всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2008 г.

1) Когато:
— [съответната държава членка] получи заявление на основание член 28 от [Директива 2001/83] за взаимно признаване на нейна територия на издадено от [референтната държава членка] разрешение за търговия с лекарствен продукт […]
— когато това разрешение за търговия е издадено от референтната държава членка съгласно съкратената процедура за заявление, посочена в член 10, параграф 1, буква а), подточка iii) от [Директива 2001/83], по съображението че [разглежданият лекарствен продукт] по същество е аналог [на референтния лекарствен продукт]
— и когато съответната държава членка прилага процедура по одобряване на заявлението, при която проверява дали в него се съдържат данните и документите, изисквани съгласно член 8, член 10, параграф 1, буква а), подточка iii) и член 28 от [Директива 2001/83], и когато представените данни съответстват на правното основание, на което е подадено заявлението,
а) съответства ли на [тази] директива, и в частност на член 28 от нея, обстоятелството, че съответната държава членка проверява дали [разглежданият лекарствен продукт] по същество е аналог на [референтния лекарствен продукт] (без да се прави преценка дали фактите са установени точно), отказва да приеме и разгледа заявлението и не признава издаденото от референтната държава членка разрешение за търговия по съображението, че според нея [разглежданият лекарствен продукт] по същество не е аналог на [референтния лекарствен продукт], или
б) съответната държава членка е длъжна да признае издаденото от референтната държава членка разрешение за търговия в срок от 90 дни от получаването на заявлението и доклада оценка съгласно член 28, параграф 4 от [Директива 2001/83], освен ако не се позове на процедурата по членове 29—34 от [тази] директива (която се прилага, когато има основания за предположение, че разрешението за търговия с разглеждания лекарствен продукт може да представлява опасност за общественото здраве по смисъла на член 29 от [посочената] директива)?
2) При отрицателен отговор на буква а) от първия въпрос и утвърдителен отговор на буква б) от същия и ако съответната държава членка отхвърли заявлението на етапа на одобряването по съображението, че [разглежданият лекарствен продукт] по същество не е аналог на [референтния лекарствен продукт], като по този начин откаже да признае издаденото от референтната държава членка разрешение за търговия или да се позове на процедурата по членове 29—34 от Директива [2001/83], при изложените по-горе обстоятелства този отказ на съответната държава членка да признае издаденото от референтната държава членка разрешение за търговия представлява ли достатъчно съществено нарушение на общностното право по смисъла на второто условие, посочено в [Решение по дело Brasserie du pêcheur и Factortame, посочено по-горе]
При условията на евентуалност, какви фактори трябва да вземе предвид националният съд, за да определи дали този отказ представлява достатъчно съществено нарушение?
3) Ако описаният в първия въпрос отказ на съответната държава членка да признае издаденото от референтната държава членка разрешение за търговия се основава на възприетата от съответната държава членка обща практика, според която различните соли на една и съща терапевтично активна част от правна гледна точка не може да се смятат за аналози по същество, при изложените по-горе обстоятелства отказът на държавата членка да признае издаденото от референтната държава членка разрешение за търговия представлява ли достатъчно съществено нарушение на общностното право по смисъла на второто условие, посочено в [Решение по дело Brasserie du pêcheur и Factortame, посочено по-горе]
При условията на евентуалност, какви фактори трябва да вземе предвид националният съд, за да определи дали този отказ представлява достатъчно съществено нарушение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2008 г.

Трябва ли членове 2 и 3 от Рамково решение 2001/220 относно правното положение в наказателното производство на жертвите на престъпления да се тълкуват в смисъл, че на националната юрисдикция трябва да се гарантира възможността да изслуша като свидетел жертвата на правонарушение и в рамките на производство, започнато по заместващо частно обвинение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2008 г.

Следва ли процедурата за оценка на въздействието върху околната среда по Директива 85/337 да се прилага за проекти, които не са изброени в приложения I и II към нея, но могат да окажат съществено въздействие върху околната среда?
Обвързват ли критериите за подбор от приложение III към Директива 85/337 държавите членки при преценка кои проекти по приложение II подлежат на оценка на въздействието върху околната среда?
Достатъчно ли е национално законодателство, което не предвижда изрично всички критерии от приложение III при определяне на необходимостта от оценка за проекти по приложение II, за да се приеме, че е транспонирано правилно изискването на Директива 85/337?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2008 г.

Прилага ли се по отношение на закръглянето на размера на ДДС изключително националното право или — предвид по-специално разпоредбите на член 22, параграф 3, буква б), десето тире и член 5, както и на член 11, част A от Шеста директива — този въпрос попада в приложното поле на общностното право?
В последния случай произтича ли от разпоредбите на директивите, че държавите-членки са задължени да разрешат закръглянето надолу за всяка отделна стока и когато различни сделки са отразени в една фактура и/или се съдържат в една декларация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2008 г.

1) Налице ли е пряка дискриминация по смисъла на член 2, параграф 2, буква a) от Директива 2000/43 [...], когато, след като е публикувал предложение за работа, целящо да привлече вниманието, работодател заяви публично: „Трябва да се съобразявам с изискванията на моите клиенти. Ако Вие ми кажете: „Искам този продукт или искам това или онова“ и аз ви отговоря: „Аз не го правя, ще Ви изпратя тези хора“, то Вие ще ми отговорите „Вашата врата не ми трябва“. Това означава да закрия бизнеса си. Ние трябва да отговаряме на изискванията на клиентите. Това не е мой проблем. Не аз съм създал този проблем в Белгия. Искам дружеството ми да функционира и в края на годината да бъде реализиран желаният оборот, и как да постигна това... Трябва да го постигна, като се съобразявам с желанията на клиента!“?
2) Достатъчно ли е, за да се установи наличието на пряка дискриминация, засягаща условията за достъп до работа като наето лице, да се констатира, че работодателят прилага критерии за подбор с пряко дискриминационен характер?
3) Може ли с цел да се установи наличието на пряка дискриминация по смисъла на член 2, параграф 2, буква a) от Директива 2000/43 [...] при проверката на евентуалния дискриминационен характер на политиката по наемане на работа от страна на даден работодател да се отчита фактът, че дружество, свързано с този работодател, наема само монтьори от местен произход?
4) Какво следва да се разбира под „факти, от които може да бъде заключено, че е налице пряка или непряка дискриминация“ съгласно член 8, параграф 1 от Директива 2000/43 [...]
С каква строгост трябва да подхожда национална юрисдикция при преценката на фактите, които могат да породят презумпция за дискриминация?
а) До каква степен по-ранни дискриминационни действия (публично обявяване през април 2005 г. на критерии за подбор, които са с пряко дискриминационен характер) представляват „факти, от които може да бъде заключено, че е налице пряка или непряка дискриминация“ съгласно член 8, параграф 1 от Директива [2000/43]?
б) Може ли дискриминация, установена през април 2005 г. (публично изявление през април 2005 г.), впоследствие да породи презумпция за провеждане на политика по наемане на работа с пряко дискриминационен характер
Предвид фактите по спора в главното производство, достатъчно ли е, за да се породи презумпцията (че даден работодател прилага и продължава да прилага политика по наемане на работа с дискриминационен характер), че през април 2005 г., в отговор на въпроса дали в качеството си на работодател не третира по еднакъв начин лицата с чужд произход и лицата с местен произход и следователно дали в известна степен не е проявил расизъм, той отговаря публично: „Трябва да се съобразявам с изискванията на своите клиенти. Ако Вие ми кажете: „Искам този продукт или искам това или онова“ и аз ви отговоря: „Аз не го правя, ще Ви изпратя тези хора“, то Вие ще ми отговорите „Вашата врата не ми трябва“. Това означава да закрия бизнеса си. Ние трябва да отговаряме на изискванията на клиентите. Това не е мой проблем. Не аз съм създал този проблем в Белгия. Искам дружеството ми да функционира и в края на годината да бъде реализиран желаният оборот, и как да постигна това... Трябва да го постигна, като се съобразявам с желанията на клиента!“?
в) Предвид фактите по спора в главното производство, може ли такава презумпция да бъде породена от съвместно съобщение в пресата на работодателя и националния орган за борба с дискриминацията, в което фактите, свързани с дискриминация, се признават най-малкото имплицитно?
г) Фактът, че даден работодател не наема за монтьори лица с чужд произход, поражда ли презумпция за непряка дискриминация, когато известно време преди това същият работодател е имал големи затруднения, свързани с назначаването на монтьори, и освен това заявява публично, че клиентите му не изпитват охота да сътрудничат на монтьори, които са с чужд произход?
д) Достатъчен ли е само един факт, за да се породи презумпция за дискриминация?
е) Предвид фактите по спора в главното производство, може ли презумпция за допусната от работодателя дискриминация да бъде изведена единствено от наемането на монтьори от местен произход от дружество, свързано с този работодател?
5) С каква строгост трябва да подхожда националната юрисдикция при преценката на доказателствата, които трябва да бъдат представени във връзка с оборването на презумпция за дискриминация по смисъла на член 8, параграф 1 от Директива 2000/43 [...]
Може ли презумпция за дискриминация по смисъла на член 8, параграф 1 от Директива 2000/43 [...] да бъде оборена само по силата на изявлението на работодателя пред пресата, че не допуска или вече не допуска дискриминация и че монтьорите с чужд произход са добре дошли; и/или само по силата на изявлението на работодателя, че с изключение на дружеството сестра всички свободни длъжности за монтьори в неговото дружество са запълнени, и/или по силата на изявлението, че за чистачка е наета жена от тунизийски произход, и/или предвид фактите по спора в главното производство презумпцията може да бъде оборена само посредством реалното наемане на монтьори от чужд произход и/или посредством спазването на ангажиментите, поети в съвместното съобщение за пресата?
6) Какво трябва да се разбира под „ефективни, пропорционални и възпиращи“ санкции по смисъла на член 15 от Директива 2000/43 [...]
Предвиденото в член 15 от Директива 2000/43 [...] условие позволява ли на националната юрисдикция просто да заключи, че е налице пряка дискриминация, предвид фактите по спора в главното производство
Или напротив, това условие налага на националната юрисдикция да издаде разпореждане за преустановяване на деянието, както е предвидено в националното право
Предвид фактите по спора в главното производство, в каква степен националната юрисдикция е длъжна да разпореди публикуването на решението, което следва да се вземе, като ефективна, пропорционална и възпираща санкция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2008 г.

Следва ли разпоредбата на член 3, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕО) № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че „полет“ включва пътуването с отиване и връщане със самолет от мястото на заминаване до местоназначението във всички случаи, когато полетът на отиване и полетът на връщане са резервирани едновременно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2008 г.

1) Прилага ли се член 7 от Регламент (ЕИО) № 1251/70 и спрямо студент, който е дошъл в Нидерландия главно за да завърши обучение, и който в началото паралелно с обучението полагал труд с ограничен обхват, но междувременно е прекратил тази дейност?
2) Възпрепятства ли Директива 93/96/ЕИО посочения в първи въпрос студент да се позове успешно на член 12 ЕО с цел да получи пълна стипендия за обучение?
3) a) Прилага ли се и спрямо помощите, предоставяни на студенти за покриване на разходите им за издръжка, правилото, според което икономически неактивен гражданин на Съюза може да се позовава на член 12 ЕО само при положение че е пребивавал законно в приемащата страна през определен период от време или притежава документ за пребиваване?
б) При утвърдителен отговор, легитимно ли е през този период условие за продължителност на пребиваване да се противопоставя само на гражданите на държави членки, различни от приемащата страна?
в) При утвърдителен отговор, в съответствие с член 12 ЕО ли е изискването за пребиваване с продължителност от 5 години?
г) При отрицателен отговор, кое условие за продължителност на пребиваване е легитимно?
4) Трябва ли в отделни случаи да се взема предвид по-кратък период на законно пребиваване, ако други фактори освен продължителността на пребиваването показват наличието на значителна степен на интеграция в обществото на приемащата страна?
5) Ако по силата на решение на Съда заинтересованите лица могат да черпят със задна дата от член 12 ЕО повече права от предоставените им преди това, може ли да им се противопоставят свързани с тези права легитимни условия, отнасящи се за минали периоди, ако тези условия са публикувани малко след постановяване на решението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2008 г.

Как следва да се тълкуват понятията „вземане под отчет“ и „уведомяване“ на длъжника за размера на сборовете по Регламент № 2913/92 във връзка със събирането на митническо задължение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2008 г.

Как следва да се тълкуват понятията „вземане под отчет“ и „уведомяване“ на длъжника за размера на сборовете по член 217 и член 221, параграф 1 от Регламент № 2913/92?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form