von Danwitz
Съдия докладчик – von Danwitz
Дело C-811/19: FQ и др., Заключение от 4 март 2021 г.
1. Трябва ли член 19, параграф 1 [ДЕС], член 325, параграф 1 [ДФЕС], член 58 от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията [(ОВ L 141, 2015 г., стр. 73)], член 4 от Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 година относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред [(ОВ L 198, 2017 г., стр. 29)], да се тълкуват в смисъл, че не допускат орган извън съдебната власт, като [Конституционния съд], да приеме решение, с което се произнася по процесуално възражение относно евентуалната незаконосъобразност на съдебния състав в светлината на принципа на специализация на съдиите от [ВКС] (непредвиден в румънската конституция) и с което задължава съдебен орган да върне делата, които са във фаза на обжалване (деволутивен ефект), за ново разглеждане на първа инстанция от същия съдебен орган?
2. Трябва ли член 2 [ДЕС] и член 47, [втора алинея] от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат орган извън съдебната власт да обяви за незаконосъобразен съдебен състав на отделение на върховния съдебен орган (състав от действащи съдии, които към момента на повишаването им в длъжност са отговаряли, наред с други изисквания, на изискването за специализация, което е било необходимо за повишаване в наказателното отделение на върховния съдебен орган)?
3. Трябва ли принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че позволява на националния съд да остави без приложение решение на Конституционния съд, с което се тълкува разпоредба с по-нисък ранг от конституцията, свързана с организацията [ВКС], която разпоредба се съдържа в националния закон за предотвратяване, установяване и санкциониране на случаите на корупция и от шестнадесет години постоянно се тълкува по един и същ начин от съдебния орган?
4. Съгласно член 47 от [Хартата] включва ли принципът на свободен достъп до правосъдие специализация на съдиите и създаване на специализирани състави към върховния съдебен орган?
1. Трябва ли член 19, параграф 1 [ДЕС], член 325, параграф 1 [ДФЕС] и член 4 от [Директива 2017/1371], приета на основание член 83, параграф 2 от [ДФЕС], да се тълкуват в смисъл, че не допускат орган извън съдебната власт, като [Конституционния съд], да приеме решение, с което се изисква преразглеждане на делата за корупция, разгледани в даден период и които са във фаза на обжалване, поради това че не са създадени специализирани в тази област съдебни състави в рамките на върховния съдебен орган, въпреки че се признава специализацията на съдиите, участващи в състава?
2. Трябва ли член 2 [ДЕС] и член 47, [втора алинея] от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат орган извън съдебната власт да обяви за незаконен съдебния състав на отделение на върховния съдебен орган (състав от действащи съдии, които към момента на повишаването им в длъжност са отговаряли, наред с други изисквания, на изискването за специализация, което е било необходимо за повишаване във върховния съдебен орган)?
3. Трябва ли принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че позволява на националния съд да остави без приложение решение на Конституционния съд, постановено по дело относно конституционноправен спор, което е задължително съгласно националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-357/19: Euro Box Promotion и др., Заключение от 4 март 2021 г.
1) Трябва ли член 19, параграф 1 [ДЕС], член 325, параграф 1 [ДФЕС], член 1, параграф 1, букви a) и б) и член 2, параграф 1 от [Конвенцията PIF], както и принципът на правна сигурност да се тълкуват в смисъл, че не допускат орган извън съдебната власт като [Конституционния съд на Румъния] да приеме решение, с което се произнася по законосъобразността на сформиране на съдебните състави, създавайки по този начин предпоставки за допускане на извънредни жалби срещу влезлите в сила съдебни решения, постановени в определен период от време?
2) Трябва ли член 47, параграф 2 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че не допуска обвързващата във вътрешното право констатация на орган извън съдебната власт за липсата на независимост и безпристрастност на съдебен състав, включващ съдия с ръководни административни функции, който не е бил определен на случаен принцип, а въз основа на прозрачно, известно и неоспорено от страните правило, приложимо за всички дела, разглеждани от посочения състав?
3) Трябва ли предимството на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че позволява на националния съд да остави без приложение решение на конституционния съд, постановено по дело относно конституционноправен спор, което съгласно националното право е обвързващо?
4) Трябва ли член 2 [ДЕС], член 19, параграф 1 от същия договор и член 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат намесата на конституционен съд (орган, който съгласно националното право не е съдебна институция) във връзка с начина, по който върховната юрисдикция е тълкувала и приложила подконституционното законодателство при дейността по сформиране на съдебните състави?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-746/18: Prokuratuur (Conditions d’accès aux données relatives aux communications électroniques), Съдебно решение от 2 март 2021 г.
Следва ли член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, позволяваща достъпа на публични органи до съвкупност от данни за трафик или данни за местонахождение, които могат да предоставят информация за комуникациите, извършени от ползвател на средство за електронна комуникация, или относно данните за местонахождението на използваните от него крайни устройства и да позволят да се направят точни изводи относно неговия личен живот за целите на предотвратяването, разследването, разкриването и преследването на престъпления, без този достъп да е ограничен до производствата за борба с тежката престъпност, независимо от продължителността на периода, за който е поискан достъпът до посочените данни, обема, както и естеството на наличните данни за подобен период?
Следва ли член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която оправомощава прокуратурата, чиято задача е да ръководи производството по разследване и евентуално да представлява държавното обвинение в последващо производство, да разреши достъпа на публичен орган до данните за трафик и до данните за местонахождение за целите на събиране на доказателства в наказателно производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-737/19: Bank of China, Определение от 26 февруари 2021 г.
Следва ли делото да се заличи от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване?
Коя юрисдикция е компетентна да се произнесе по съдебните разноски в случай на оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разходите, направени за представяне на становища пред Съда от лица, различни от страните по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-712/19: Novo Banco, Съдебно решение от 25 февруари 2021 г.
Трябва ли членове 49 ДФЕС, 56 ДФЕС и 63 ДФЕС, които гарантират съответно свободата на установяване, свободното предоставяне на услуги и свободното движение на капитали, да се тълкуват в смисъл, че не допускат по-специално система на приспадания като предвидената за ДДКИА в член 6, параграф 7, точки 2 и 3 от [Закон 11/2010]?
Трябва ли ДДКИА да се окачестви като непряк данък, въпреки че член 6, параграф 2 от [Закон 11/2010] го приема за пряк, и ако да, съществуването и събирането му в съответствие ли са с ДДС, с оглед на предвиденото в член 401 и член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-403/19: Société Générale, Съдебно решение от 25 февруари 2021 г.
С оглед на член 63 ДФЕС обстоятелството, че прилагането на националноправните норми за компенсиране на двойното данъчно облагане на дивидентите, изплатени на дружество, облагаемо с корпоративен данък в държавата членка, в която то е местно лице, от дружество, което е местно лице в друга държава членка и което поради упражнените от тази държава данъчни правомощия подлежи на облагане с данък при източника, може да доведе до запазване на неблагоприятно третиране на сделките с ценни книжа на чуждестранни дружества, извършени от дружества, облагаеми с корпоративен данък в първата държава, предполага ли, че тази държава — предвид избора да се компенсира двойното данъчно облагане — трябва да отиде по-далеч от отказа да събере данъчните приходи, които би получила от облагането с корпоративен данък на разглежданите дивиденти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-255/19: Secretary of State for the Home Department, Съдебно решение от 20 януари 2021 г.
Следва ли понятието за закрила от страната, чийто гражданин е лицето, по смисъла на член 11, параграф 1, буква д) и член 2, буква д) от Директива 2004/83, да се разбира като държавна закрила?
При решаване на въпроса дали са налице основателни опасения от преследване по смисъла на член 2, буква д) от Директива 2004/83 и на въпроса дали съгласно член 7 от тази директива е налице закрила срещу такова преследване, следва ли „тестът за закрила“ или „разследването относно закрилата“ да се прилагат във връзка и с двата въпроса и, ако това е така, прилагат ли се едни и същи критерии във всеки от тези случаи?
Оставяйки настрана приложимостта на закрилата от недържавни субекти съгласно член 7, параграф 1, буква б) от Директива 2004/83 и допускайки, че отговорът на въпрос 1) по-горе е утвърдителен, следва ли ефективността или наличието на закрила да се преценява само с оглед на действията/функциите на закрила на държавни субекти, или могат да се вземат предвид действията/функциите на закрила, осъществявани от частни субекти (на гражданското общество), например семейства и/или кланове?
Едни и същи ли са (както се допуска във въпроси 2) и 3) критериите, които се прилагат при „разследването относно закрилата“, което следва да се направи, когато се разглежда прекратяването по член 11, параграф 1, буква д) от Директива 2004/83, и тези, които се прилагат в контекста на член 7 от тази директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-851/19: DK/ЕСВД, Заключение от 26 ноември 2020 г.
Неправилно тълкуване и прилагане на член 10, буква б) от приложение IX към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз, като се допуска възможността органът по назначаването да вземе предвид неимуществени вреди, за които вече е изплатено обезщетение, при определяне на дисциплинарното наказание.
Нарушение на принципа на пропорционалност на дисциплинарните наказания и на основния принцип, че напълно обезщетена вреда се счита за несъществуваща, чрез допускане на вземане предвид на такава вреда при определяне на наказанието.
Нарушение на принципа на равенство, като се приема, че при определяне на дисциплинарното наказание е ирелевантно дали причинената на Съюза вреда е изцяло или частично обезщетена.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.