Дело C-45/01: Dornier, Съдебно решение от 6 ноември 2003 г.

1. Представлява ли психотерапевтичното лечение, предоставяно в амбулаторно заведение на фондация, учредена по частното право (благотворителна организация), в която работят квалифицирани психолози, лицензирани по Закона за лечителите, но които не са регистрирани като лекари, дейност, тясно свързана с болничната и медицинската помощ по смисъла на член 13А, буква б) от Директива 77/388/ЕИО?

2. Необходимо ли е, за да се счита едно заведение за „друго надлежно признато заведение от подобен характер“ по смисъла на член 13А, буква б) от Директива 77/388/ЕИО, да съществува формална процедура по признаване, или признаването може да произтича и от други правила (например правила относно поемането на разходите от органите за социално осигуряване), които се прилагат еднакво за болници, центрове за медицинско лечение и други заведения

Изключва ли се освобождаването от данък, ако органите за социално осигуряване не възстановяват или възстановяват само частично разходите на пациентите за психотерапевтично лечение, предоставяно от посочените служители на жалбоподателя?

3. Освободено ли е от данък психотерапевтичното лечение, предоставяно от жалбоподателя, въз основа на принципа на неутралитет на данъка върху добавената стойност, тъй като психотерапевтите, които той наема, биха могли да предоставят същото лечение на освободена от данък основа по член 13А, буква в) от Директива 77/388/ЕИО, ако го предоставяха като самостоятелно заети данъчно задължени лица?

4. Има ли жалбоподателят право да се позове на освобождаването от данък на своите сделки, свързани с психотерапевтично лечение, по член 13А, буква б) и в) от Директива 77/388/ЕИО?