Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2010 г.
Допуска ли правото на Европейския съюз национално законодателство, позволяващо изключване от обхвата на доброволната застраховка на вреди, причинени при управление под въздействие на алкохол?
Разрешава ли правната рамка на Съюза националните разпоредби, които освобождават застрахователя от задължението да обезщети пострадалия при наличие на договор за доброволна застраховка с клауза за изключване?
Представлява ли ограничение на свободата на установяване и предоставяне на услуги националната мярка за изключване на покритието при управление под въздействие на алкохол и възможно ли е това ограничение да се оправдае с общ интерес по ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.
Следва ли член 13, Б, буква г), точка 3 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че услуга като разглежданата в главното производство, предоставяна на клиент, който желае да получава плащания от трети лица и която се състои в събиране на суми от банковите сметки на тези трети лица чрез системата за „директен дебит“ и в представяне на отчет пред клиента за всички получени плащания, попада в обхвата на освобождаването от ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2010 г.
1. При обстоятелства като тези по настоящото дело, при които търговец, който до голяма степен е освободен от данъчно облагане, възприема структура на лизинг на активи, включваща трета страна посредник, вместо непосредствено да закупува активите, създава ли структурата на лизинг на активи или част от нея данъчно предимство, което противоречи на целта на Шеста директива, по смисъла на точка 74 от Решение […] по дело Halifax?
2. Предвид обстоятелството, че Шеста директива ДДС предвижда лизинг на активи от търговци, които са освободени изцяло или отчасти от данъчно облагане, и предвид позоваването от страна на Съда на понятието „обичайни търговски сделки“ в точки 69 и 80 от Решение по дело Halifax и в точка 27 от Решение по дело Ampliscientifica, както и липсата на такова позоваване в Решение по дело Part Service, това поведение представлява ли злоупотреба от страна на търговеца, който е освободен изцяло или отчасти от данъчно облагане, дори и в контекста на обичайните търговски сделки той да не сключва лизингови сделки?
3. Ако отговорът на втори въпрос е положителен:
(а) каква е релевантността на понятието „обичайни търговски сделки“ в контекста на точки 74 и 75 от Решение по дело Halifax: това понятие релевантно ли е по отношение на точка 74 или точка 75, или по отношение и на двете;
(б) позоваването на понятието „обичайни търговски сделки“ позоваване ли е на:
(1) сделки, които съответното данъчнозадължено лице обикновено сключва;
(2) сделки, които две или повече страни сключват при обичайни пазарни условия;
(3) сделки, които са търговски жизнеспособни;
(4) сделки, които пораждат търговски тежести и рискове, обикновено свързани със съответната търговска печалба;
(5) сделки, които нямат изкуствен характер, доколкото имат търговско съдържание;
(6) всеки друг вид или категория сделки?
4. Ако се приеме, че структурата на лизинг на активи или част от нея представлява злоупотреба, какво е подходящото преквалифициране
По-конкретно трябва ли националната юрисдикция или данъчната администрация:
(а) да не вземе предвид съществуването на трета страна посредник, и да постанови, че ДДС се дължи върху пазарната стойност на вноските;
(б) да преквалифицира лизинговата структура като пряка покупка, или
(в) да преквалифицира сделката по какъвто и да е друг начин, който националната юрисдикция или данъчната администрация счита за подходящ за възстановяване на положението, което би съществувало при липсата на сделки, представляващи злоупотреба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2010 г.
Допустимо ли е съединяване на дела с оглед връзката на предмета им съгласно член 43 от Процедурния правилник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.
Противоречи ли на Договора за [ЕО], и по-конкретно на забраната за дискриминация (член 12 EО), на свободата на установяване (член 43 EО и сл.), на свободното предоставяне на услуги (член 49 EО и сл.) или на други основни права на Съюза (принципа на равно третиране на Съюза), формулировката „както и доставките на стоки и услуги, извършени от данъчнозадължено лице, което не е установено на територията на страната“ в член 24, параграф 3 и член 28и от Шеста директива […], както и правната уредба, с която посочената разпоредба се транспонира в националното право, доколкото вследствие на тази разпоредба граждани на Съюза, които не са установени на територията на съответната страна, не могат да се ползват от освобождаването от данък съгласно член 24, параграф 2 от Шеста директива (специален режим за малките предприятия), а граждани на Съюза, които са установени на територията на съответната страна, могат да се ползват от това освобождаване от данък, когато съответната държава членка предоставя освобождаване от данък за малките предприятия в съответствие с Директивата?
Противоречи ли на Договора за [ЕО], и по-конкретно на забраната за дискриминация (член 12 EО), на свободата на установяване (член 43 EО и сл.), на свободното предоставяне на услуги (член 49 EО и сл.) или на други основни права на Съюза (принципа на равно третиране на Съюза), формулировката „доставки на стоки и услуги, извършвани от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата членка, в която е дължим ДДС“, която се съдържа в член 283, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС, както и правната уредба, с която посочената разпоредба се транспонира в националното право, доколкото вследствие на тази разпоредба граждани на Съюза, които не са установени на територията на съответната държава членка, не могат да се ползват от освобождаването от данък съгласно член 282 и сл. от Директивата за ДДС (специален режим за малките предприятия), а граждани на Съюза, които са установени на територията на съответната държава членка, могат да се ползват от това освобождаване от данък, когато съответната държава членка предоставя освобождаване от данък за малките предприятия в съответствие с Директивата [за ДДС]?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, невалидна ли е по смисъла на член 234, първа алинея, буква б) EО формулировката „както и доставките на стоки и услуги, извършени от данъчнозадължено лице, което не е установено на територията на страната“, която се съдържа в член 24, параграф 3 и член 28и от Шеста директива?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, невалидна ли е по смисъла на член 234, първа алинея, буква б) EО формулировката „доставки на стоки и услуги, извършвани от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата членка, в която е дължим ДДС“, която се съдържа в член 283, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС?
При утвърдителен отговор на третия въпрос, трябва ли под „годишен оборот“ по смисъла на приложение XV, раздел IX, озаглавен „Данъци“, точка 2, буква в) [от Акта относно условията за присъединяване на Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция и промените в Договорите, на които се основава Европейският съюз], и съответно по смисъла на член 24 от Шеста директива, да се разбира оборотът, реализиран от предприятието за една година в съответната държава членка, за който се иска да бъде приложен режимът за малките предприятия, или оборотът на предприятието, реализиран за една година на територията на целия Съюз?
При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, трябва ли под „годишен оборот“ по смисъла на член 287 от Директивата за ДДС да се разбира оборотът, реализиран от предприятието за една година в съответната държава членка, за който се иска да бъде приложен режимът за малките предприятия, или оборотът на предприятието, реализиран за една година на територията на целия Съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2010 г.
Съществува ли достатъчна връзка между предмета на двете дела, която да обосновава тяхното съединяване за целите на писмената и устната фаза, както и за постановяване на съдебното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.
1. Единствено Директива 89/106 […] ли се прилага за анкерните устройства от клас А1 по смисъла на стандарт EN 795 (предназначени да бъдат трайно закрепени към обекта)?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, прилага ли се за тези анкерни устройства — евентуално като компонент на личните предпазни средства —Директива 89/686 […]?
3) При отрицателен отговор на първия и втория въпрос, трябва ли предвид по-специално приложение ІІ към Директива 89/686 […], и в частност точка 3.1.2.2 от него, да се преценява дали [ЛПС], за което се прилага тази директива, само по себе си отговаря на съществените изисквания на посочената директива, или в този случай трябва също да се разгледа въпросът дали анкерното устройство, към което е прикрепено [ЛПС], е безопасно при предвидими условия на употреба по смисъла на приложение ІІ?
4) Допуска ли общностното право, и в частност [Решение] 93/465 […], върху анкерно устройство като посоченото в първия въпрос по избор да се поставя маркировка „CE“ като доказателство за неговото съответствие с Директива 89/686 […] и/или с Директива 89/106 […]?
5) При изцяло или отчасти положителен отговор на четвъртия въпрос, коя процедура или процедури следва да се съблюдава(т) с оглед на определяне на съответствието с Директива 89/686 […] и/или с Директива 89/106 […]?
6) Трябва ли по отношение на анкерните устройства, посочени в първия въпрос, стандарт EN 795 да се счита за право [на Съюза], което подлежи на тълкуване от Съда […]?
7) При положителен отговор на шестия въпрос, трябва ли стандарт EN 795 да се тълкува в смисъл, че анкерното устройство, посочено в първия въпрос, следва да бъде подложено на изпитване (от нотифициран орган) при предвидими условия на употреба (като външна температура, атмосферни условия, стареене на самото анкерно устройство и/или на материалите, с които то е закрепено, съответно на покривната конструкция)?
8) При положителен отговор на седмия въпрос, трябва ли изпитванията да бъдат провеждани при съблюдаване на (посочените в инструкциите за употреба) ограничения за употреба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.
Създава ли член 2, параграф 8 от Директива 89/665/ЕИО задължение за държавите членки да предвидят и в полза на възложителите възможност за обжалване по съдебен ред на първоначалните решения на несъдебни органи, отговорни за производствата по обжалване в областта на възлагането на обществени поръчки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.