Дело C-8/01: Taksatorringen, Съдебно решение от 20 ноември 2003 г.

Следва ли разпоредбите на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за облагане, и по-специално разпоредбата на член 13Б, буква а) от нея, да се тълкуват в смисъл, че оценителни услуги, които едно дружество предоставя на своите членове, попадат в обхвата на понятието „застрахователни сделки“ по смисъла на тази разпоредба или на понятието „свързани услуги, извършвани от застрахователни брокери и застрахователни агенти“?

Следва ли член 13А, буква ф) от Шестата директива за ДДС да се тълкува в смисъл, че освобождаване от ДДС трябва да бъде предоставено за услуги от вида, които едно дружество — което иначе изпълнява условията, посочени в тази разпоредба за освобождаване от ДДС — предоставя на своите членове, в случай че не може да се докаже, че освобождаването ще доведе до действително или непосредствено изкривяване на конкуренцията, но съществува само възможност това да се случи?

Има ли значение за отговора на втория въпрос доколко отдалечена може да се приеме възможността за изкривяване на конкуренцията или дали тази възможност изглежда нереалистична?

Би ли било несъвместимо с член 13А, буква ф) от Шестата директива за ДДС да се приеме, че съгласно националното право е възможно данъчното освобождаване, което се нотифицира съгласно тази разпоредба, да бъде ограничено във времето в случаите, когато съществува съмнение дали освобождаването може на по-късен етап да доведе до изкривяване на конкуренцията?

Има ли значение за отговорите на първия и втория въпрос фактът, че оценителните услуги, що се отнася до най-големите застрахователни компании, се предоставят от оценители, наети от самите тези компании, и по този начин са освободени от ДДС?