Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.
1) Противоречи ли правото на Общността на това държава членка да установи преклузивен срок от деветдесет дни за предявяване на искове за възстановяване на такси, събрани в противоречие с правото на Общността, който започва да тече от изтичането на срока за доброволно плащане, поради което в резултат правото на възстановяване се затруднява прекомерно?
2) В случай на положителен отговор: Какъв е минималният срок, който се счита за съвместим с горепосочената забрана за прекомерно затрудняване?
3) Какви са критериите, въз основа на които този срок следва да бъде определен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Препятства ли правото на Общността национално законодателство относно определянето на дължимия данък върху наследството на недвижим имот, намиращ се в съответната държава членка, съгласно което при определянето на стойността на този имот може да се вземе предвид фактът, че лицето, притежаващо правото на собственост, е било обвързано с безусловно задължение да го прехвърли на друго лице, което има финансовата собственост върху този имот, ако към момента на смъртта първото лице е пребивавало в тази държава членка, но не може да се вземе предвид, ако то е пребивавало в друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2003 г.
Тълкуване на разпоредбите на член 1, параграф 2, член 7, параграф 1, буква б) и член 9 от Директива 91/439/ЕИО във връзка с възможността държава членка да откаже признаване на свидетелство за управление на МПС, издадено от друга държава членка, когато към момента на издаване титулярят е имал обичайно пребиваване не в издаващата, а в приемащата държава членка.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
1. a) За целите на прилагането на преходната разпоредба на член 19 от Регламента, доколкото тази разпоредба се отнася до първото разрешение за пускане на пазара в Общността преди определена релевантна дата, отнася ли се това изключително до разрешение по смисъла на Директива 65/65/ЕИО или Директива 81/851/ЕИО, или може да бъде релевантно и друго разрешение, предоставено по-късно (след релевантната дата), отнасящо се по-специално до цените на лекарствения продукт, ако
(aa) без такова допълнително разрешение, например за целите на ценовото законодателство, пускането на лекарствения продукт на пазара не е допустимо съгласно законодателството на съответната държава членка, или
(bb) без такова допълнително разрешение лекарственият продукт по принцип може да бъде пуснат на пазара в държавата членка, но ефективното му пускане на пазара все пак не е възможно, по-специално защото здравноосигурителните фондове възстановяват разходите за лекарствения продукт само ако е предоставено допълнителното разрешение, по-специално за целите на ценовото законодателство, или е определена цената, подлежаща на възстановяване?
б) Явява ли се релевантното разрешение в този случай първото разрешение във всяка държава членка на Общността (както при членове 8 и 13 от Регламента) или първото разрешение в държавата членка, за която е подадено заявление за издаване на сертификат за допълнителна закрила?
2. Съществува ли съмнение относно валидността на преходната разпоредба на член 19 от Регламента, доколкото тя определя различни релевантни дати за различните държави членки?
3. Изчерпателен ли е списъкът на основанията за недействителност в член 15 от Регламента
Ако не:
а) Представлява ли основание за недействителност това, че сертификат е издаден по преходната разпоредба на член 19 от Регламента, въпреки че първото разрешение за пускане на продукта на пазара в Общността вече е било предоставено преди релевантната дата за държавата членка, в която е подадено и издадено заявлението за сертификат?
б) В този случай сертификатът напълно ли е недействителен или следва само да се коригира неговата продължителност съответно?
4. Ако нарушението на преходната разпоредба на член 19 от Регламента не представлява основание за недействителност: Може ли и трябва ли националното право да предвиди, както по член 17, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1610/96 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 1996 година относно създаването на сертификат за допълнителна закрила за продукти за растителна защита, възможност за обжалване, насочено към коригиране на продължителността на сертификата за допълнителна закрила за лекарствен продукт в случай на нарушение на преходната разпоредба на член 19 от Регламент № 1768/92?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
1) Може ли национален съд, на основание на Протокола от 3 юни 1971 година относно тълкуването от Съда на конвенцията от 27 септември 1968 година относно компетентността на съдилищата и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, да отправи преюдициално запитване до Съда, дори когато се основава на доводи, изложени от една от страните в главното производство, които съдът все още не е проверил по същество, при положение че съдът, с оглед на особените обстоятелства по делото, счита, че преюдициалното решение е необходимо за постановяване на решение и преюдициалните въпроси, които отправя до Съда, са релевантни
В този случай задължен ли е националният съд да предостави на Съда фактическите и правни обстоятелства, които му позволяват да даде тълкуване на конвенцията, което може да бъде използвано от националния съд, и да посочи причините, поради които счита, че отговорът на въпросите му е необходим за разрешаването на спора?
2) Следва ли член 21 от конвенцията от 27 септември 1968 година да се тълкува в смисъл, че съдът, пред който делото е образувано по-късно, дори когато неговата компетентност се основава на клауза за избор на съд, е длъжен да спре производството, докато съдът, пред който делото е образувано по-рано, не се обяви за некомпетентен?
3) Следва ли член 21 от конвенцията от 27 септември 1968 година да се тълкува в смисъл, че разпоредбата не може да бъде дерогирана, когато производствата пред съдилищата на договарящата държава, в която се намира съдът, пред който делото е образувано по-рано, по принцип са неразумно продължителни?
4) Могат ли последиците, предвидени в италианския закон № 89 от 24 март 2001 година, да обосноват прилагането на разпоредбите на член 21 от конвенцията и когато страна, поради евентуално неразумно продължително производство пред италианския съд, рискува да претърпи вреда, и поради това не следва да се прилага процедурата по член 21 (вж. въпрос 3)?
5) При какви условия съдът, пред който делото е образувано по-късно, евентуално може да не прилага разпоредбите на член 21 от конвенцията?
6) Каква процедура трябва да приложи съдът, ако при обстоятелствата, описани в въпрос 3, няма право да приложи член 21 от конвенцията?
В случай че член 21 от конвенцията следва да се прилага – дори и при обстоятелствата, описани във въпрос 3 – не е необходимо да се отговаря на въпроси 4, 5 и 6.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Пречи ли вторият параграф на член 28а, параграф 1 от Условията за работа на другите служители на Европейските общности на прилагането на национална система за обезщетения при безработица и по-специално на национално правило за недопускане на кумулиране на обезщетения по тази система спрямо бивш член на временния персонал, който пребивава в държава членка и има право на обезщетения за безработица, изплащани по Условията за работа на другите служители на Европейските общности?
Противоречи ли принципът на недискриминация, установен в член 7, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в рамките на Общността, на това лице, извършващо дейност като следдипломен студент, като лицето в главното производство, да бъде считано в държава членка за стажант-стипендиант, който няма право на каквито и да било права по националната система за обезщетения при безработица, дори и в други държави членки лице, извършващо подобна дейност, да се счита за упражняващо професионална дейност и да има право на обезщетения по системата за обезщетения при безработица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
1. Забраняват ли разпоредбите на правото на Общността, уреждащи възлагането на обществени поръчки, по-специално член 26 от Директива 93/36/ЕИО, възлагащият орган да определи критерий за възлагане във връзка с доставката на електроенергия, който има тежест 45% и изисква от оферента да посочи, без да е обвързан с определен период на доставка, колко електроенергия може да достави от възобновяеми енергийни източници на група потребители, която не е по-точно определена, като максималният брой точки се дава на този оферент, който посочи най-голямо количество, и обемът на доставката се взема предвид само доколкото надвишава обема на потреблението, който се очаква в рамките на договора, за който се отнася поканата за участие в търга?
2. Забраняват ли разпоредбите на правото на Общността, уреждащи възлагането на обществени поръчки, по-специално член 2, буква б) от Директива 89/665/ЕИО, обвързването на отмяната на незаконосъобразно решение в производство по обжалване по член 1 от Директива 89/665/ЕИО с доказването, че незаконосъобразното решение е оказало съществено влияние върху резултата от процедурата за възлагане на поръчката?
3. Забраняват ли разпоредбите на правото на Общността, уреждащи възлагането на обществени поръчки, по-специално член 26 от Директива 93/36/ЕИО, обвързването на отмяната на незаконосъобразно решение в производство по обжалване по член 1 от Директива 89/665/ЕИО с доказването, че незаконосъобразното решение е оказало съществено влияние върху резултата от процедурата за възлагане на поръчката, когато това доказване трябва да бъде постигнато чрез проверка от страна на органа по обжалването дали класирането на действително подадените оферти би било различно, ако те бъдат преоценени без да се взема предвид незаконосъобразният критерий за възлагане?
4. Изискват ли разпоредбите на правото на Общността, уреждащи възлагането на обществени поръчки, по-специално член 26 от Директива 93/36/ЕИО, възлагащият орган да отмени поканата за участие в търга, ако в производство по обжалване по член 1 от Директива 89/665/ЕИО се установи, че едно от определените от този орган критерии за възлагане е незаконосъобразно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Следва ли член 1, параграф 4 от Второто директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ за моторни превозни средства да се тълкува в смисъл, че:
– Орган може да се счита за одобрен от държава членка по смисъла на тази разпоредба, когато задължението на органа да изплаща обезщетение на лица, претърпели вреди вследствие на произшествия, причинени от неизвестни или недостатъчно застраховани моторни превозни средства, произтича от споразумение, сключено между този орган и публичен орган на държавата членка, при условие че споразумението се тълкува и прилага така, че посоченият орган е длъжен да изплаща обезщетението на пострадалите лица, гарантирано от Директива 84/5, и така, че пострадалите могат да се обърнат пряко към този орган?
– Процесуални разпоредби като тези, въведени в Обединеното кралство, са достатъчни, за да гарантират защитата, на която имат право лицата, претърпели вреди вследствие на произшествия, причинени от неизвестни или недостатъчно застраховани моторни превозни средства, съгласно Директива 84/5?
– Обезщетението, присъждано за вреди, причинени от неизвестно или недостатъчно застраховано моторно превозно средство, изплащано от съответния одобрен орган, трябва да отчита изминалото време до фактическото изплащане на присъдената сума, с цел да се гарантира, че пострадалият получава достатъчно обезщетение, като държавите членки определят правилата в това отношение?
– Обезщетението, присъждано за вреди, причинени от неизвестно или недостатъчно застраховано моторно превозно средство, изплащано от съответния одобрен орган, трябва да включва възстановяване на разходите, направени от пострадалия във връзка с разглеждането на неговото искане за обезщетение, само ако това възстановяване е необходимо за защитата на правата, предоставени на пострадалия по силата на Директива 84/5, при спазване на принципите на равностойност и ефективност, като националният съд следва да прецени дали това е така по отношение на въведената в съответната държава членка процедура?
Следва ли националният съд, ако прецени, че въведената система за обезщетение съдържа грешки при транспонирането на Директива 84/5 или ако такава грешка е причинила вреда на Samuel Evans, да прецени дали установеното нарушение на задължението за транспониране е достатъчно съществено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.