Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-351/23: GR REAL, Заключение от 14 ноември 2024 г.
1) Приложими ли са член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от [Директива 93/13/ЕИО] по дело като разглежданото в главното производство, което е образувано по иск на лице, на което е възложен недвижим имот при публична продан, и в което същевременно се разглежда насрещен иск на потребител за възстановяване на положението отпреди възлагането на публичната продан, ако преди публичната продан потребителят е потърсил правна защита за прекратяване на действията по реализиране на обезпечението, като е подал до съда молба за допускане на временна мярка, и също преди публичната продан е уведомил участниците за висящото съдебно дело относно прекратяването на действията за реализиране на обезпечението чрез доброволна публична продан, но въпреки делото проданта е проведена?
2) Трябва ли [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като приложимата в главното производство, съгласно която при изпълнението върху даден като обезпечение недвижим имот на потребител с цел удовлетворяване на вземанията на банка по договор за потребителски кредит чрез провеждане на публична продан, организирана от частноправен субект („организатор на проданта“):
a) потребителят не може валидно да повдигне възражение за неравноправност на договорните клаузи, въз основа на които е пристъпено към изпълнение на вземането на банката, за да изиска отлагане на тази продан, въпреки че вземането се основава на неравноправни клаузи, и по-специално на договорна клауза за предсрочна изискуемост;
б) потребителят не може да изиска преустановяване на публичната продан на принадлежащ му недвижим имот, който е и неговото жилище, въпреки че е уведомил организатора на проданта и присъстващите лица, че е в ход съдебно производство по молба за допускане на временна мярка, изразяваща се в спиране на публичната продан, но съдът все още не се е произнесъл с влязло в сила решение по молбата, а същевременно допускането на временната мярка е единственият способ, по който потребителят би могъл да получи привременна съдебна защита срещу провеждането на публичната продан на недвижимия имот вследствие на неравноправните договорни клаузи;
в) при посочените в предходните точки обстоятелства потребителят не може да упражни в пълен обем правата, които произтичат за него от транспонирането на Директива 93/13/ЕИО, и не може да се постигнат целите на тази директива, тъй като съгласно тази правна уредба нищожност на публичната продан може да се изтъква само на три основания:
i) нищожност на договора за учредяване на обезпечението;
ii) нарушение на [Закона за доброволната публична продан];
iii) наличие на престъпление?
3) Трябва ли [Директива 2005/29] да се тълкува в смисъл, че пристъпването към изпълнение върху дадена като обезпечение вещ въз основа на неравноправна договорна клауза за предсрочна изискуемост на вземането по договор за потребителски кредит, а следователно и на неправилен размер на просроченото плащане, може да представлява нелоялна търговска практика по смисъла на член 5 от тази директива, и по-специално агресивна търговска практика по смисъла на членове 8 и 9 от нея, а отговорността на банката и целите на Директива [2005/29] се отнасят не само за банката, но и за дружеството организатор, което осъществява изпълнението върху даденото на банката обезпечение?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-643/23: Agenciart – Management Artístico, Съдебно решение от 14 ноември 2024 г.
Трябва ли лице, което обичайно упражнява срещу парично възнаграждение и като свободна професия, актьорство, независимо че не разполага с организирана структура на ресурсите (доколкото упражнява тази дейност без собствено оборудване, персонал или каквито и да било инструменти или съоръжения, предназначени за професионалната му дейност), да се квалифицира като „предприятие“ по смисъла на разпоредбите на съображение 5 и на член 2, точка 3 от Директива 2011/7/ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-530/23: Barało, Заключение от 14 ноември 2024 г.
1. Трябва ли член 2, параграф 1, буква б), член 4, параграф 5 и член 9 във връзка със съображения 18, 19, 24 и 27 от [Директива 2016/1919] във връзка с нормите на член 3, параграф 2, букви а) и в) и параграф 3, буква а) от [Директива 2013/48] съгласно тълкуването, произтичащо от раздели 6, 7, 11 и 13 от [Препоръката на Комисията], да се тълкуват в смисъл, че въвеждат императивна норма с директен ефект, която води до недопустимост на процесуалното действие разпит на уязвимо лице, ако е извършено без участието на защитник при наличието на обективни фактически предпоставки за предоставянето на правна помощ, когато същевременно органът на досъдебното производство не предоставя служебно правна помощ (включително спешна или временна) без неоправдано забавяне и преди съответното лице [в конкретния случай уязвимото лице] да бъде разпитано от полицията, от друг правоохранителен орган или от съдебен орган или преди извършването на конкретни следствени действия или действия по събиране на доказателства?
2. Трябва ли член 2, параграф 1, буква б), член 4, параграф 5 и член 9 във връзка със съображения 18, 19, 24 и 27 от [Директива 2016/1919] във връзка с нормата на член 1, параграф 2 от [тази директива] съгласно тълкуването, произтичащо от раздели 6, 7, 11 и 13 от [Препоръката на Комисията], въпреки фактическите предпоставки за незабавно установяване на статута на лицето да се тълкуват в смисъл, че неизвършването на процесуални действия за установяване на потенциалната уязвимост или непризнаването на лицето за уязвимо, както и невъзможността за оспорване на преценката на потенциалната уязвимост и непредоставянето на служебен защитник на такова лице без неоправдано забавяне в никакъв случай не са допустими при дела относно престъпления, които се наказват с лишаване от свобода, а обстоятелствата, поради които не са предприети действия за установяване на статута на лицето и не му е предоставен служебен защитник, трябва да са изрично посочени в принципно подлежащото на обжалване решение да се пристъпи към разпит в отсъствието на адвокат?
3. Трябва ли член 2, параграф 1, буква б), член 4, параграф 5 и член 9 във връзка със съображения 18, 19, 24 и 27 от [Директива 2016/1919] във връзка с нормата на член 1, параграф 2 от [същата директива] съгласно тълкуването, произтичащо от раздел 3, точка 7 от [Препоръката на Комисията], да се тълкуват в смисъл, че щом държавата членка не е въвела презумпция за уязвимост в рамките на наказателното производство, това трябва да се тълкува в смисъл, че осуетява възможността на заподозряното лице да ползва гаранциите по член 9 от [Директива 2016/1919] съгласно тълкуването, произтичащо от раздел 11 от [Препоръката на Комисията], и следователно правосъдните органи са длъжни в такъв случай да приложат пряко разпоредбите на Директивата?
4. При утвърдителен отговор на поне един от първите три въпроса трябва ли посочените в тях разпоредби на двете директиви да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби като:
a) член 301, второ изречение от Наказателно-процесуалния кодекс, съгласно който разпитът на заподозрения се извършва с участието на упълномощен защитник само по искане на заподозрения, а неявяването на защитник не е пречка за разпита;
б) член 79, параграф 1, точки 3 и 4 от Наказателно-процесуалния кодекс, съгласно който в наказателното производство обвиняемият (заподозреният) трябва да има защитник, ако съществува основателно съмнение, че към момента на извършване на деянието не е бил в състояние да разбира значението на деянието или да ръководи постъпките си или способността му за това е била значително ограничена, и ако съществува основателно съмнение дали психичното му състояние му позволява да участва в производството или да води защитата си самостоятелно и разумно?
5. Трябва ли да се приеме, че член 3, параграф 2, буква а) във връзка с член 3, параграф 3, буква б) от [Директива 2013/48] във връзка с принципа на предимство и принципа на директния ефект на директивите задължава органите на досъдебното производство, съдилищата и всички държавни органи да оставят без приложение несъвместимите с Директивата разпоредби на националното право като посочените в четвъртия въпрос и вследствие на това — поради изтичането на срока за транспониране — вместо националната норма да прилагат упоменатите норми на Директивата с директен ефект?
6. Трябва ли член 2, параграф 1, буква б), член 4, параграф 5 и член 9 във връзка със съображения 19, 24 и 27 от [Директива 2016/1919] да се тълкуват в смисъл, че когато не е взето решение по въпроса или не е предоставена служебно правна помощ на уязвимо лице или на лице, за което съществува презумпция за уязвимост в съответствие с раздел 3, точка 7 от [Препоръката на Комисията], а впоследствие полицейски или друг правоохранителен орган е извършил следствени действия с участието на такова лице, включително действия, които не могат да бъдат повторени пред съда, националният съд, който разглежда наказателното дело, както и всички други държавни органи, които участват в осъществяването на правосъдието (тоест и органите на досъдебното производство), са длъжни да оставят без приложение несъвместимите с [тази] директива разпоредби на националното право като посочените в четвъртия въпрос и вследствие на това — поради изтичането на срока за транспониране — вместо националната норма да прилагат упоменатите норми на [посочената] директива с директен ефект, дори ако след приключване на разследването (от разследващия полицай или следователя) и внасянето на обвинителния акт в съда от прокурора лицето е упълномощило защитник по свой избор?
7. Трябва ли член 2, параграф 1, буква б), член 4, параграф 5 и член 9 във връзка със съображения 19, 24 и 27 от [Директива 2016/1919] във връзка с нормата на член 1, параграф 2 от [Директива 2016/1919] съгласно тълкуването, произтичащо от раздели 6, 7, 11 и 13 от [Препоръката на Комисията], да се тълкуват в смисъл, че държавата членка е длъжна да гарантира незабавно установяване и признаване на уязвимостта на заподозрения, както и служебна правна помощ за заподозрените или обвиняемите в наказателното производство, за които съществува презумпция за уязвимост или са уязвими лица, като тази помощ е задължителна дори когато няма отправено искане от страна на компетентния орган до независим специалист да провери степента на уязвимост, нуждите на уязвимото лице и доколко предприетите или планираните спрямо него мерки са подходящи, докато не бъде извършена надлежна преценка от независим специалист?
8. При утвърдителен отговор на седмия въпрос трябва ли посочените разпоредби на [Директива 2016/1919] и на [Препоръката на Комисията] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като член 79, параграф 1, точки 3 и 4 от Наказателно-процесуалния кодекс, съгласно която в наказателното производство обвиняемият трябва да има защитник само ако съществува основателно съмнение, че към момента на извършване на деянието не е бил в състояние да разбира значението на деянието или да ръководи постъпките си или че способността му за това е била значително ограничена, и ако съществува основателно съмнение дали психичното му състояние му позволява да участва в производството или да води защитата си самостоятелно и разумно?
9. Трябва ли член 2, параграф 1, буква б), член 4, параграф 5 и член 9 във връзка със съображения 19, 24 и 27 от [Директива 2016/1919] във връзка с нормата на член 1, параграф 2 от [Директива 2016/1919] съгласно тълкуването, произтичащо от раздели 6, 7, 11 и 13 от [Препоръката на Комисията], а също и правилото относно презумпцията за уязвимост да се тълкуват в смисъл, че най-късно преди първия разпит на заподозрения от полицията или от друг компетентен орган компетентните органи (прокуратура, полиция) са длъжни незабавно да извършат процесуалните действия за установяване и признаване на уязвимостта на заподозрения в наказателното производство и да му гарантират предоставяне на правна помощ или спешна (временна) помощ, а също и да не пристъпват към разпит на заподозрения, докато служебно не му бъде предоставена правна помощ или не му бъде осигурена спешна (временна) помощ?
10. При утвърдителен отговор на деветия въпрос трябва ли член 2, параграф 1, буква б), член 4, параграф 5 и член 9 във връзка със съображения 19, 24 и 27 от [Директива 2016/1919] във връзка с нормата на член 1, параграф 2 от [тази директива] съгласно тълкуването, произтичащо от раздели 6, 7, 11 и 13 от [Препоръката на Комисията], да се тълкуват в смисъл, че задължават държавите членки изрично да определят в националното си законодателство основанията и критериите за дерогиране на правилото за незабавно установяване и признаване на уязвимостта на заподозрения в наказателното производство и да му гарантират предоставяне на правна помощ или спешна (временна) помощ, а всяка евентуална дерогация следва да е пропорционална, ограничена във времето и да не засяга принципа на справедливост на производството и освен това следва да има процесуалната форма на акт за разрешаване на временна дерогация, по отношение на който страните по принцип следва да имат правото да изискат съдебен контрол?
11. Трябва ли член 19, параграф 1, втора [алинея] ДЕС и член 47 от Хартата на основните права [на Европейския съюз, наричана по-нататък „Хартата“)] във връзка с член 3, параграф 2, буква а) и параграф 3, букви а) и б) от [Директива 2013/48] във връзка с член 1, параграф 2 и съображение 27 и във връзка с член 8 от [Директива 2016/1919] да се тълкува в смисъл, че когато процесуалният орган не е предоставил и не е посочил причините за невземането на решение да се предостави служебно правна помощ на лице, за което съществува презумпция за уязвимост и/или е уязвимо лице (в съответствие с [точки 7 и 11 от Препоръката на Комисията]), това лице има право на ефективни правни средства за защита, а за такова средство следва да се приеме националният процесуалноправен институт по член 344а от Наказателно-процесуалния кодекс, а именно връщането на делото на прокурора с цел:
a) органът на досъдебното производство да предприеме действия за установяване и признаване на уязвимостта на заподозрения в наказателното производство;
б) да се даде възможност на заподозрения да се консултира със защитник преди разпита;
в) разпитът на заподозрения да се проведе в присъствието на защитник и да му бъде направен аудио-визуален запис;
г) да се даде възможност на защитника да се запознае с материалите по делото, и да се направят евентуални доказателствени искания от уязвимото лице и служебно назначения му или избран от него адвокат?
12. Трябва ли член 4 от [Хартата]и член 6, параграфи 1, 2 и 3 ДЕС, разглеждани във връзка с член 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи [наричана по-нататък „ЕКПЧ“], подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., впоследствие изменена с Протоколи № 3, 5 и 8 и допълнена с Протокол № 2, и във връзка с презумпцията за уязвимост съгласно точка 7 от [Препоръката на Комисията], да се тълкува в смисъл, че провеждането на разпит на заподозрения от полицейски служител или друго лице с правомощия да извършва следствени действия, в условията на психиатрична болница, без отчитане на състоянието на несигурност, в условията на особено ограничена свобода на изразяване и своеобразна психическа беззащитност и в отсъствието на адвокат представлява нечовешко отношение и затова въобще извършеното по този начин процесуално действие разпит е недопустимо като противоречащо на основните права на Съюза?
13. При утвърдителен отговор на дванадесетия въпрос трябва ли посочените в него разпоредби да се тълкуват в смисъл, че оправомощават (съответно задължават) националния съд, който разглежда наказателно дело от обхвата на [Директива 2016/1919] във връзка с препоръка 7 от [Препоръката на Комисията], и от обхвата на [Директива 2013/48], а също и всички други органи на наказателното производство, които извършват процесуални действия по делото, да оставят без приложение несъвместимите с Директива [2016/1919] разпоредби на националното право, и по-конкретно да оставят без приложение член 168а от Наказателно-процесуалния кодекс, и вследствие на това — поради изтичането на срока за транспониране — вместо националната норма да прилагат упоменатите норми на [тази] директивата с директен ефект, дори ако след приключване на разследването (от разследващия полицай или следователя) и внасянето на обвинителния акт в съда от прокурора лицето е упълномощило защитник по свой избор?
14. Трябва ли член 2, параграф 1, буква б), член 4, параграф 5 и член 9 във връзка със съображения 19, 24 и 27 от [Директива 2016/1919] във връзка с член 3, параграф 2, букви а), б) и в) и параграф 3, буква б) от [Директива 2013/48] във връзка с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, както и принципът на ефективност в правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че в досъдебната фаза на наказателното производство прокурорът е длъжен да действа в пълно съответствие с имащите директен ефект изисквания на Директива 2016/1919 и съответно да гарантира, че ползващите се със защитата по тази директива заподозрени или обвиняеми лица ще разполагат в процеса с осигурена ефективна правна защита, считано от настъпването на по-ранния от следните моменти:
а) преди да бъдат разпитани от полицията или от друг правоохранителен орган или от съдебен орган;
б) при извършването на следствено действие или на друго действие по събиране на доказателства от страна на разследващите или на други компетентни органи съгласно член 3, параграф 3, буква в) от [Директива 2013/48];
в) без неоправдано забавяне след задържането (под което следва да се разбира и престой в психиатрична болница), като при необходимост той е длъжен да остави без последици евентуалните заповеди на горестоящите прокурори, ако е убеден, че изпълнението им би довело до нарушаване на ефективната защита на заподозрян, за когото съществува презумпция за уязвимост, включително на правото му на справедлив съдебен процес или на друго негово право по [Директива 2016/1919] във връзка с Директива [2013/48]?
15. При утвърдителен отговор на четиринадесетия въпрос трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, който закрепва принципа на ефективната правна защита, във връзка с член 2 ДЕС и във връзка с принципа на зачитане на правовата държава съгласно тълкуването му в практиката на Съда (вж. решение на Съда от 27 май 2019 г.[, OG и PI (Прокуратури на Любек и на Цвикау), C‑508/18 и C‑82/19 PPU, EU:C:2019:456]), както и принципът на съдийската независимост по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от [Хартата] съгласно тълкуването му в практиката на Съда (вж. решение от 27 февруари 2018 г., Associação Sindical dos Juízes Portugueses, C‑64/16, EU:C:2018: [1]17), да се тълкуват в смисъл, че предвид възможността главният прокурор и горестоящите прокурори да дават указания, задължаващи долустоящите прокурори да не прилагат определени разпоредби на правото на Съюза с директен ефект или затрудняващи прилагането на такива разпоредби, тези принципи не допускат национално законодателство, съгласно което прокуратурата е пряко зависима от орган на изпълнителната власт, а именно от министъра на правосъдието, нито допускат национални правни уредби, които ограничават независимостта на прокурора при прилагането на правото на Съюза, и по-конкретно:
a) член 1, параграф 2, член 3, параграф 1, точки 1 и 3 и член 7, параграфи 1—6 и 8, а също и член 13, параграфи 1 и 2 от Ustawa z dnia 28 stycznia 2016 roku Prawo o prokuraturze (Закон от 28 февруари 2016 г. за прокуратурата), които оправомощават министъра на правосъдието, който същевременно е главен прокурор и ръководител на прокуратурата, да издава указания, които са задължителни за долустоящите прокурори включително в частта, в която ограничават или затрудняват прякото прилагане на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-646/22: Compass Banca, Съдебно решение от 14 ноември 2024 г.
Следва ли понятието за среден потребител по [Директива 2005/29] — схващано като сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител — поради своята разтегливост и неопределеност, да бъде формулирано с оглед на най-добрите научни постижения и опит, и следователно чрез позоваване не само на класическото разбиране за homo оeconomicus, но и на достиженията на [теорията] за ограничената рационалност, която доказва, че хората често действат, като редуцират необходимата информация и вземат „неразумни“ решения в сравнение с тези, които би взел хипотетично наблюдателен и предпазлив човек, достижения, които налагат по-голямо изискване за защита на потребителите в случай, който все по-често се повтаря в съвременната динамика на пазара, на опасност от оказване на когнитивно влияние?
Може ли да се счита за агресивна сама по себе си търговска практика, при която поради рамкирането на информацията [framing (рамкиране] изборът може да изглежда задължителен и без алтернатива, като се има предвид член 6, параграф 1 от Директива 2005/29, който квалифицира като заблуждаваща търговската практика, която по какъвто и да е начин заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител, „включително посредством цялостното представяне“?
Обосновава ли [Директива 2005/29] правомощието на националния орган за защита на конкуренцията (след като се установи опасност от оказване на психологическо влияние, свързано: [първо,] със състоянието на нужда, в което обикновено се намира лицето, което иска финансиране, [второ,] със сложността на договорите, които потребителят трябва да подпише, [трето,] с едновременното отправянето на свързани предложения, [четвърто,] с кратките срокове, предоставени за приемане на предложението) да предвиди изключение от принципа за възможност за кръстосани продажби на застрахователни продукти с продажбата на несвързани с тях финансови продукти, налагайки изискването между подписването на двата договора да се предвиди интервал [за размисъл] от седем дни?
Допуска ли Директива [2016/97], и по-специално член 24, параграф 3 от нея, във връзка с такова репресивно правомощие срещу агресивните търговски практики, приемането на решение от страна на органа за защита на конкуренцията и пазара на основание член 2, букви г) и й), членове 4, 8 и 9 от Директива 2005/29/ЕО и националното законодателство за транспонирането ѝ, решение, прието след отхвърлянето на искане за поемане на задължения вследствие на отказ от страна на дружество за инвестиционни услуги, в случай на комбинирана продажба на финансов продукт и застрахователен продукт, който не е свързан с първия — и при наличие на опасност от злоупотреба с влияние спрямо потребителя, свързана с обстоятелствата по конкретния случай, които могат да бъдат изведени и от сложността на документацията, която трябва да се разгледа — да се предостави на потребителя 7‑дневен spatium deliberandi (срок за размисъл) между формулирането на комбинираното предложение и подписването на застрахователния договор?
Може ли, вследствие на заключението, че простото кръстосване на финансов и застрахователен продукт следва да се счита за агресивна практика, да се обуслови незаконосъобразността на съответната регулаторна мярка и по този начин няма ли в крайна сметка да се възложи на търговеца (а не на AGCM, както би трябвало да бъде) тежестта (която е трудно бъде понесена) да докаже, че не става въпрос за агресивна практика в нарушение на [Директива 2005/29] (още повече че посочената директива не позволява на държавите членки да приемат по-строги мерки от определените в нея дори с цел да се осигури по-висока степен на защита на потребителите) или пък, напротив, такова разместване на тежестта на доказване не съществува, при условие че въз основа на обективни обстоятелства е установена конкретната опасност от оказване на влияние върху нуждаещия се от финансиране потребител, до когото е отправено сложно свързано предложение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-104/24: Questore della Provincia di Ragusa и Ministero dell’Interno, Определение от 13 ноември 2024 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда, когато националната юрисдикция е информирала, че производството по главното дело е прекратено и не е необходим отговор на преюдициалните запитвания?
Коя юрисдикция следва да се произнесе по разноските, когато производството е прекратено?
Подлежат ли на възстановяване разходите за представяне на становища пред Съда, различни от тези на страните по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-189/23: Consorzio Nazionale Servizi, Определение от 8 ноември 2024 г.
Компетентен ли е Съдът да разглежда преюдициални запитвания, след като запитващата юрисдикция е уведомила, че не желае да ги поддържа?
Кой носи отговорността да се произнесе относно съдебните разноски в случай на прекратяване на производството поради оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-126/23: Burdene, Съдебно решение от 7 ноември 2024 г.
Трябва ли член 12, параграф 2 от Директива 2004/80 да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която предвижда режим за обезщетяване на пострадали от извършени с насилие умишлени престъпления, който в случай на убийство поставя правото на обезщетяване на родителите на починалото лице в зависимост от липсата на преживял съпруг и деца на това лице, и правото на обезщетяване на братята и сестрите на това лице — от липсата на посочените родители?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-538/23: ÖBB-Infrastruktur и WESTbahn Management, Заключение от 7 ноември 2024 г.
1) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 32 от [Директива 2012/34] да се тълкува в смисъл, че държавата членка трябва да одобрява пазарните надценки ex ante, преди началото (или поне преди края) на съответния период на работното разписание, за което се заявяват пазарните надценки, или може държавата членка да одобрява пазарните надценки и ex post, след края на съответния период на работното разписание (евентуално години по-късно)
Трябва ли одобрението на пазарните надценки от страна на държавата членка по смисъла на член 32 от Директива 2012/34/ЕС да се разбира като влязло в сила решение?
2) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 32, параграфи 1 и 6 във връзка с член 27, параграф 4 от Директива 2012/34/ЕС, да се тълкува в смисъл, че (в случай на промени на съществените им елементи) пазарните надценки трябва — в хронологичен ред — първо да се публикуват в референтния документ за железопътната мрежа (евентуално под условие за одобряването им) и едва след публикуването им да се одобряват от държавата членка
За да е налице промяна на съществени елементи по член 32, параграф 6 от Директива 2012/34/ЕС, достатъчно ли е да се промени „само“ размерът на пазарните надценки в сравнение с периода на работното разписание за предходната година?
3) (При утвърдителен отговор на втори въпрос, първо изречение) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 32, параграфи 1 и 6 във връзка с член 27, параграфи 2 и 4 от Директива 2012/34/ЕС във връзка с точка 2 от приложение IV към нея — в светлината на изискването за прозрачност и сигурността на планирането съгласно съображение 34 от тази директива — да се тълкува в смисъл, че държавата членка не може да одобрява пазарни надценки, ако в референтния документ за железопътната мрежа за съответния период на работното разписание (за който е било поискано одобрение за тези пазарни надценки) не е бил публикуван самият размер на пазарните надценки, а е била публикувана само обща такса за изминат влаккилометър (като сбор от таксите за преките разходи, направени вследствие на извършването на железопътната услуга по член 31, параграф 3 от Директива 2012/34/ЕС, и пазарните надценки по член 32 от тази директива) за всеки пазарен сегмент; следователно от този референтен документ за железопътната мрежа железопътните предприятия не могат да се информират нито за „преките разходи“ (по смисъла на член 31, параграф 3 от Директива 2012/34/ЕС във връзка с член 2, точка 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/909 на Комисията от 12 юни 2015 година относно реда и условията за изчисляване на преките разходи, направени вследствие на извършването на влаковата услуга (ОВ L 148, 2015 г., стр. 17), нито за пазарните надценки по член 32 от Директива 2012/34/ЕС по пазарни сегменти?
4) (При утвърдителен отговор на втори въпрос, първо изречение) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 32, параграфи 1 и 6 във връзка с член 27, параграф 4 от Директива 2012/34/ЕС — в светлината на изискването за прозрачност и сигурността на планирането съгласно съображение 34 от тази директива — да се тълкува в смисъл, че пазарните надценки, публикувани в референтния документ за железопътната мрежа за съответния период на работното разписание, имат обвързващо действие за целите на издаваното от държавата членка одобрение
Означава ли това обвързващо действие, че държавата членка не може да одобри по-високи пазарни надценки за пазарен сегмент от публикуваните в съответния референтен документ за железопътната мрежа
Обратно, изразява ли се обвързващото действие само в това, че одобрените общи такси (т.е. таксите за „преките разходи“ по член 31, параграф 3 от [Директива 2012/34] във връзка с член 2, параграф 1 от [Регламент за изпълнение 2015/909] заедно с пазарните надценки по член 32 от [Директива 2012/34]) не може да са по-високи от публикуваните в референтния документ за железопътната мрежа, докато самите пазарни надценки може да бъдат одобрени в по-висок размер от публикувания в този документ
Има ли първоначално подаденото заявление за одобрение до държавата членка обвързващо действие по отношение и на размера на пазарните надценки, а ако има, в каква посока (последващо увеличаване или последващо намаляване не допуска)
Проявява ли се обвързващото действие в друга форма?
5) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 32, параграф 1 от [Директива 2012/34], да се тълкува в смисъл, че за да се определи дали пазарните надценки са допустими по принцип (извън подлежащата на оценка пазарна поносимост), т.е. за пълното покриване на разходите на управителя на инфраструктура, не следва да се взема предвид някакъв общ приход, който държавата членка е определила да бъде постигнат от управителя на инфраструктура („приходна цел“), състоящ се от сбора на таксите за преките разходи, направени вследствие на извършването на железопътната услуга по член 31, параграф 3 от Директива [2012/34], и пазарните надценки по член 32, параграф 1 от тази директива, а следва да се определят и установят разходите за пълно покритие, за да може на тази основа да се прецени дали и в какъв размер евентуално може да се одобрят пазарни надценки
Трябва ли при тази преценка на принципната допустимост на пазарните надценки (извън подлежащата на оценка пазарна поносимост) да се вземат предвид и държавните субсидии, предоставени от държавата членка на управителя на железопътната инфраструктура; ако трябва, по какъв начин следва да стане това
Трябва ли тези държавни субсидии евентуално да се приспадат от разходите за пълно покритие (наред с таксите за преките разходи, направени вследствие на извършването на железопътната услуга)
Трябва ли при това положение правото на Съюза, и по-специално член 32, параграф 1 във връзка с член 8, параграф 4 от [Директива 2012/34], да се тълкува в смисъл, че наред с таксите за преките разходи, направени вследствие на извършването на железопътната услуга, и наред с държавните субсидии, които евентуално следва да се вземат предвид, държавата членка трябва да определи и всички други печалби на управителя на железопътната инфраструктура от други търговски дейности и всички безвъзмездно отпуснати му средства от частни източници и да ги вземе предвид при преценката на въпроса за допустимостта на пазарните надценки; ако трябва, по какъв начин следва да стане това — евентуално отново чрез приспадането им от необходимите разходи за пълно покритие
Трябва ли при тази преценка да се вземат предвид и други такси, събирани от управителя на железопътната инфраструктура, като например такси за използване на пътнически перони („гарови такси“) и такси за използване на електрозахранващо оборудване за задвижваща електроенергия, както и за други елементи от дейността на управителя на железопътната инфраструктура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-782/22: XX (Contrats dits unit-linked), Съдебно решение от 7 ноември 2024 г.
Допуска ли член 63, параграф 1 ДФЕС правна уредба като разглежданата, съгласно която дивиденти — разпределени от установени в Нидерландия (регистрирани на борсата) дружества в полза на установено в друга държава членка дружество, което, за да покрие бъдещи задължения за плащане, е инвестирало по-специално в акции на тези (регистрирани на борсата) дружества — се облагат с данък при източника в размер на 15 % върху брутната сума на тези дивиденти, докато при иначе сходни обстоятелства за дивиденти, разпределени в полза на установено в Нидерландия дружество, не би имало данъчно задължение, тъй като при изчисляването на данъчната основа на данъка върху печалбата, с който би било обложено последното дружество, се вземат предвид разходите, дължащи се на увеличение на бъдещите задължения за плащане на дружеството, като това увеличение съответства почти изцяло на промяната (повишаването) в стойността на инвестициите, дори ако получаването на дивиденти само по себе си не води до промяна в стойността на тези задължения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-594/23: Lomoco Development и др., Съдебно решение от 7 ноември 2024 г.
Съвместимо ли е с член 135, параграф 1, буква й) и член 12, параграф 1, буква а) и параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО, тълкувани във връзка с член 135, параграф 1, буква к) и член 12, параграф 1, буква б) и параграф 3 от тази директива, при обстоятелства като тези по главното производство държава членка да счита доставката на земя, върху която към момента на доставката е имало положени фундаменти и върху която едва впоследствие е построена жилищна сграда от други собственици, за облагаема с ДДС продажба на земя за строеж?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.