всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-683/22: Adusbef (Pont Morandi), Съдебно решение от 7 ноември 2024 г.

Противоречи ли на правото на Съюза тълкуването на националната правна уредба в смисъл, че възлагащият орган може да провежда процедура за обективно и субективно изменение на валидна автомагистрална концесия или за нейното предоговаряне, без да преценява и да се произнася по задължението да се обяви процедура за възлагане на концесия?
Противоречи ли на правото на Съюза тълкуването на националната правна уредба в смисъл, че възлагащият орган може да провежда процедура за обективно и субективно изменение на валидна автомагистрална концесия или за нейното предоговаряне, без да преценява надеждността на концесионер, допуснал сериозно неизпълнение?
Налага ли правната уредба на Съюза задължение за прекратяване на правоотношението в случай на установено нарушение на принципа за провеждане на процедура за възлагане на концесия и/или установена ненадеждност на притежателя на автомагистрална концесия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-503/23: Centro di Assistenza Doganale Mellano, Съдебно решение от 7 ноември 2024 г.

Трябва ли член 18 от [Митническия кодекс] във връзка със съображение 21 от [този кодекс], да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба (член 3, параграф 3 от Decreto ministeriale n. 549/1992 (Постановление № 549/1992) и национална практика, които предвиждат ограничаване на дейността на CAD […] до „одобрено място“ в рамките на регионалната/междурегионалната/междуобластната [митническа] дирекция, в която се намира седалището им, като се изключва разширяването ѝ върху цялата национална територия?
Трябва ли членове 10 и 15 от Директива [2006/123] да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба (член 3, параграф 3 от Постановление № 549/1992) и национална практика, които предвиждат ограничаване на дейността на CAD […] до „одобрено място“ в рамките на рамките на регионалната/междурегионалната/междуобластната [митническа] дирекция, в която се намира седалището им, като се изключва разширяването ѝ върху цялата национална територия и същевременно общонационалният обхват на тази дейност се запазва само за митническите агенти?
Трябва ли членове 56—62 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба (член 3, параграф 3 от Постановление № 549/1992) и национална практика, които предвиждат ограничаване на дейността на CAD […] до „одобрено място“ в рамките на рамките на регионалната/междурегионалната/междуобластната [митническа] дирекция, в която се намира седалището им, като се изключва разширяването ѝ върху цялата национална територия и същевременно общонационалният обхват на тази дейност се запазва само за митнически агенти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-289/23: Corván, Съдебно решение от 7 ноември 2024 г.

Трябва ли член 23, параграф 2 от Директива (ЕС) 2019/1023 да се тълкува в смисъл, че съдържащият се в него списък с обстоятелства е изчерпателен или не, и ако това не е така, дали при транспонирането на тази директива в националното си право държавите членки имат възможността да приемат разпоредби, които ограничават в по-голяма степен от предходната национална правна уредба достъпа до правото на опрощаване на задължения, като откажат или ограничат достъпа до опрощаване на задължения, отменят опрощаването или предвидят по-дълги срокове за пълно опрощаване на задължения или по-дълги периоди на забрана за осъществяване на дейност, при обстоятелства, различни от посочените в член 23, параграф 2?
Трябва ли член 23, параграфи 1 и 2 от Директива 2019/1023 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която при транспонирането на тази директива изменя реда на вземанията в производството по несъстоятелност, приложим преди приемането на тази правна уредба, доколкото тя изисква длъжникът да плати непривилегированите публични вземания вследствие на производство по несъстоятелност, за да му бъдат опростени задължения, изключва достъпа до опрощаване на задълженията при обстоятелства, при които длъжникът е извършил действия по небрежност или по непредпазливост, без обаче да е действал непочтено или недобросъвестно, и изключва този достъп, когато в рамките на десет години преди подаването на молбата за опрощаване на задължения на длъжника е наложена санкция с влязъл в сила административен акт за много тежки данъчни нарушения, нарушения, свързани със социалното осигуряване или обществения ред, или когато спрямо него е издаден влязъл в сила акт за производна отговорност, освен ако към датата на подаване на тази молба длъжникът е платил изцяло данъчните си задължения и задълженията си, свързани със социалното осигуряване?
Трябва ли член 23, параграф 2 от Директива 2019/1023 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която изключва достъпа до опрощаване на задължения в конкретен случай, без това изключване да е надлежно обосновано от националния законодател?
Трябва ли член 23, параграф 4 от Директива 2019/1023 да се тълкува в смисъл, че съдържащият се в него списък на определени категории задължения е изчерпателен или не и дали при отрицателен отговор държавите членки имат възможността да изключат от опрощаването на задълженията определени категории задължения, различни от изброените в тази разпоредба, при условие че такова изключване е надлежно обосновано съгласно националното право?
Трябва ли член 23, параграф 4 от Директива 2019/1023 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба за транспониране, която предвижда общо изключване на публичните вземания от опрощаването на задължения, тъй като удовлетворяването на тези вземания има особено значение за едно справедливо и солидарно общество, основано на правовата държава, освен при съвсем конкретни обстоятелства и много стриктни количествени ограничения, независимо от естеството на посочените вземания и от обстоятелствата, при които са възникнали, и които поради това ограничават обхвата на националните разпоредби относно опрощаването на задължения, приложими към тази категория задължения преди приемането на тази правна уредба, при условие че това изключване е надлежно обосновано съгласно националното право?
Трябва ли член 23, параграф 4 от Директива 2019/1023 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, с която се установява общо правило за изключване на публичните вземания от опрощаването на задължения, доколкото предоставя привилегировано третиране на публичните кредитори спрямо останалите кредитори, при условие че такова изключване е надлежно обосновано съгласно националното право?
Трябва ли член 23, параграф 4 от Директива 2019/1023 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда ограничаване на опрощаването на задължения за определена категория задължения чрез въвеждане на горна граница, над която това опрощаване се изключва, без тази горна граница да се определя в зависимост от размера на съответното задължение, при условие че това ограничение е надлежно обосновано съгласно националното право?
Трябва ли Директива 2019/1023 да се тълкува в смисъл, че когато националният законодател реши да упражни възможността, предвидена в член 1, параграф 4 от тази директива, и разшири прилагането на производствата, които водят до опрощаване на задължения, поети от изпаднали в несъстоятелност предприемачи, така че да обхване изпаднали в несъстоятелност физически лица, които не са предприемачи, правилата, приложими към тези физически лица въз основа на такова разширяване на прилагането, трябва да са в съответствие с разпоредбите на дял III от посочената директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-291/23: Hantoch, Съдебно решение от 7 ноември 2024 г.

При тълкуването на член 10 от Регламент [№ 650/2012] кой момент е меродавен за преценката дали са налице активи на наследственото имущество в държавата членка на сезирания съд — моментът на откриване на наследството или моментът на предявяване на иска?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-178/23: ERB New Europe Funding II, Съдебно решение от 7 ноември 2024 г.

Задължава ли член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разглеждан по-специално в светлината на двадесет и трето съображение от същата директива и на принципа на ефективност, национална юрисдикция да разгледа съмненията относно неравноправния характер на договорни клаузи, предвидени в договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, дори когато тези клаузи са били разгледани преди това от друга национална юрисдикция в рамките на първоинстанционно съдебно производство, започнато от потребителя, който не е участвал в устните състезания и не е бил надлежно подпомаган или представляван от адвокат, и съмненията са били отхвърлени със съдебно решение, което не е било обжалвано от потребителя и поради това е придобило във вътрешното процесуално право силата на пресъдено нещо (res judicata), ако конкретните обстоятелства по спора логично и обосновано сочат, че този потребител не е използвал способа за защита в посоченото първо съдебно производство поради ограничените си познания или информация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-126/23: Burdene, Съдебно решение от 7 ноември 2024 г.

Трябва ли член 12, параграф 2 от Директива 2004/80 да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която предвижда режим за обезщетяване на пострадали от извършени с насилие умишлени престъпления, който в случай на убийство поставя правото на обезщетяване на родителите на починалото лице в зависимост от липсата на преживял съпруг и деца на това лице, и правото на обезщетяване на братята и сестрите на това лице — от липсата на посочените родители?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-538/23: ÖBB-Infrastruktur и WESTbahn Management, Заключение от 7 ноември 2024 г.

1) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 32 от [Директива 2012/34] да се тълкува в смисъл, че държавата членка трябва да одобрява пазарните надценки ex ante, преди началото (или поне преди края) на съответния период на работното разписание, за което се заявяват пазарните надценки, или може държавата членка да одобрява пазарните надценки и ex post, след края на съответния период на работното разписание (евентуално години по-късно)
Трябва ли одобрението на пазарните надценки от страна на държавата членка по смисъла на член 32 от Директива 2012/34/ЕС да се разбира като влязло в сила решение?
2) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 32, параграфи 1 и 6 във връзка с член 27, параграф 4 от Директива 2012/34/ЕС, да се тълкува в смисъл, че (в случай на промени на съществените им елементи) пазарните надценки трябва — в хронологичен ред — първо да се публикуват в референтния документ за железопътната мрежа (евентуално под условие за одобряването им) и едва след публикуването им да се одобряват от държавата членка
За да е налице промяна на съществени елементи по член 32, параграф 6 от Директива 2012/34/ЕС, достатъчно ли е да се промени „само“ размерът на пазарните надценки в сравнение с периода на работното разписание за предходната година?
3) (При утвърдителен отговор на втори въпрос, първо изречение) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 32, параграфи 1 и 6 във връзка с член 27, параграфи 2 и 4 от Директива 2012/34/ЕС във връзка с точка 2 от приложение IV към нея — в светлината на изискването за прозрачност и сигурността на планирането съгласно съображение 34 от тази директива — да се тълкува в смисъл, че държавата членка не може да одобрява пазарни надценки, ако в референтния документ за железопътната мрежа за съответния период на работното разписание (за който е било поискано одобрение за тези пазарни надценки) не е бил публикуван самият размер на пазарните надценки, а е била публикувана само обща такса за изминат влаккилометър (като сбор от таксите за преките разходи, направени вследствие на извършването на железопътната услуга по член 31, параграф 3 от Директива 2012/34/ЕС, и пазарните надценки по член 32 от тази директива) за всеки пазарен сегмент; следователно от този референтен документ за железопътната мрежа железопътните предприятия не могат да се информират нито за „преките разходи“ (по смисъла на член 31, параграф 3 от Директива 2012/34/ЕС във връзка с член 2, точка 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/909 на Комисията от 12 юни 2015 година относно реда и условията за изчисляване на преките разходи, направени вследствие на извършването на влаковата услуга (ОВ L 148, 2015 г., стр. 17), нито за пазарните надценки по член 32 от Директива 2012/34/ЕС по пазарни сегменти?
4) (При утвърдителен отговор на втори въпрос, първо изречение) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 32, параграфи 1 и 6 във връзка с член 27, параграф 4 от Директива 2012/34/ЕС — в светлината на изискването за прозрачност и сигурността на планирането съгласно съображение 34 от тази директива — да се тълкува в смисъл, че пазарните надценки, публикувани в референтния документ за железопътната мрежа за съответния период на работното разписание, имат обвързващо действие за целите на издаваното от държавата членка одобрение
Означава ли това обвързващо действие, че държавата членка не може да одобри по-високи пазарни надценки за пазарен сегмент от публикуваните в съответния референтен документ за железопътната мрежа
Обратно, изразява ли се обвързващото действие само в това, че одобрените общи такси (т.е. таксите за „преките разходи“ по член 31, параграф 3 от [Директива 2012/34] във връзка с член 2, параграф 1 от [Регламент за изпълнение 2015/909] заедно с пазарните надценки по член 32 от [Директива 2012/34]) не може да са по-високи от публикуваните в референтния документ за железопътната мрежа, докато самите пазарни надценки може да бъдат одобрени в по-висок размер от публикувания в този документ
Има ли първоначално подаденото заявление за одобрение до държавата членка обвързващо действие по отношение и на размера на пазарните надценки, а ако има, в каква посока (последващо увеличаване или последващо намаляване не допуска)
Проявява ли се обвързващото действие в друга форма?
5) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 32, параграф 1 от [Директива 2012/34], да се тълкува в смисъл, че за да се определи дали пазарните надценки са допустими по принцип (извън подлежащата на оценка пазарна поносимост), т.е. за пълното покриване на разходите на управителя на инфраструктура, не следва да се взема предвид някакъв общ приход, който държавата членка е определила да бъде постигнат от управителя на инфраструктура („приходна цел“), състоящ се от сбора на таксите за преките разходи, направени вследствие на извършването на железопътната услуга по член 31, параграф 3 от Директива [2012/34], и пазарните надценки по член 32, параграф 1 от тази директива, а следва да се определят и установят разходите за пълно покритие, за да може на тази основа да се прецени дали и в какъв размер евентуално може да се одобрят пазарни надценки
Трябва ли при тази преценка на принципната допустимост на пазарните надценки (извън подлежащата на оценка пазарна поносимост) да се вземат предвид и държавните субсидии, предоставени от държавата членка на управителя на железопътната инфраструктура; ако трябва, по какъв начин следва да стане това
Трябва ли тези държавни субсидии евентуално да се приспадат от разходите за пълно покритие (наред с таксите за преките разходи, направени вследствие на извършването на железопътната услуга)
Трябва ли при това положение правото на Съюза, и по-специално член 32, параграф 1 във връзка с член 8, параграф 4 от [Директива 2012/34], да се тълкува в смисъл, че наред с таксите за преките разходи, направени вследствие на извършването на железопътната услуга, и наред с държавните субсидии, които евентуално следва да се вземат предвид, държавата членка трябва да определи и всички други печалби на управителя на железопътната инфраструктура от други търговски дейности и всички безвъзмездно отпуснати му средства от частни източници и да ги вземе предвид при преценката на въпроса за допустимостта на пазарните надценки; ако трябва, по какъв начин следва да стане това — евентуално отново чрез приспадането им от необходимите разходи за пълно покритие
Трябва ли при тази преценка да се вземат предвид и други такси, събирани от управителя на железопътната инфраструктура, като например такси за използване на пътнически перони („гарови такси“) и такси за използване на електрозахранващо оборудване за задвижваща електроенергия, както и за други елементи от дейността на управителя на железопътната инфраструктура?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-241/24: Tsenochev, Определение от 6 ноември 2024 г.

Съдържа ли преюдициалното запитване достатъчно сведения относно фактическата и правната обстановка, както и относно необходимостта от тълкуване на правото на Съюза за решаване на висящите дела?
Съществува ли обективна необходимост от преюдициално тълкуване при липса на съгласие на обвиняемите за споразуменията?
Имат ли въпросите, отправени във втори до седми пункт, консултативен или хипотетичен характер, поради което не са релевантни за решаването на делата пред националния съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-551/24: Deutsche Lufthansa (Cession d’une créance découlant d’un contrat de transport), Съдебно решение от 6 ноември 2024 г.

Искът за събиране на вземане, което търговец със седалище извън Република Полша е придобил по силата на сключен с потребител договор за цесия, с който му е прехвърлено вземането на потребителя спрямо друг търговец, чието седалище също е в друга държава членка, попада ли в обхвата на международната компетентност на полските съдилища по член 7, точка 1, буква б), второ тире и член 7, точка 5 от Регламент № 1215/2012?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-648/23: RSD Reise Service Deutschland, Определение от 5 ноември 2024 г.

При какви условия Съдът заличава дело от регистъра си при оттегляне на преюдициално запитване от запитващата юрисдикция?
Кой орган е компетентен да се произнесе относно съдебните разноски по главното производство след заличаването на делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form