава членка (в случая висяща заповед за депортиране); и
(б) да предостави на не-гражданина съпруг право на влизане на нейната територия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Следва ли член 12 ЕО (бивш член 6 от Договора за ЕО) и член 56 и сл. ЕО (бивш член 73б и сл. от Договора за ЕО) да се тълкуват в смисъл, че правила, съгласно които сделки с поземлени имоти с предназначение за селскостопански и горски нужди подлежат на ограничения, наложени от административните органи в обществен интерес за запазване, укрепване или създаване на жизнеспособна селскостопанска общност, са допустими и по отношение на държави членки на ЕИП като трети държави по член 56 ЕО, като се има предвид основните свободи, гарантирани от приложимото право на Европейския съюз, по-специално свободното движение на капитали?
В случай че на първия въпрос се отговори утвърдително, следва ли член 12 ЕО ... и член 56 и сл. ЕО ... да се тълкуват в смисъл, че обстоятелството, че жалбоподателят при прехвърляне на селскостопански и горски имоти трябва да премине през процедура по разрешаване дори преди правото на собственост да бъде вписано в имотния регистър съгласно [VGVG], представлява нарушение на правото на Общността и на една от основните свободи на жалбоподателя, гарантирани от правото на Европейския съюз, което също е приложимо към държавите членки на ЕИП като трети държави по член 56 ЕО ...?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.
Може ли от член 7, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕИО) № 536/93 да се заключи, че производителят е длъжен да води отчетност, обхващаща наред с другото наличността, производството, складирането, използването, преработката и унищожаването на мляко и/или млечни продукти в неговото стопанство, като тези „стокови отчети“ също трябва да съдържат декларации за количеството на месец и по продукт на продадените мляко и/или млечни продукти, или тази разпоредба предвижда само задължение да се води отчетност относно продажбите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Позволяват ли разпоредбите на Директива 97/13/ЕО на държавите членки да налагат на предприятия, които притежават индивидуални или общи разрешения за далекосъобщителни услуги, да заплащат финансови вноски, независимо от тяхното наименование, които се различават от или се събират в допълнение към тези, които съгласно директивата могат законосъобразно да бъдат събирани?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.
Следва ли членове 49 ЕО и 12 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат решение на национален съд, съгласно което в държава членка (национална територия) максималният размер на искането за възстановяване на разноските за услугите на адвокат от друга държава членка в национално производство и на Einvernehmensanwalt (местен адвокат, действащ съвместно с чуждестранния адвокат) е сборът от разноските с включен ДДС, които биха били направени при представителство от местен адвокат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Препятства ли правото на Общността национална разпоредба, която при определяне на данъка върху печалбата на дружество майка, установено в една държава членка, обвързва приспадането на разходите, свързани с участието на това дружество в капитала на дъщерно дружество, установено в друга държава членка, с условието тези разходи да са косвено използвани за реализиране на печалби, които подлежат на облагане в държавата членка, в която е установено дружеството майка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.