всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.

Следва ли член 2 от Директива 89/104 да се тълкува в смисъл, че звуковите знаци трябва да могат да бъдат разглеждани като търговски марки, при условие че са способни да отличават стоките или услугите на едно предприятие от тези на други предприятия и могат да бъдат графично представени?
Следва ли член 2 от Директива 89/104 да се тълкува в смисъл, че търговска марка може да се състои от знак, който сам по себе си не е възприемаем визуално, при условие че може да бъде графично представен, по-специално чрез изображения, линии или знаци, и че неговото представяне е ясно, точно, самостоятелно, лесно достъпно, разбираемо, трайно и обективно
В случай на звуков знак, изпълнени ли са тези изисквания, когато знакът е графично представен чрез описание с писмен език, като например посочване, че знакът се състои от нотите, съставляващи музикално произведение, или посочване, че това е животински вик, или чрез проста ономатопея, без повече, или чрез последователност от музикални ноти, без повече
От друга страна, изпълнени ли са тези изисквания, когато знакът е представен чрез петолиние, разделено на тактове и показващо, по-специално, ключ, музикални ноти и паузи, чиято форма указва относителната стойност и, при необходимост, алтерации?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.

Следва ли член 5, параграф 8 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че когато държава членка е направила избор по първото изречение на тази разпоредба да счита, че за целите на данъка върху добавената стойност не е извършено доставка на стоки при прехвърляне на универсалитет от активи, това правило за липса на доставка се прилага — без да се засяга възможността за ограничаване на приложението му при обстоятелствата, предвидени във второто изречение на същата разпоредба — за всяко прехвърляне на предприятие или самостоятелна част от предприятие, включително материални елементи и, при необходимост, нематериални елементи, които заедно съставляват предприятие или част от предприятие, способно да осъществява самостоятелна икономическа дейност, като приобретателят трябва да има намерение да експлоатира предприятието или частта от предприятието, а не просто незабавно да ликвидира съответната дейност и да продаде наличностите, ако има такива?
Когато държава членка е направила избор по първото изречение на член 5, параграф 8 от Шеста директива, изменена с Директива 95/7, да счита, че за целите на данъка върху добавената стойност не е извършено доставка на стоки при прехвърляне на универсалитет от активи, противоречи ли на тази разпоредба ограничаването от страна на държавата членка на приложението на това правило за липса на доставка само до прехвърляния на универсалитет от активи, при които приобретателят притежава разрешение за упражняване на икономическата дейност, която този универсалитет позволява да се осъществява?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.

1. Представлява ли предоставянето на публично предприятие – действащо на пазара за товарене и разтоварване на стоки в пристанища – на значителна част от таксите (пристанищни такси за товарене и разтоварване на стоки), платени на държавата от оператори, които не са получили никакви услуги от това предприятие, специално или изключително право или мярка, противоречаща на правилата на Договора, по-специално на правилата за конкуренция по смисъла на член 90 от Договора?
2. Независимо от отговора на предходния въпрос, представлява ли предоставянето на такова публично предприятие на значителна част от приходите от таксите злоупотреба с господстващо положение в резултат на национална законодателна мярка и следователно противоречи ли на членове 86 и 90 от Договора?
3. Може ли предоставянето на такова предприятие на значителна част от горепосочените такси да се определи като държавна помощ по смисъла на член 92 от Договора и оправдава ли това, когато Комисията не е уведомена или не е приела решение за несъвместимост на помощта с общия пазар съгласно член 93, упражняването от националния съд на правомощията, предоставени му – съгласно съдебната практика на Съда на Европейските общности – да осигури неприложимост на незаконна и/или несъвместима помощ?
4. Представлява ли предоставянето на горепосоченото публично предприятие, ab origine, на значителна част от приходите от държавни такси, събирани за или при разтоварване или товарене на стоки в пристанища, без такова плащане да бъде компенсирано с каквито и да било услуги, предоставени от самото предприятие, такса с еквивалентен ефект на митническо мито върху вноса (забранена от членове 12 и 13 от Договора), или вътрешно данъчно облагане на продуктите от други държави членки, по-високо от това, наложено на подобни национални продукти (член 95), или пречка за вноса, забранена от член 30?
5. Ако разпоредбите на националното право са в противоречие с правото на Общността, засягат ли посочените по-горе основания за незаконосъобразност, разглеждани поотделно, таксите като цяло или само онази част, предоставена на Azienda Mezzi Meccanici?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.

Следва ли член 10а от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година относно прилагането на схемите за социална сигурност към наети лица, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които се преместват в рамките на Общността, изменен и актуализиран с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 година, във връзка с приложение IIa, да се тълкува в смисъл, че добавката за компенсиране, предвидена в Bundesgesetz vom 11 Oktober 1978 über die Sozialversicherung der in der gewerblichen Wirtschaft selbständig Erwerbstätigen (Федерален закон от 11 октомври 1978 г. относно социалното осигуряване на самостоятелно заети лица в търговията и промишлеността – „GSVG“), попада в неговия обхват и следователно представлява специално необвързано с вноски обезщетение по смисъла на член 4, параграф 2а от регламента, така че единствено координиращите разпоредби, предвидени в член 10а от регламента, са приложими към лице, което, като ищеца, след 1 юни 1992 г. изпълнява условията за предоставяне на това обезщетение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.

1. Предоставят ли разпоредбите на членове 3 и 7 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити... на вложителя, освен правото да получи обезщетение от схема за гарантиране на депозити до размера, посочен в член 7, параграф 1, в случай на недостъпност на неговия депозит, и по-широко право да изисква компетентните органи да се възползват от мерките, посочени в член 3, параграфи 2—5, и при необходимост да отнемат разрешението на кредитната институция?
Доколкото такова право се предоставя на вложителя, включва ли то също така правото да претендира обезщетение за вреди, произтичащи от неправомерни действия на компетентните органи, над размера, посочен в член 7, параграф 1 от директивата?
2. Предоставят ли разпоредбите, изброени по-долу, на директиви, хармонизиращи правото относно пруденциалния надзор върху банките — поотделно или в съвкупност и ако да, от коя дата нататък — на спестителя и инвеститора права, съгласно които компетентните органи на държавите членки трябва да предприемат пруденциални надзорни мерки, с които са натоварени от тези директиви, в интерес на тази категория лица и трябва да носят отговорност за всяко неправомерно действие,
или Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити съдържа изчерпателен набор от специални разпоредби за всички случаи на недостъпност на депозити?
— Първа директива 77/780/ЕИО на Съвета от 12 декември 1977 година относно координацията на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно започването и осъществяването на дейността на кредитните институции...: член 6, параграф 1, четвърто и дванадесето съображение от преамбюла;
— Втора директива 89/646/ЕИО на Съвета от 15 декември 1989 година относно координацията на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно започването и осъществяването на дейността на кредитните институции и за изменение на Директива 77/780/ЕИО...: членове 3, 4—7, 10—17, единадесето съображение от преамбюла;
— Директива 89/299/ЕИО на Съвета от 17 април 1989 година относно собствените средства на кредитните институции...: член 7 във връзка с членове 2—6;
— Директива 95/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 юни 1995 година...: петнадесето съображение от преамбюла.
Дават ли Директиви
— 92/30/ЕИО на Съвета от 6 април 1992 година относно надзора върху кредитните институции на консолидирана основа...: единадесето съображение от преамбюла;
— 93/6/ЕИО на Съвета от 15 март 1993 година относно адекватността на капитала на инвестиционните фирми и кредитните институции...: осмо съображение от преамбюла;
— 93/22/ЕИО на Съвета от 10 май 1993 година относно инвестиционните услуги в областта на ценните книжа:... второ, пето, двадесет и девето, тридесет и второ, четиридесет и първо и четиридесет и второ съображение;
помощ при тълкуването с оглед на отговора на горния въпрос, независимо от това дали съдържат приложимо право в настоящия случай?
3. Ако Съдът приеме, че всички или някои от посочените по-горе директиви предоставят на спестителите или инвеститорите право да изискват от компетентните органи да предприемат пруденциални надзорни мерки в техен интерес, се поставят следните допълнителни въпроси:
Има ли такова право на спестител или инвеститор да бъдат предприети пруденциални надзорни мерки в негов интерес пряко действие в производства срещу съответната държава членка в смисъл, че националните разпоредби, които изключват такова право, трябва да бъдат пренебрегнати,
или държавата членка, която не е спазила това право на спестителите или инвеститорите при транспонирането на директивите, носи отговорност само съгласно принципите, уреждащи исковете за обезщетение срещу държавата по правото на Общността?
В последния случай, извършила ли е държавата членка достатъчно сериозно нарушение на правото на Общността, ако не е признала, че е предоставено право да бъдат предприети пруденциални надзорни мерки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.

Препятства ли член 18 ЕО или някоя друга разпоредба на общностното право национално законодателство, съгласно което при извършване на запор за изпълнение на съдебно решение относно парично задължение, частта от пенсията, изплащана на длъжника на редовни интервали, която може да бъде предмет на запора, се определя чрез приспадане от пенсията на авансово удържания подоходен данък в съответната държава членка, докато подоходният данък, който длъжник, пребиваващ в друга държава членка, е длъжен да плати в държавата си на пребиваване, не се взема предвид като приспадане, така че запорируемата част е по-голяма във втория случай, тъй като се определя на базата на брутната, а не на нетната сума на пенсията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.

Следва ли разпоредбите на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за облагане, и по-специално разпоредбата на член 13Б, буква а) от нея, да се тълкуват в смисъл, че оценителни услуги, които едно дружество предоставя на своите членове, попадат в обхвата на понятието „застрахователни сделки“ по смисъла на тази разпоредба или на понятието „свързани услуги, извършвани от застрахователни брокери и застрахователни агенти“?
Следва ли член 13А, буква ф) от Шестата директива за ДДС да се тълкува в смисъл, че освобождаване от ДДС трябва да бъде предоставено за услуги от вида, които едно дружество — което иначе изпълнява условията, посочени в тази разпоредба за освобождаване от ДДС — предоставя на своите членове, в случай че не може да се докаже, че освобождаването ще доведе до действително или непосредствено изкривяване на конкуренцията, но съществува само възможност това да се случи?
Има ли значение за отговора на втория въпрос доколко отдалечена може да се приеме възможността за изкривяване на конкуренцията или дали тази възможност изглежда нереалистична?
Би ли било несъвместимо с член 13А, буква ф) от Шестата директива за ДДС да се приеме, че съгласно националното право е възможно данъчното освобождаване, което се нотифицира съгласно тази разпоредба, да бъде ограничено във времето в случаите, когато съществува съмнение дали освобождаването може на по-късен етап да доведе до изкривяване на конкуренцията?
Има ли значение за отговорите на първия и втория въпрос фактът, че оценителните услуги, що се отнася до най-големите застрахователни компании, се предоставят от оценители, наети от самите тези компании, и по този начин са освободени от ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.

Следва ли член 13А, буква в) от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че освобождаването от данък върху добавената стойност, предвидено в тази разпоредба, не се прилага за оборота от дейността на лекар, която се състои в определяне на инвалидността или липсата на такава на лице, кандидатстващо за пенсия?
Следва ли решението по дело D. v W. да се тълкува в смисъл, че медицинските прегледи и експертните становища, изготвени въз основа на тях с цел установяване или изключване на инвалидност или нетрудоспособност, не попадат в обхвата на разпоредбата, посочена в първия въпрос, независимо дали лекарят, действащ като експерт, е назначен от съд или от пенсионноосигурителна институция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.

Ако, в изпълнение на правомощието си за административен контрол върху сливането на предприятия, компетентният орган на държава членка счете за необходимо да преразпредели квотите за производство на захар между предприятия, установени на нейната територия, с цел да се защити конкуренцията:
а) Противоречат ли разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1785/81 на Съвета от 30 юни 1981 г. и на Регламент (ЕИО) № 193/82 на Съвета от 26 януари 1982 г. на това тези органи да предвидят такава прехвърляне или преразпределение на квоти да бъде възмездно и следователно получаващото предприятие или предприятия да заплатят финансова компенсация?
б) Дори ако отговорът е отрицателен, противоречат ли същите разпоредби на това цената на квотата, която ще бъде прехвърлена, и разпределението ѝ да бъдат определени чрез публичен търг
Противоречат ли тези разпоредби на провеждането на публичен търг, дори когато е предвидено, че като част от преразпределението на квоти, извършено по такъв ред, ще бъдат приети мерки за предотвратяване на евентуални неблагоприятни последици за националните земеделски производители на захарно цвекло?
в) Влияе ли влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1260/2001 на Съвета от 19 юни 2001 г. относно общата организация на пазара на захар, който отменя по-ранните регламенти, върху тълкуването на общностното законодателство и отговорите на Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.

1. Следва ли Директива 89/665/ЕИО на Съвета, и по-специално член 2, параграф 1, буква б) от нея, при необходимост във връзка с член 2, параграф 7, да се тълкува в смисъл, че правното действие на решение на национален орган за преразглеждане по смисъла на член 2, параграф 8 от Директива 89/665, с което се отменя решение на възлагащ орган да не отмени процедура за възлагане на обществена поръчка, е такова, че ако националното право не предвижда възможност за ефективно и задължително изпълнение на решението на органа за преразглеждане спрямо възлагащия орган, процедурата за възлагане на обществена поръчка се прекратява автоматично с решението на националния орган за преразглеждане, без да е необходимо допълнително действие от страна на възлагащия орган?
2. Следва ли Директива 89/665/ЕИО, по-специално член 2, параграф 7 от нея, при необходимост във връзка с Директива 92/50/ЕИО на Съвета, по-специално членове 25 и 32, параграф 2, буква в) от нея, или други разпоредби на правото на Общността, по-специално с оглед на доктрината за ефективност (effet utile) при тълкуването на правото на Общността, да се тълкува в смисъл, че разпоредба в покана за участие в търг, която забранява възлагането на съществени части от услугата на подизпълнители и, в противоречие с практиката на Съда на Европейските общности, по-специално по дело C-176/98 Holst Italia, възпрепятства участника в търга да използва договора си с подизпълнителя като доказателство, че услугите на трето лице действително са на негово разположение, и по този начин го лишава от правото да докаже собствената си способност чрез позоваване на услугите на трето лице или да докаже, че действително разполага с услугите на трето лице, е толкова явно противоречаща на правото на Общността, че договор, сключен въз основа на такава покана за участие в търг, следва да се счита за нищожен, особено когато националното право във всеки случай предвижда, че незаконните договори са нищожни?
3. Следва ли Директива 89/665/ЕИО, по-специално член 2, параграф 7 от нея, или друга разпоредба на правото на Общността, по-специално с оглед на доктрината за ефективност (effet utile) при тълкуването на правото на Общността, да се тълкува в смисъл, че договор, сключен в противоречие с решение на национален орган за преразглеждане по смисъла на член 2, параграф 8 от Директива 89/665, с което се отменя решение на възлагащ орган да не отмени процедура за възлагане на обществена поръчка, е нищожен, особено когато националното право във всеки случай предвижда, че неморалните или незаконни договори са нищожни, но не предвижда възможност за ефективно и задължително изпълнение на решението на органа за преразглеждане спрямо възлагащия орган?
4a. Следва ли Директива 89/665/ЕИО, по-специално член 2, параграф 1, буква б), при необходимост във връзка с член 2, параграф 7, да се тълкува в смисъл, че когато националното право не предвижда възможност за ефективно и задължително изпълнение на решението на органа за преразглеждане спрямо възлагащия орган, органът за преразглеждане разполага, въз основа на прякото прилагане на член 2, параграф 1, буква б) във връзка с член 2, параграф 7, с правомощието да издаде задължително, подлежащо на изпълнение разпореждане към възлагащия орган за гарантиране на отмяната на незаконното решение, дори когато националното право упълномощава органа за преразглеждане да издава само незадължителни, неподлежащи на изпълнение разпореждания за отмяна на решенията на възлагащите органи по заявленията за преразглеждане на участници по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 89/665?
4b. Ако на въпрос 4a се отговори утвърдително: предоставя ли член 2, параграф 7 от Директива 89/665, при необходимост във връзка с други разпоредби на правото на Общността, на органа за преразглеждане правомощието в такъв случай да заплашва възлагащите органи и членовете на техните изпълнителни органи с, и да им налага, такива глоби или глоби и лишаване от свобода като принудителни мерки, каквито са необходими за изпълнение на неговите разпореждания и се определят по съдебна преценка, когато възлагащите органи и членовете на техните изпълнителни органи не изпълняват разпорежданията, издадени от органа за преразглеждане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form