Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.
Член 3, параграф 2, буква а) от Директива 85/577/ЕИО на Съвета от 20 декември 1985 година за защита на потребителя по отношение на договори, сключени извън търговски обекти, прилага ли се и за договори за покупка на недвижим имот, които трябва да се разглеждат само като част от схема за капиталова инвестиция, финансирана с кредит, и когато преговорите, проведени до сключването на договора, са се състояли в ситуация на продажба „от врата на врата“ по смисъла на член 1 от HWiG, както по отношение на договора за покупка на недвижимия имот, така и по отношение на кредитния договор, който служи единствено за финансиране на тази покупка?
Дали изискванията за високо равнище на защита в областта на защитата на потребителите (член 95, параграф 3 ЕО) и ефективността на защитата на потребителите, гарантирани от Директива 85/577, са изпълнени от национална правна система или нейното тълкуване, което ограничава правните последици от отмяната на намерението за сключване на кредитен договор само до разваляне на този договор, дори и във връзка с такива схеми за капиталова инвестиция, при които кредитът не би бил предоставен изобщо без придобиването на недвижимия имот?
Допуска ли национална разпоредба относно правните последици от отмяната на кредитен договор, съгласно която потребителят, който е упражнил правото си на отказ по Директивата, трябва да върне получените средства по кредита на финансиращата банка, дори когато според схемата, изготвена за капиталовата инвестиция, кредитът служи единствено за финансиране на недвижимия имот и е изплатен директно на продавача на недвижимия имот, достатъчно за изпълнение на защитната цел на правилото за отказ, предвидено в член 5, параграф 2 от Директивата?
Когато правният ефект на отказа, съгласно националното право, води до това потребителят, след като е заявил отказ, да бъде длъжен незабавно да върне получените средства по кредита, които според схемата, изготвена за капиталовата инвестиция, до този момент изобщо не са били погасявани, плюс лихва върху тях по пазарния лихвен процент, противоречи ли този ефект на изискването за високо равнище на защита в областта на защитата на потребителите (член 95, параграф 3 ЕО) и на принципа на ефективност на защитата на потребителите, заложен в Директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2005 г.
Условията, при които може да бъде допусната ускорена процедура по преюдициално производство съгласно член 104 bis, първа алинея от Процедурния правилник на Съда.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2005 г.
Кои са критериите за определяне на даден данък като имащ характер на данък върху оборота по смисъла на член 33, параграф 1 от Шеста директива 77/388/ЕИО, като се вземе предвид целта на тази разпоредба и функционирането на пазара?
В каква степен операциите на банките могат да бъдат предмет на данък, имащ характер на данък върху оборота по смисъла на член 33, параграф 1 от Шеста директива?
При какви условия и по какъв начин могат да бъдат ограничени във времето последиците на решенията, постановени от Съда в рамките на преюдициално производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2005 г.
1. Задължава ли наложеното на митническите органи на държавата членка на вноса задължение за взаимопомощ по член 31, параграф 2 от Протокола ... тези органи да вземат предвид решенията на унгарските съдилища относно валидността на извършените от органите на държавата на износа проверки за правилността на издадения сертификат EUR.1, като се има предвид, че: (a) унгарските органи надлежно са информирали митническите органи на държавата на вноса относно резултатите от първоначалната проверка, която е установила неточността на определени износни сертификати, като същевременно са подчертали, че валидността на проверката е предмет на висящи съдебни производства в Унгария, и (b) унгарските органи официално са съобщили на митническите органи на държавата на вноса резултата от тези производства, а именно решенията на посочените съдилища, с които в крайна сметка е установено, че определен брой от сертификатите EUR.1 са правилни?
2. Следва ли член 32 от Протокола ... да се тълкува в смисъл, че митническите органи на държавата членка на вноса са длъжни да вземат предвид решенията на съдилищата на държавата на износа, с които се отменят резултатите от проверки, разпоредени и извършени от унгарските органи след извършване на износа, като се има предвид, че: (a) органите на държавата на вноса са били надлежно информирани както за висящите съдебни производства в Унгария, така и за резултата от съответните процедури, и (b) тези органи никога не са поискали извършване на проверка?
3. Ако отговорът на някой от горните въпроси е положителен, следва ли да се приеме, че посочените разпоредби на общностното право не позволяват приемането на административни актове за налагане на допълнителни мита, данъци и глоби от националните органи на държавата на вноса след уведомяване от унгарските органи за резултата от проведената от тях проверка, но преди публикуването на съдебните решения, с които се отменят резултатите от проверката, с цел да се гарантира ефективността на забраната за налагане на мита по Споразумението за асоцииране, като се има предвид също така, че в крайна сметка издадените сертификати EUR.1 са били правилни?
4. В тази връзка влияе ли на горните въпроси обстоятелството, че нито гръцките, нито унгарските органи са поискали свикване на Съвместния комитет, посочен в член 33 от Протокола ..., за да се произнесе по въпроса, което показва, че нито един от двата органа не е считал, че решенията на унгарските съдилища представляват спор между тях, който следва да бъде отнесен до този комитет за решение?
5. Алтернативно, ако отговорът на горните въпроси е отрицателен, т.е. ако гръцките митнически органи не са нарушили посочените разпоредби на общностното право чрез налагането на допълнителни мита, ДДС и глоба, възможно ли е да се приеме, че последващото определяне на дължимите мита спрямо вносителя не е допустимо по член 220, параграф 2 от Митническия кодекс на Общността поради грешка на митническите органи на държавата на вноса или износа, като се има предвид по-специално, че митническите органи на държавата на износа са разполагали с всички фактически данни относно произхода на превозните средства за износ, въз основа на които сертификатът EUR.1 не е следвало да бъде издаден, поради което органите на държавата на вноса от самото начало са могли да установят дължимото мито?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2005 г.
1. Следва ли член 54 от [Шенгенската изпълнителна конвенция] да се тълкува в смисъл, че може да се прилага в производство пред белгийски съд по отношение на лице, срещу което е образувано наказателно преследване в Белгия след 25 март 2001 г. пред наказателен съд за същите деяния, за които това лице е осъдено с решение на норвежки наказателен съд от 2 октомври 2000 г., и когато наложеното наказание вече е изтърпяно, при положение че съгласно член 2 от [Споразумението] член 54 от [Шенгенската изпълнителна конвенция] следва да се прилага и изпълнява от Норвегия едва от 25 март 2001 г.
Ако отговорът на първия въпрос е положителен: 2. Следва ли член 54 от [Шенгенската изпълнителна конвенция], тълкуван във връзка с член 71 от нея, да се разбира в смисъл, че престъпленията по притежание с цел износ и внос по отношение на едни и същи наркотични вещества и психотропни вещества от всякакъв вид, включително канабис, и които се преследват като износ и внос съответно в различни държави, подписали [Шенгенската изпълнителна конвенция] или в които се прилага и изпълнява Шенгенското acquis, се считат за „същите деяния“ по смисъла на член 54?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.
1) Може ли добросъвестната комисионна за покупка да бъде обложена с мито като част от действително платената или подлежаща на плащане цена за стоките по член 29 от Митническия кодекс?
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, може ли добросъвестната комисионна за покупка да бъде приспадната от декларираната транзакционна стойност, като се имат предвид разпоредбите на членове 32, параграф 3 и 33 от Митническия кодекс?
3) При такива обстоятелства длъжни ли са митническите органи съгласно Митническия кодекс, и по-специално член 78, параграф 3 от него, да приемат изменението на цената, платена или подлежаща на плащане за внесените стоки, и по този начин намалената митническа стойност?
4) Има ли вносителят съответно право съгласно Митническия кодекс, и по-специално член 236 от него, на възстановяване на платеното мито върху комисионната за покупка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.
1. Следва ли въпросът дали, в случай като настоящия, държавата има задължение към гражданин, който има интерес от това, като Ten Kate, да използва правните средства за защита, които са ѝ на разположение съгласно член 175 от Договора за ЕО ... или член 173 от Договора за ЕО (сега член 230 ЕО) и, в случай на неизпълнение на такова задължение, да плати обезщетение за вредите, понесени вследствие на това от съответния гражданин, да се решава въз основа на нидерландското национално право или въз основа на правото на Общността?
2. Ако на въпрос 1 трябва да се отговори изцяло или частично въз основа на правото на Общността:
(а) Съществуват ли обстоятелства, при които правото на Общността може да породи задължение и отговорност, както е посочено в този въпрос?
(б) Ако отговорът на въпрос 2(а) е положителен, кои правила на правото на Общността трябва да се използват като критерий при отговора на въпрос 1 в конкретен случай като настоящия?
3. Следва ли член 1, параграф 2 от Решение 94/381/ЕО, доколкото е необходимо, във връзка с разпоредбите на член 17 от Директива 90/425/ЕИО и член 17 от Директива 89/662/ЕИО, да се тълкува в смисъл, че поражда задължение за Комисията или Съвета да предоставят разрешение, както е посочено в него, ако системата, която прилага или възнамерява да прилага държавата членка, действително е подходяща за разграничаване между протеини от преживни и непреживни животински видове?
4. В каква степен отговорът на въпрос 3 води до ограничаване на правото или на задължението на държавата, посочено във въпрос 1, да оспори отказа да се предостави разрешение като този в настоящия случай или да оспори непредоставянето на такова разрешение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.
Следва ли член 11, параграф 2 от Директива 97/13 да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като разглежданото в главното производство, което предвижда нов оператор на пазара на далекосъобщения да бъде задължен да заплати такса за предоставянето на телефонни номера, отчитайки тяхната икономическа стойност, въпреки че предприятие, заемащо господстващо положение на същия пазар, е получило безплатно много голям запас от номера, които са били на разположение на неговия правопредшественик — бившия монополист, и националното право изключва ретроактивното плащане на такава такса за този запас?
С оглед на отговора на първия въпрос, необходимо ли е новите участници на пазара, независимо от равнището на другите им разходи за навлизане и без свързан анализ на конкурентните им възможности в сравнение с господстващото предприятие, да бъдат облагани с еднократна такса за предоставяне на телефонен номер в размер на определен процент (в случая 0,1%) от прогнозните годишни приходи, които могат да бъдат реализирани, ако телефонният номер бъде предоставен на краен клиент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.
Следва ли Директива 97/13 [...] да се тълкува в смисъл, че предоставянето на телефонни номера от националния регулаторен орган може да бъде обект на такса, като се вземе предвид икономическата стойност на предоставените номера, въпреки че телекомуникационно предприятие, което оперира на същия пазар и заема господстващо положение, безплатно е получило голям брой телефонни номера, с които е разполагал бившият държавен монопол, негов правоприемник е и националното право изключва възможността впоследствие да се наложат такси за този бивш резерв от номера?
В случай на положителен отговор на първия въпрос:
Може ли в такава ситуация на новите оператори, навлизащи на пазара, независимо от другите им разходи, свързани с навлизането на пазара, и без анализ на възможностите им да конкурират господстващото предприятие, извършен въз основа на тези разходи, да бъде наложена еднократна такса за предоставяне на телефонен номер, равняваща се на определен процент (в разглеждания случай 0,1 %) от годишния оборот, който може да бъде постигнат, ако този номер бъде предоставен на крайния клиент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.