Дело C-811/19: FQ и др., Заключение от 4 март 2021 г.

1. Трябва ли член 19, параграф 1 [ДЕС], член 325, параграф 1 [ДФЕС], член 58 от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията [(ОВ L 141, 2015 г., стр. 73)], член 4 от Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 година относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред [(ОВ L 198, 2017 г., стр. 29)], да се тълкуват в смисъл, че не допускат орган извън съдебната власт, като [Конституционния съд], да приеме решение, с което се произнася по процесуално възражение относно евентуалната незаконосъобразност на съдебния състав в светлината на принципа на специализация на съдиите от [ВКС] (непредвиден в румънската конституция) и с което задължава съдебен орган да върне делата, които са във фаза на обжалване (деволутивен ефект), за ново разглеждане на първа инстанция от същия съдебен орган?
2. Трябва ли член 2 [ДЕС] и член 47, [втора алинея] от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат орган извън съдебната власт да обяви за незаконосъобразен съдебен състав на отделение на върховния съдебен орган (състав от действащи съдии, които към момента на повишаването им в длъжност са отговаряли, наред с други изисквания, на изискването за специализация, което е било необходимо за повишаване в наказателното отделение на върховния съдебен орган)?
3. Трябва ли принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че позволява на националния съд да остави без приложение решение на Конституционния съд, с което се тълкува разпоредба с по-нисък ранг от конституцията, свързана с организацията [ВКС], която разпоредба се съдържа в националния закон за предотвратяване, установяване и санкциониране на случаите на корупция и от шестнадесет години постоянно се тълкува по един и същ начин от съдебния орган?
4. Съгласно член 47 от [Хартата] включва ли принципът на свободен достъп до правосъдие специализация на съдиите и създаване на специализирани състави към върховния съдебен орган?
1. Трябва ли член 19, параграф 1 [ДЕС], член 325, параграф 1 [ДФЕС] и член 4 от [Директива 2017/1371], приета на основание член 83, параграф 2 от [ДФЕС], да се тълкуват в смисъл, че не допускат орган извън съдебната власт, като [Конституционния съд], да приеме решение, с което се изисква преразглеждане на делата за корупция, разгледани в даден период и които са във фаза на обжалване, поради това че не са създадени специализирани в тази област съдебни състави в рамките на върховния съдебен орган, въпреки че се признава специализацията на съдиите, участващи в състава?
2. Трябва ли член 2 [ДЕС] и член 47, [втора алинея] от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат орган извън съдебната власт да обяви за незаконен съдебния състав на отделение на върховния съдебен орган (състав от действащи съдии, които към момента на повишаването им в длъжност са отговаряли, наред с други изисквания, на изискването за специализация, което е било необходимо за повишаване във върховния съдебен орган)?
3. Трябва ли принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че позволява на националния съд да остави без приложение решение на Конституционния съд, постановено по дело относно конституционноправен спор, което е задължително съгласно националното право?