всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.

Следва ли разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО, уреждащи правото на приспадане на ДДС, да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, по силата на която право да приспаднат ДДС имат само данъчнозадължените лица, идентифицирани за целите на ДДС, т.е. само данъчнозадължените лица, които са се регистрирали като задължени по ДДС в съответната държава членка (в конкретния случай Литва) съгласно установените процедури?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, съответства ли на общите принципи за приспадане на ДДС, закрепени в Директива 2006/112/ЕО, правна уредба, по силата на която данъчнозадълженото лице, идентифицирано за целите на ДДС, може да приспадне платения по получени доставки и (или) при внос ДДС, с който се облагат стоките и (или) услугите, придобити преди идентификацията му за целите на ДДС, само при положение че тези стоки ще се използват за целите на неговата облагаема по ДДС дейност, т.е. че няма право да приспадне платения по получени доставки ДДС (при вноса), с който се облагат стоките и услугите, придобити преди идентификацията му за целите на ДДС, ако тези стоки вече са били използвани за целите на тази дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.

Следва ли при прехвърляне по смисъла на Директива 2001/23/ЕО на предприятие, принадлежащо към една група, към предприятие, външно за групата, като „прехвърлител“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква a) от посочената директива да се разглежда и предприятието от групата, в което работниците са работили постоянно, без обаче да са били обвързани с последното с трудов договор, независимо че в рамките на тази група съществува предприятие, с което съответните работници и служители са били обвързани с такъв трудов договор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.

Включва ли понятието „пострадал от престъпление“ по смисъла на член 1, буква а) от Рамково решение 2001/220/ПВР лице, което не е физическо лице, като се има предвид, че член 10 от Рамковото решение предвижда задължение за насърчаване на медиацията между пострадалото лице и извършителя по наказателни дела?
Следва ли член 10 от Рамково решение 2001/220/ПВР да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да осигурят достъп до медиация за всички престъпления, за които основните признаци от състава съгласно националната правна уредба по същество съответстват на тези на престъпленията, за които посочената правна уредба изрично предвижда медиация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.

Следва ли европейската заповед за арест, издадена с цел изпълнение на присъда, постановена задочно, без осъденото лице да е било уведомено за мястото или за датата на съдебното заседание, и срещу която то все още разполага със способ за защита, да се разглежда не като заповед за арест с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане, по смисъла на член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584, а като заповед за арест с цел провеждане на наказателно производство по смисъла на член 5, точка 3 от същото рамково решение?
При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли член 4, точка 6 и член 5, точка 3 от същото рамково решение да се тълкуват в смисъл, че не позволяват държавите членки да обвържат предаването на съдебните органи на издаващата държава на пребиваващо на тяхна територия лице, срещу което при описаните в първия въпрос обстоятелства е издадена заповед за арест с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане, с условието лицето да бъде върнато в изпълняващата държава членка за изпълнение на евентуално окончателно наложеното в издаващата държава членка наказание лишаване от свобода или на евентуално окончателно взетата в тази държава мярка, изискваща задържане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.

Следва ли Първа директива 68/151/ЕИО да се тълкува в смисъл, че съдържа правило, което забранява приемането на национална разпоредба като тази на член 4, параграф 3 от Закон № 2328/1995, доколкото тя гласи, че предвидените в предходните параграфи на този член глоби за нарушаване на приложимите към дейността на телевизионните канали законодателство и правила за професионална етика се налагат не само на дружеството, което притежава лицензия за създаване и използване на телевизионен канал, а и на всички акционери, които имат дял, по-голям от 2,5 %, като дружеството и акционерите дължат наложените глоби солидарно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.

Дали понятието „справедливо обезщетение“, предвидено в член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО, предполага хармонизация, независимо от признатата на държавите членки възможност да избират схемите за възнаграждение, които считат за подходящи за ефективното упражняване на правото на „справедливо обезщетение“ на притежателите на права върху интелектуална собственост, засегнати от установяването на изключението за копиране за лично ползване от правото на възпроизвеждане?
Дали, независимо от това каква е схемата, използвана от всяка държава членка за определяне на справедливото обезщетение, тя трябва да поддържа справедливия баланс между засегнатите лица, които са, от една страна, притежателите на права върху интелектуална собственост, засегнати от изключението за копиране за лично ползване, които имат право да получат посоченото обезщетение, и от друга страна — тези, които дължат плащането му пряко или непряко, и дали този баланс се определя от обосновката на справедливото обезщетение, която е да се поправят вредите, произтичащи от изключението за копиране за лично ползване?
Дали в случаите, когато държавата членка избира схема за събиране на такса или вноска върху оборудването, апаратурата и носителите за цифрово възпроизвеждане, тази такса (справедливото обезщетение за копиране за лично ползване) задължително трябва да е свързана — в съответствие с целта, преследвана с член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО, и с контекста на тази норма — с предполагаемото използване на оборудването и носителите за възпроизвеждане, ползващо се от изключението за копиране за лично ползване, така че събирането на таксата би било обосновано, когато може да се предположи, че оборудването, апаратурата и носителите за цифрово възпроизвеждане ще бъдат предназначени за копиране за лично ползване, и няма да бъде обосновано в противен случай?
Дали, в случай че държава членка избере схема на „такса“ за копиране за лично ползване, прилагането на посочената „такса“ без разграничение по отношение на предприятия и лица, упражняващи свободна професия, за които е ясно, че придобиват апаратурата и носителите за цифрово възпроизвеждане за цели, различни от копирането за лично ползване, съответства на понятието „справедливо обезщетение"?
Дали възприетата от испанската държава схема за прилагане на таксата за копиране за лично ползване без разграничение по отношение на всяко оборудване, апаратура и носители за цифрово възпроизвеждане противоречи на Директива 2001/29/ЕО, доколкото би престанало да съществува надлежно съответствие между справедливото обезщетение и обосноваващото го ограничение на правото [на възпроизвеждане] за копиране за лично ползване, тъй като схемата се прилага до голяма степен по отношение на различни случаи, в които не съществува ограничение на права, обосноваващо парично обезщетение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2010 г.

1) Трябва ли член 87, параграф 2 от Директива 2001/83/EО да се тълкува в смисъл, че се прилага и към цитатите от медицински списания или научни публикации, които се съдържат в реклама на лекарствен продукт, предназначена за лицата, имащи правоспособност предписват лекарствени продукти?
2) Трябва ли член 87, параграф 2 от Директива 2001/83/EО да се тълкува в смисъл, че забранява в реклама на лекарствен продукт да се публикуват твърдения, които са в противоречие с обобщението на характеристиките на продукта, но не изисква всички твърдения в рекламата на лекарствен продукт да са посочени в обобщението на характеристиките или да могат да се изведат от данните в него?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2010 г.

Последиците от оттеглянето на преюдициалното запитване от национален съд.
Редът за разпределяне на разноските при прекратяване на производството поради оттегляне на запитването.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2010 г.

Допуска ли се служебна поправка на езикови грешки в съдебните решения на Съда съгласно процесуалния ред?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2010 г.

1. Кой орган е компетентен да предостави, съответно да откаже да предостави информацията, посочена в параграф 12 от приложение XVI към Регламент № 2216/2004 — само централният администратор или и администраторът на националния регистър?
2. В случай че компетентен е администраторът на националния регистър, следва ли да се приеме, че искането да бъде предоставена такава информация „се отнася за емисии в околната среда“ по смисъла на член 4 от Директива 2003/4, поради което това искане не може да бъде отхвърлено по съображения, свързани с „поверителността на търговска или индустриална информация“, или следва да се приеме, че за тази информация се прилагат специални правила за поверителност?
3. В случай че се прилагат специални правила за поверителност, следва ли да се приеме, че тази информация може да бъде предоставена едва след изтичането на петгодишен срок, или този срок се отнася само до петгодишния период на разпределение на квотите по реда на Директива 2003/87?
4. В случай че петгодишният срок е приложим, допуска ли член 10 от Регламент № 2216/2004 изключения от този срок и може ли на основание на същия член да не се допусне изключение в полза на административно-териториална единица, която иска да ѝ се предостави тази информация, за да води преговори във връзка с възлагането на обществена услуга за градско топлоснабдяване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form