Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.
В случаи, когато даден продукт преминава през няколко етапа, преди да достигне до потребителя, коя или кои са, съгласно член 12, параграф 2, буква а) от Директивата за търговските марки, релевантната категория или категории лица за определяне дали търговската марка е станала общоизвестно наименование в търговията за продукт, по отношение на който е регистрирана?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Несъвместими ли са правилата или административните практики на националния правен ред, като описаните в раздели III и IV на настоящото определение, с принципите на Договора за ЕО относно свободното движение на лица (член 39 и сл. ЕО), правото на установяване (член 43 и сл. ЕО) и свободата на предоставяне на услуги (член 49 и сл. ЕО), както са тълкувани от Съда на Европейските общности
Особено релевантни в това отношение са националните правила и/или административни практики, които:
– възпрепятстват установяването в Италия на дружество с ограничена отговорност, чиято основна дейност е в Обединеното кралство, да извършва в приемащата държава дейността по организиране и администриране на курсове за подготовка за университетски изпити, за които дружеството е надлежно упълномощено и акредитирано от публичните органи на Обединеното кралство;
– дискриминират между граждани, упражняващи същите дейности;
– забраняват и/или сериозно възпрепятстват установяването в Италия на това предприятие при получаване, в друга държава членка и срещу възнаграждение, на услуги, благоприятстващи упражняването на горепосочената дейност;
– обезкуражават студентите да се записват в тези курсове;
– възпрепятстват професионалното обучение на записаните студенти и получаването на диплома, която може да предостави на нейния притежател предимства при достъп до професионална дейност или при упражняването ѝ с по-голямо възнаграждение и в други държави членки.
По същество, представлява ли административна практика като тази по главното производство, съгласно която университетски дипломи, издадени от университет на една държава членка, не се признават от друга държава членка, когато курсовете за подготовка за тези дипломи са проведени в последната държава членка от друго образователно учреждение въз основа на споразумение между двете учреждения, несъвместима с член 43 ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2003 г.
Процесуалноправни последици от оттеглянето на преюдициално запитване вследствие прекратяване на главното производство пред националния съд.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Възможно ли е да се квалифицира като данък върху добавената стойност, по смисъла на разпоредбите на Шестата директива относно ДДС (77/388/ЕИО), сумата, посочена във фактура от лице, което предоставя услуги на държавата като нает служител, когато това лице погрешно счита, че предоставя услуги на държавата като самостоятелно заето лице, докато в действителност е служител, и по препоръка на своя работодател начислява ДДС във фактурите, издадени от него, а не върху общите си доходи, получени от държавата, които по закон представляват данъчната основа за облагане с ДДС, като впоследствие тази сума се удържа от доходите му чрез вътрешен метод на приспадане и доходите се считат за съдържащи сумата на дължимия ДДС, докато държавата намалява размера на законните доходи, изплатени на това лице, с елемента на ДДС, който те съдържат?
Възможно ли е да се направи изключение от формалния принцип, уреждащ данъка, както е предвидено в член 21, буква в) от Шестата директива относно ДДС (77/388/ЕИО) (т.е. когато ДДС е посочен във фактура или друг документ, служещ като фактура, този данък е дължим на държавата), когато държавата, при осъществяване на тази дейност в изпълнение на публичните си правомощия, съгласно член 4, параграф 5 от посочената директива не подлежи на облагане, така че механизмът на приспадане не е приложим спрямо нея, и посоченият данък не може да бъде и не се прехвърля върху крайния потребител (а именно лицето, което възлага на държавата превода на документи), като доставчикът на услуги има право на възстановяване на платения на данъчната администрация данък след приспадане на евентуален данък върху входящите доставки, с цел да се избегне обогатяването на държавата вследствие на това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
1. Представлява ли психотерапевтичното лечение, предоставяно в амбулаторно заведение на фондация, учредена по частното право (благотворителна организация), в която работят квалифицирани психолози, лицензирани по Закона за лечителите, но които не са регистрирани като лекари, дейност, тясно свързана с болничната и медицинската помощ по смисъла на член 13А, буква б) от Директива 77/388/ЕИО?
2. Необходимо ли е, за да се счита едно заведение за „друго надлежно признато заведение от подобен характер“ по смисъла на член 13А, буква б) от Директива 77/388/ЕИО, да съществува формална процедура по признаване, или признаването може да произтича и от други правила (например правила относно поемането на разходите от органите за социално осигуряване), които се прилагат еднакво за болници, центрове за медицинско лечение и други заведения
Изключва ли се освобождаването от данък, ако органите за социално осигуряване не възстановяват или възстановяват само частично разходите на пациентите за психотерапевтично лечение, предоставяно от посочените служители на жалбоподателя?
3. Освободено ли е от данък психотерапевтичното лечение, предоставяно от жалбоподателя, въз основа на принципа на неутралитет на данъка върху добавената стойност, тъй като психотерапевтите, които той наема, биха могли да предоставят същото лечение на освободена от данък основа по член 13А, буква в) от Директива 77/388/ЕИО, ако го предоставяха като самостоятелно заети данъчно задължени лица?
4. Има ли жалбоподателят право да се позове на освобождаването от данък на своите сделки, свързани с психотерапевтично лечение, по член 13А, буква б) и в) от Директива 77/388/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Съществува ли несъвместимост (с произтичащите от това последици по италианското право) между членове 43 и сл. и член 49 и сл. от Договора за ЕО относно свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги, от една страна, и от друга страна национално законодателство като разпоредбите на член 4 и сл., член 4а и член 4б от италианския Закон № 401/89 (в редакцията, последно изменена с член 37, параграф 5 от Закон № 388/00 от 23 декември 2000 г.), което забранява под страх от наказателна отговорност упражняването от всяко лице навсякъде на дейности по събиране, приемане, регистриране и препращане на оферти за залагания, по-специално залагания на спортни събития, освен ако не са изпълнени изискванията относно концесии и разрешения, предвидени в националното законодателство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
1) Може ли сума, която лице, предоставящо услуги на държавата по силата на трудово правоотношение, посочва във фактурата, да се счита за данък върху добавената стойност по смисъла на Шестата директива за ДДС, когато доставчикът на услугата погрешно счита, че предоставя услугите като самостоятелно заето лице, докато в действителност съществува трудово-правно отношение, и по указание на своя работодател изчислява ДДС върху издадените от него разписки, не върху общите законово определени възнаграждения, които получава от държавата, които съгласно закона представляват данъчната основа за ДДС, който впоследствие се събира заедно със законово определените възнаграждения, а така че данъкът се определя въз основа на законово определените възнаграждения по математическия метод с вътрешно приспадане, при което възнагражденията се считат за включващи дължимия ДДС, като държавата изплаща законово определените възнаграждения, намалени с ДДС, който се счита за включен в тях?
2) Може ли да се направи изключение от формалния принцип за данъка, установен в член 21, параграф 1, буква в) от Шестата директива за ДДС (а именно, че ако ДДС е посочен във фактурата или в друг документ, който служи като фактура, данъкът трябва да бъде платен на държавата), когато държавата, която осъществява съответната дейност като част от упражняването на публична власт, не действа като данъчно задължено лице по смисъла на член 4, параграф 5 от посочената директива, така че системата за приспадане да се прилага за нея, и сумата, която се счита за данък, не може да бъде прехвърлена и не се прехвърля върху крайния потребител (който е частно лице, което като съконтрагент на държавата иска превод на документи), като доставчикът на услугата може да поиска възстановяване на данъка, който е платил на данъчните органи след приспадане на евентуален входящ данък, така че държавата да не получи неоснователно обогатяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
1. Може ли фактът, че гражданин на държава членка е работил за кратък период (два месеца и половина), определен предварително, в държава членка, на която не е гражданин, да му придаде статут на работник по смисъла на член 48 от Договора за ЕО?
Когато се определя дали той е работник в този смисъл в такъв случай, имат ли значение някое от следните обстоятелства:
(i) фактът, че е започнал работа едва няколко години след влизането си в приемащата държава членка;
(ii) фактът, че малко след края на краткосрочния си трудов договор е станал допустим за прием в университет в приемащата държава членка поради завършване на образованието си в държавата на произход;
(iii) фактът, че е опитал да намери нова работа в периода между края на краткосрочния трудов договор и започването на обучението си?
2. Ако той е (мигриращ) работник по първия въпрос:
(a) Представлява ли прекратяването поради изтичане на срока на трудово правоотношение, което от самото начало е било ограничено до определен срок, доброволно прекратяване?
(b) Ако е така, при преценката дали прекратяването на трудовото правоотношение е било доброволно или недоброволно, имат ли значение някое от следните обстоятелства, сами по себе си или във връзка с други фактори, посочени тук:
(i) фактът, че малко след прекратяването на трудовото правоотношение е станал допустим за прием в университет в приемащата държава членка поради завършване на образованието си в държавата на произход и/или
(ii) веднага след прекратяването на трудовото правоотношение до започването на обучението си е търсил друга работа
Има ли значение за отговора на този въпрос дали другата търсена работа представлява вид продължение на същото (ниско) ниво на работата, която е извършвал за определен срок, или работа, която съответства на по-високото ниво на образование, придобито междувременно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Дали посочването на лице — по име или с име и телефонен номер — на начална страница в интернет представлява действие, попадащо в обхвата на Директива 95/46
Представлява ли обработване на лични данни изцяло или частично чрез автоматични средства изброяването на самостоятелно изработена интернет страница на няколко лица с коментари и изявления относно техните работни места и хобита и др.?
Може ли действието по зареждане на информация от описания вид за колеги на частна начална страница, която обаче е достъпна за всеки, който знае нейния адрес, да се счита за извън обхвата на Директива 95/46 на основание, че попада в някое от изключенията по член 3, параграф 2?
Явява ли се информация на начална страница, в която се посочва, че именуван колега е наранил крака си и е на половин работен ден по медицински причини, лични данни, отнасящи се до здравето, които съгласно член 8 от Директива 95/46 не могат да бъдат обработвани?
Забранява ли Директива 95/46 прехвърлянето на лични данни в трети страни в определени случаи
Ако лице в Швеция използва компютър, за да зареди лични данни на начална страница, съхранявана на сървър в Швеция — в резултат на което личните данни стават достъпни за лица в трети страни — представлява ли това прехвърляне на данни в трета страна по смисъла на директивата
Ще бъде ли отговорът същият, дори ако, доколкото е известно, никой от третата страна не е имал достъп до данните или ако сървърът се намира физически в трета страна?
Могат ли разпоредбите на Директива 95/46, в случай като горепосочения, да се считат за въвеждащи ограничение, което противоречи на общите принципи на свободата на изразяване или други свободи и права, които са приложими в Европейския съюз и са закрепени inter alia в член 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи?
Може ли държава членка, по отношение на въпросите, повдигнати в горните въпроси, да предвиди по-широка защита на личните данни или да им даде по-широк обхват от директивата, дори ако не са налице някои от обстоятелствата, описани в член 13?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.