von Danwitz
Съдия докладчик – von Danwitz
Дело C-291/19: SO, Заключение от 23 септември 2020 г.
1. Трябва ли [МСП], създаден с [Решението за МСП], да се счита за акт, приет от институция на Европейския съюз по смисъла на член 267 ДФЕС, по тълкуването на който може да се произнесе Съдът на Европейския съюз
2. Попадат ли съдържанието, характерът и темпоралният обхват на [МСП], създаден съгласно [Решението за МСП], в приложното поле на [Договора за присъединяването]
Имат ли задължителен характер за румънската държава изискванията, съдържащи се в изготвяните в рамките на този механизъм доклади
3. Следва ли член 19, параграф 1, втора алинея [ДЕС] да се тълкува в смисъл, че държавите членки са длъжни да установят правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза, тоест гаранции за независимо дисциплинарно производство за румънските съдии, като се премахне всеки риск, свързан с политическо влияние върху хода на дисциплинарното производство, като прякото, макар и временно, назначаване от правителството на ръководството на Inspecția Judiciară (Съдебен инспекторат, Румъния)
4. Трябва ли член 2 [ДЕС] да се тълкува в смисъл, че държавите членки имат задължението да спазват критериите за правовата държава, които се изискват и в докладите, изготвяни в рамките на [МСП], създаден с [Решението за МСП], в процедурите за пряко, макар и временно назначаване от правителството на ръководството на Inspecția Judiciară (Съдебен инспекторат, Румъния)
5. Трябва ли член 2 във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, да се тълкува в смисъл, че в обхвата на задължението на държавата членка да спазва принципите на правовата държава попада и задължението на Румъния да спазва изискванията, съдържащи се в докладите, изготвяни в рамките на [МСП], създаден с [Решението за МСП]
6. Допуска ли член 2 ДЕС, и по-конкретно необходимостта от спазване на ценностите на правовата държава, законодателна уредба, по силата на която се създава и се определя устройството на [ОРПСС] в рамките на Parchetul de pe lângă Înalta Curte de Casație și Justiție [Прокуратурата към Върховния касационен съд, Румъния, с оглед на възможността за непряко оказване на натиск върху магистратите
7. Допуска ли принципът за независимост на съдиите, установен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и в член 47 от [Хартата], създаването на Отдела за разследване на престъпленията в правосъдието в рамките на [Parchetul de pe lângă Înalta Curte de Casație și Justiție Прокуратура към Върховния касационен съд], с оглед на реда и условията за назначаване/освобождаване от длъжност на прокурорите в този отдел, на реда и условията за осъществяване на неговата дейност, на начина на определяне на неговите правомощия, съотнесено към неголемия брой на длъжностите в този отдел
8. Имат ли задължителен характер за румънската държава [МСП], създаден с [Решението за МСП], и изискванията, съдържащи се в докладите, изготвяни в рамките на този механизъм
9. Допускат ли член 67, параграф 1 ДФЕС, член 2, първо изречение ДЕС и член 9, първо изречение ДЕС национална правна уредба, с която се създава отдел на прокуратурата с изключителна компетентност за разследване на всякакъв вид престъпления, извършени от съдии или прокурори
10. Допуска ли принципът на върховенството на европейското право, прогласен в решение от 15 юли 1964 г., Costa, 6/64, EU:C:1964:66, и в последващата постоянна практика на Съда, правна уредба, която позволява на правно-политическа институция като Curtea Constituțională a României (Конституционния съд на Румъния) да накърнява горепосочения принцип с решения, които не подлежат на обжалване
11. Трябва ли член 47 [втора алинея] от [Хартата] относно правото на справедлив съдебен процес чрез разглеждане на делото в разумен срок, създаването на [ОРПСС] в рамките на Parchetul de pe lângă Înalta Curte de Casație și Justiție [Прокуратурата към Върховния касационен съд], с оглед на реда и условията за осъществяване на неговата дейност и на начина на определяне на неговите правомощия, съотнесено към неголемия брой на длъжностите в този отдел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-83/19: Asociaţia “Forumul Judecătorilor din România”, Заключение от 23 септември 2020 г.
1. Трябва ли [МСП], създаден с [Решението за МСП], да се счита за акт, приет от институция на Европейския съюз по смисъла на член 267 ДФЕС, по тълкуването на който може да се произнесе Съдът на Европейския съюз
2. Попадат ли съдържанието, характерът и темпоралният обхват на [МСП], създаден съгласно [Решението за МСП], в приложното поле на [Договора за присъединяването]
Имат ли задължителен характер за румънската държава изискванията, съдържащи се в изготвяните в рамките на този механизъм доклади
3. Следва ли член 19, параграф 1, втора алинея [ДЕС] да се тълкува в смисъл, че държавите членки са длъжни да установят правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза, тоест гаранции за независимо дисциплинарно производство за румънските съдии, като се премахне всеки риск, свързан с политическо влияние върху хода на дисциплинарното производство, като прякото, макар и временно назначаване от правителството на ръководството на Inspecția Judiciară (Съдебен инспекторат, Румъния)
4. Трябва ли член 2 [ДЕС] да се тълкува в смисъл, че държавите членки имат задължението да спазват критериите за правовата държава, които се изискват и съгласно докладите, изготвяни в рамките на [МСП], създаден с [Решението за МСП], в процедурите за пряко, макар и временно назначаване от правителството на ръководството на Inspecția Judiciară (Съдебен инспекторат, Румъния)
5. Трябва ли член 2, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, да се тълкува в смисъл, че в обхвата на задължението на държавата членка да спазва принципите на правовата държава попада и задължението на Румъния да спазва изискванията, съдържащи се в докладите, изготвяни в рамките на [МСП], създаден с [Решението за МСП]
6. Допуска ли член 2 ДЕС, и по-конкретно необходимостта от спазване на ценностите на правовата държава, законодателна уредба, по силата на която се създава и се определя устройството на [ОРПСС] в рамките на Parchetul de pe lângă Înalta Curte de Casație și Justiție [Прокуратура към Върховния касационен съд, Румъния], с оглед на възможността за непряко оказване на натиск върху магистратите
7. Допуска ли принципът за независимост на съдиите, установен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и в член 47 от [Хартата], съгласно тълкуването, което му е дадено в практиката на [Съда] (решение от 27 февруари 2018 г., Associação Sindical dos Juízes Portugueses, C‑64/16, EU:C:2018:117), създаването на [ОРПСС] в рамките на Parchetul de pe lângă Înalta Curte de Casație și Justiție [Прокуратура към Върховния касационен съд], с оглед на реда и условията за назначаване/освобождаване от длъжност на прокурорите в този отдел, на реда и условията за осъществяване на неговата дейност, на начина на определяне на неговите правомощия, съотнесено към неголемия брой на длъжностите в този отдел
8. Имат ли задължителен характер за румънската държава [МСП], създаден с [Решението за МСП], и изискванията, съдържащи се в докладите, изготвяни в рамките на този механизъм
9. Допускат ли член 67, параграф 1 ДФЕС, член 2, първо изречение ДЕС и член 9, първо изречение ДЕС национална правна уредба, с която се създава отдел на прокуратурата с изключителна компетентност за разследване на всякакъв вид престъпления, извършени от съдии или прокурори
10. Допуска ли принципът на върховенството на европейското право, прогласен в решение от 15 юли 1964 г., Costa, 6/64, EU:C:1964:66, и в последващата постоянна практика на Съда, правна уредба, която позволява на правно-политическа институция като Curtea Constituțională a României (Конституционен съд на Румъния) да накърнява горепосочения принцип с решения, които не подлежат на обжалване
11. Трябва ли член 47 [втора алинея] от [Хартата] относно правото на справедлив съдебен процес чрез разглеждане на делото в разумен срок, създаването на [ОРПСС] в рамките на Parchetul de pe lângă Înalta Curte de Casație și Justiție [Прокуратурата към Върховния касационен съд], с оглед на реда и условията за осъществяване на неговата дейност и на начина на определяне на неговите правомощия, съотнесено към неголемия брой на длъжностите в този отдел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-122/19: Hamas/Съвет, Съдебно решение от 10 септември 2020 г.
Извършена ли е надлежна проверка на фактическата същност и приписването на инцидентите, на които Съветът се позовава самостоятелно за поддържане на включването на Хамас в списъка?
Може ли решението на министъра на вътрешните работи на Обединеното кралство да се счита за решение за осъждане, постановено от компетентен орган по смисъла на член 1, параграф 4 от Общата позиция 2001/931?
Достатъчно ли е мотивирано решението на Съвета относно инцидентите, на които се позовава самостоятелно, за да се обоснове поддържането на Хамас в списъка?
Вземат ли се предвид достатъчно развитието на обстоятелствата с течение на времето и спазени ли са процесуалните изисквания при поддържането на Хамас в списъка?
Спазени ли са принципите относно разпределението на доказателствената тежест и проверката на материалната същност и приписването на инцидентите от страна на Общия съд при разглеждането на доводите на Хамас?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-386/19: Hamas/Съвет, Съдебно решение от 10 септември 2020 г.
Допустимо ли е Съветът да поддържа включването на организация в списъка на лицата и организациите, свързани с тероризъм, въз основа на собствени преценки относно инциденти, които доказват продължаващ риск от участие в терористични дейности?
Може ли решение на министъра на вътрешните работи на Обединеното кралство да се счита за решение на компетентен орган по смисъла на член 1, параграф 4 от Общата позиция 2001/931/ОВППС, когато не е съдебно решение и не е било предмет на съдебен контрол?
Явява ли се решението на министъра на вътрешните работи на Обединеното кралство „решение за осъждане“ по смисъла на член 1, параграф 4 от Общата позиция 2001/931/ОВППС и достатъчно ли е мотивирано поддържането на включването на организацията в списъка въз основа на това решение?
Допустимо ли е поддържането на включването на Хамас в списъка да се основава на решение, което визира само въоръженото крило на организацията, при положение че то не е отделна организация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-386/19: Hamas/Съвет, Съдебно решение от 10 септември 2020 г.
Установено ли е по достатъчно убедителен начин от Съвета, въз основа на собствените му преценки относно редица инциденти, че съществува постоянен риск от участие на организацията в терористични дейности?
Може ли решението на министъра на вътрешните работи на Обединеното кралство да се счита за решение, произхождащо от компетентен орган по смисъла на член 1, параграф 4 от Общата позиция 2001/931/ОВППС?
Явява ли се решението на министъра на вътрешните работи на Обединеното кралство решение за осъждане по смисъла на член 1, параграф 4 от Общата позиция 2001/931/ОВППС и изпълнено ли е изискването за мотивиране?
Допустимо ли е поддържането на името на Хамас в спорния списък да се основава на решение, което визира само въоръженото крило на организацията, като се приеме, че то не представлява отделна организация от Хамас като цяло?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-122/19: Hamas/Съвет, Съдебно решение от 10 септември 2020 г.
Достатъчно ли е Съветът да се позове единствено на решение на министъра на вътрешните работи на Обединеното кралство, за да обоснове поддържането на името на Хамас в списъка с лица и организации, замесени в терористични действия?
Следва ли Общият съд да провери дали решението на министъра на вътрешните работи на Обединеното кралство все още е в сила и дали то представлява решение за осъждане, постановено от компетентен орган по смисъла на приложимото право на Съюза?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС по отношение на инцидентите, на които Съветът се позовава самостоятелно, за да обоснове поддържането на името на Хамас в списъка?
Длъжен ли е Общият съд да провери материалната същност и приписуемостта на инцидентите, на които Съветът се позовава, когато те не са били своевременно и конкретно оспорени от жалбоподателя?
Следва ли Общият съд да отчете развитието на ситуацията с течение на времето и да не допуска подмяна на мотивите на оспорваните актове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-563/19: Recylex и др./Комисия, Заключение от 3 септември 2020 г.
Грешка при тълкуването и прилагането на точка 26, трета алинея от Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер от 2006 г.
Изопачаване на доказателствата и нарушаване на правилата относно тежестта на доказване
Грешка при прилагането на точка 26, първа алинея от Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер от 2006 г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-92/18: Франция/Парламент (Упражняване на бюджетното правомощие II), Съдебно решение от 25 юни 2020 г.
Допуснато ли е нарушение на Протокола за седалищата на институциите, като Европейският парламент е упражнил бюджетните си правомощия по член 314, параграфи 5, 6 и 9 ДФЕС по време на допълнително пленарно заседание в Брюксел, вместо на редовно пленарно заседание в Страсбург?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-709/18: UL и VM, Определение от 28 май 2020 г.
Съвместимо ли е с член 3 и член 4, параграф 1 от Директива 2016/343 и с членове 47 и 48 от Хартата на основните права на ЕС национален съд да приеме с разпореждане признаване на вина от едно лице за престъпления, извършени съвместно с второ лице, което не е признало вина, и впоследствие да се произнесе по вината на второто лице?
Какви изисквания трябва да изпълнява разпореждането за признаване на вина или обвинителният акт, за да не се наруши презумпцията за невиновност на второто лице?
Как следва да се извършва съдебната преценка за спазване на презумпцията за невиновност при наличие на актове, които могат да бъдат тълкувани като преждевременно изразяване на вина?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-709/18: UL и VM, Определение от 28 май 2020 г.
Попада ли определението, с което се приема признанието на единия от подсъдимите за вина, в обхвата на „публично позоваване на вината“ по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2016/343?
Допустимо ли е в производство срещу няколко лица националната юрисдикция да приеме признанието за вина на едното лице, преди да се е произнесла по вината на останалите, при условие че от определението е видно, че вината на другите лица не е установена по законен ред?
Кога преюдициални въпроси се считат за недопустими поради липса на достатъчно сведения или поради тяхната ирелевантност и хипотетичност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.