von Danwitz
Съдия докладчик – von Danwitz
Дело C-725/18: Anton van Zantbeek, Съдебно решение от 30 януари 2020 г.
Трябва ли член 56 ДФЕС и член 36 от Споразумението за Европейското икономическо пространство да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която въвежда данък върху борсовите сделки, сключени или изпълнени по нареждане на местно за тази държава членка лице от чуждестранен професионален посредник, в резултат на което лицето, подало нареждането, дължи този данък и свързаните с него задължения за деклариране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-746/18: Prokuratuur (Conditions d’accès aux données relatives aux communications électroniques), Заключение от 21 януари 2020 г.
1) Трябва ли член 15, параграф 1 от [Директива 2002/58], във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от [Хартата], да се тълкува в смисъл, че в наказателно производство достъпът на държавни органи до данни, позволяващи идентифициране на местоположението на източника и на адресата на комуникационната връзка, нейната дата, час, продължителност и тип, използваното крайно устройство и мястото на използване на мобилно крайно устройство във връзка с фиксирана или мобилна телефонна комуникационна връзка, осъществена от заподозряното лице, представлява толкова тежка намеса в неговите основни права, закрепени в посочените разпоредби на Хартата, че този достъп трябва да бъде ограничен — в рамките на предотвратяването, разследването, разкриването и преследването на престъпления — до целите на борбата с тежката престъпност, независимо за кой период от време се отнасят запазените данни, до които имат достъп държавни органи?
2) Трябва ли член 15, параграф 1 от [Директива 2002/58], като се вземе предвид принципът на пропорционалност, откроен от Съда на Европейския съюз в решение [Ministerio Fiscal], т. 55—57, да се тълкува в смисъл, че когато посочените в първия въпрос данни, до които имат достъп държавни органи, нямат голям обхват (както с оглед на техния вид, така и на времето, за което се отнасят), произтичащата от този достъп намеса в основни права по принцип може да бъде обоснована с целите на предотвратяване, разследване, разкриване и преследване на престъпления, и че колкото по-голям е обхватът на достъпните за държавните органи данни, толкова по-тежки трябва да бъдат престъпленията, чието преследване обосновава намесата в основни права?
3) Означава ли установеното от Съда на Европейския съюз в решение [Tele2 Sverige и Watson и др.], т. 2 от диспозитива, изискване, съгласно което достъпът на компетентните държавни органи до данните трябва да е подчинен на предварителен контрол от юрисдикция или от независима административна структура, че член 15, параграф 1 от [Директива 2002/58] следва да се тълкува в смисъл, че прокуратурата като орган, който ръководи производството по разследване, задължен е по закон да действа независимо, подчинява се само на закона, длъжен е да установи в производството по разследване както уличаващите, така и оневиняващите обвиняемия факти, но и представлява държавното обвинение в съдебното производство, може да се счита за независима административна структура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-520/18: Ordre des barreaux francophones и germanophone и др., Заключение от 15 януари 2020 г.
1) Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО във връзка с правото на сигурност, гарантирано от член 6 на Хартата на основните права на Европейския съюз, и правото на защита на личните данни, гарантирано от членове 7, 8 и член 52, параграф 1 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата, която предвижда за операторите и доставчиците на електронни съобщителни услуги общо задължение да запазват данни за трафик и за локализация по смисъла на Директива 2002/58/ЕО, генерирани или обработвани от тях при доставянето на тези услуги, като се има предвид, че тази национална правна уредба няма за цел само разследването, разкриването и наказателното преследване на тежки престъпления, но и гарантирането на националната сигурност, отбраната на територията и обществената сигурност, разследването, разкриването и наказателното преследване на други престъпления, освен тежките, или предотвратяването на неправомерното използване на електронни комуникационни системи или постигането на друга цел, определена от член 23, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, по отношение на която освен това са предвидени уточнени в тази правна уредба гаранции, свързани със запазването на данните и достъпа до тях?
2) Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО във връзка с членове 4, 7, 8, 11 и член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата, която предвижда за операторите и доставчиците на електронни съобщителни услуги общо задължение да запазват данни за трафик и за локализация по смисъла на Директива 2002/58/ЕО, генерирани или обработвани от тях при доставянето на тези услуги, ако тази правна уредба има по-специално за цел реализирането на наложените на органа положителни задължения по силата на членове 4 и 8 от Хартата, които се състоят във въвеждането на правна уредба, която позволява ефективно досъдебно производство и ефективно наказване на сексуалното насилие над ненавършили пълнолетие лица и която позволява ефективно идентифициране на извършителя на престъплението, включително когато са използвани електронни съобщителни средства?
3) Ако въз основа на отговорите, дадени на първия или втория преюдициален въпрос, Cour constitutionnelle стигне до заключението, че атакуваният закон нарушава едно или повече от задълженията, произтичащи от посочените в тези въпроси разпоредби, може ли той временно да запази правните последици на спорния закон, за да се избегне правната несигурност и да се позволи събраните и запазени преди това данни да продължат да се използват за посочените в закона цели?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-623/17: Privacy International, Заключение от 15 януари 2020 г.
1) Попада ли — предвид член 4 ДЕС и член 1, параграф 3 от Директива 2002/58 […] — в обхвата на правото на Съюза и на Директива [2002/58] съдържащо се в указание на министър до доставчик на електронна съобщителна мрежа разпореждане, съгласно което последният трябва да предоставя масиви с данни за съобщения на службите за сигурност и разузнаване на държава членка (ССР)?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, прилагат ли се по отношение на такова указание на министър някои от изискванията съгласно решение Watson[ ( 14 )] или някакви други изисквания, освен предвидените в ЕКПЧ
Ако това е така, как и до каква степен се прилагат тези изисквания, като се имат предвид съществената необходимост ССР да прибягват до масово събиране и техники за автоматизирана обработка с цел защита на националната сигурност и степента, в която тези иначе съответстващи на ЕКПЧ възможности могат да бъдат сериозно възпрепятствани от налагането на такива изисквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-511/18: La Quadrature du Net и др., Заключение от 15 януари 2020 г.
1) Трябва ли задължението за общо и неизбирателно запазване, наложено на доставчиците на основание на разрешителните разпоредби на член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 […], да се разглежда — в условията на сериозни и постоянни заплахи за националната сигурност, свързани по-специално с риска от тероризъм — като намеса, обоснована с правото на сигурност, гарантирано в член 6 от Хартата […], и с изискванията на националната сигурност, отговорността за която е единствено на държавите членки по силата на член 4 [ДЕС]?
2) Трябва ли Директива 2002/58 […], разглеждана във връзка с Хартата […], да се тълкува в смисъл, че разрешава законодателни мерки — като мерките за събиране в реално време на данни за трафика и за местонахождението на определени лица — които, макар да засягат правата и задълженията на доставчиците на електронна съобщителна услуга, не им налагат специфично задължение за запазване на техните данни?
3) Трябва ли Директива 2002/58 […], разглеждана във връзка с Хартата […], да се тълкува в смисъл, че за да са законосъобразни производствата за събиране на данни за свързване, във всички случаи трябва да е изпълнено изискването да се информират засегнатите лица, когато такава информация вече не може да попречи на водените от компетентните органи разследвания, или такива производства могат да се считат за законосъобразни с оглед на всички останали съществуващи процесуални гаранции, доколкото последните осигуряват ефективността на правото на обжалване?
4) Трябва ли задължението за общо и неизбирателно запазване, наложено на доставчиците на основание на разрешителните разпоредби на член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 […], да се разглежда — по-специално с оглед на гаранциите и проверките, които са предвидени по-нататък по отношение на събирането и използването на тези данни за свързване — като намеса, обоснована с правото на сигурност, гарантирано в член 6 от Хартата […], и с изискванията на националната сигурност, отговорността за която е единствено на държавите членки по силата на член 4 [ДЕС]?
5) Трябва ли разпоредбите на Директива 2000/31, разглеждани във връзка с членове 6, 7, 8 и 11, както и с член 52, параграф 1 от Хартата […], да се тълкуват в смисъл, че допускат дадена държава да приеме национална правна уредба, с която да задължи лицата, чиято дейност се състои в осигуряване на достъп до публични съобщителни услуги в интернет, и физическите или юридическите лица, които осигуряват — дори без заплащане и за целите на публичното им предоставяне посредством публични съобщителни услуги в интернет — съхранението на предоставени от получателите на тези услуги сигнали, текстове, изображения, звуци или съобщения от всякакво естество, да запазват данните, годни да позволят идентифицирането на всяко лице, което допринася за създаването на съдържанието или на част от съдържанието на предоставяните от тях услуги, за да може съдът евентуално да ги изиска с оглед на зачитането на нормите в областта на гражданската или наказателната отговорност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-262/18: Комисия/Dôvera zdravotná poistʼovňa, Заключение от 19 декември 2019 г.
Нарушение на границите на правомощието за съдебен контрол на Общия съд
Нарушение на задължението за мотивиране
Грешка при прилагане на правото при тълкуването на понятието за предприятие по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС
Изопачаване на някои доказателства
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-741/18: OPS Újpest/Комисия, Определение от 19 декември 2019 г.
Какъв е разумният срок, в който жалбоподателят следва да поиска превод на отговора на Комисията на избрания от него официален език, за да запази правото си на обжалване?
Може ли жалбата да се счита за подадена в срок, ако жалбоподателят е разбрал съдържанието на отговора и е реагирал по същество, въпреки че отговорът не е бил на официалния му език?
Имат ли правно значение доводите за нарушаване на принципите на правна сигурност, равно третиране и позоваванията на Регламент № 1393/2007 за изводa относно допустимостта на жалбата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-741/18: OPS Újpest/Комисия, Определение от 19 декември 2019 г.
Как се определя разумният срок за искане на превод на отговор от Комисията съгласно член 2 от Регламент № 1 от 1958 г. и релевантната съдебна практика?
Може ли жалбата да бъде допустима, когато е подадена след законоустановения срок поради забавено искане за превод на съответния акт?
Има ли значение за допустимостта на жалбата твърдението, че срокът за обжалване започва да тече едва след получаване на превода на отговора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-389/18: Brussels Securities, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.
Трябва ли член 4 от Директива 90/435 във връзка с другите източници на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като CIR 1992 и AR/CIR 1992, в приложимите им за данъчната 2011 г. редакции,
с която е избран режим на освобождаване (необлагане на разпределената печалба, получена от дружеството майка по силата на асоциирането му с неговите дъщерни дружества), при който разпределеният от дъщерното дружество дивидент първо се включва в облагаемата основа на дружеството майка, а след това 95 % от този дивидент се приспадат от облагаемата основа като окончателно обложени доходи,
и в резултат от факта, че за целите на определянето на основата за изчисляване на корпоративния данък на дружеството майка този белгийски режим на приспадане на окончателно обложените доходи се прилага заедно със: 1) правилата за друго приспадане, съставляващо данъчно предимство, предвидено в тази правна уредба (намалението за рисков капитал), 2) правото на приспадане на остатъка от признатите за данъчни цели предходни загуби, 3) правото на пренасяне за следващи данъчни години на подлежащата на приспадане сума на остатъка от окончателно обложените доходи, на намалението за рисков капитал и на остатъка от признатите за данъчни цели предходни загуби, ако за съответната данъчна година техният размер надвишава размера на облагаемата печалба, и 4) реда на приспадане, вследствие от който през тези следващи данъчни години се приспадат — до размера на облагаемата печалба — първо пренесените окончателно обложени доходи, след това намалението за рисков капитал (което може да се пренася само за „следващите седем данъчни периода“) и накрая остатъкът от признатите за данъчни цели предходни загуби,
води до намаляване — в размер на цялата или на част от сумата на разпределените от дъщерното дружество дивиденти — на загубите, които дружеството майка щеше да може да приспадне, ако тези дивиденти просто се изключваха от печалбата за данъчната година, през която са получени (като последица от което щеше да се намали данъчният финансов резултат за тази данъчна година и евентуално да се увеличат подлежащите на пренасяне данъчни загуби), вместо да се включват в печалбата, а след това спрямо тях да се прилагат правила за освобождаване и за пренасяне на освободените суми, в случай че размерът на печалбата е недостатъчен,
а именно до намаляване на остатъка на признатите за данъчни цели предходни загуби на дружеството майка, до което може да се стигне през данъчните години, следващи данъчна година, през която окончателно обложените доходи, намалението за рисков капитал и остатъкът от признатите за данъчни цели предходни загуби надвишават размера на облагаемата печалба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-748/18: Motex/Комисия, Определение от 19 декември 2019 г.
Разглежда ли се в жалбата изрично основание за нарушение на процесуалните права на заинтересованите страни по член 108, параграф 2 ДФЕС, което да обуславя допустимостта ѝ?
Може ли Общият съд да тълкува изложените в жалбата основания като насочени към защита на процесуалните права, ако такива основания не са изрично посочени?
Допустимо ли е въвеждането на нови основания, свързани с процесуалните права, едва в становищата по възражението за недопустимост, съгласно член 84, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.