Дело C-497/01: Zita Modes, Съдебно решение от 27 ноември 2003 г.

Следва ли член 5, параграф 8 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че когато държава членка е направила избор по първото изречение на тази разпоредба да счита, че за целите на данъка върху добавената стойност не е извършено доставка на стоки при прехвърляне на универсалитет от активи, това правило за липса на доставка се прилага — без да се засяга възможността за ограничаване на приложението му при обстоятелствата, предвидени във второто изречение на същата разпоредба — за всяко прехвърляне на предприятие или самостоятелна част от предприятие, включително материални елементи и, при необходимост, нематериални елементи, които заедно съставляват предприятие или част от предприятие, способно да осъществява самостоятелна икономическа дейност, като приобретателят трябва да има намерение да експлоатира предприятието или частта от предприятието, а не просто незабавно да ликвидира съответната дейност и да продаде наличностите, ако има такива?

Когато държава членка е направила избор по първото изречение на член 5, параграф 8 от Шеста директива, изменена с Директива 95/7, да счита, че за целите на данъка върху добавената стойност не е извършено доставка на стоки при прехвърляне на универсалитет от активи, противоречи ли на тази разпоредба ограничаването от страна на държавата членка на приложението на това правило за липса на доставка само до прехвърляния на универсалитет от активи, при които приобретателят притежава разрешение за упражняване на икономическата дейност, която този универсалитет позволява да се осъществява?