von Bahr

Представляват ли авансови плащания от вида, разглеждан в главното производство, при които се изплащат еднократни суми за стоки, посочени по общ начин в списък, който може да бъде променян по всяко време по споразумение между купувача и продавача и от който купувачът евентуално може да избира артикули, въз основа на договор, от който той може едностранно да се откаже по всяко време, като възстанови неизползвания остатък от авансовите плащания, попадат ли в обхвата на втората алинея на член 10, параграф 2 от Шеста директива 77/388?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - голям състав

Poiares Maduro

Дело C-388/04: South Western Fish Producers’ Organisation и др., Определение от 7 февруари 2006 г.

Няма информация

Компетентност на Съда при оттегляне на преюдициално запитване от националния съд
Ред за разпределение на съдебните разноски при заличаване на делото от регистъра

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Определения

Kokott

Дело C-296/04: Cannito, Заключение от 26 януари 2006 г.

Нарушение на член 81 ЕО чрез сключване на картелни споразумения или съгласувани практики между застрахователни дружества, водещи до обмен на информация и неоправдано увеличаване на застрахователните премии.
Несъвместимост на национална процесуална разпоредба, която определя специална юрисдикция и води до по-високи разходи и забавяне на производството, с принципите на ефективност и равностойност при упражняване на права по член 81 ЕО.
Право на трети лица с релевантен правен интерес да искат установяване на нищожност на картелно споразумение или съгласувана практика, забранени от член 81 ЕО, и да претендират обезщетение за вреди при наличие на причинна връзка.
Определяне на началния момент на давностния срок за искове за обезщетение за вреди, произтичащи от нарушение на член 81 ЕО.
Възможност за присъждане на обезщетение с наказателен характер, надвишаващо действително претърпената вреда, с цел възпиране на нарушения на член 81 ЕО.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-297/04: Tricarico, Заключение от 26 януари 2006 г.

Нарушение на член 81 ЕО чрез споразумение или съгласувана практика между застрахователни дружества, изразяваща се във взаимна размяна на информация, която позволява увеличаване на премиите по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, което не е обосновано от пазарните условия.
Несъвместимост на национална разпоредба, подобна на член 33 от италианския Закон № 287/90, която изисква искове за обезщетение за вреди, причинени от нарушение на правилата на Общността и националните правила относно антиконкурентни споразумения, да бъдат предявявани пред друг съд, различен от обичайно компетентния, което води до значително увеличаване на разходите и сроковете за произнасяне.
Право на трети лица с релевантен правен интерес да се позовават на нищожността на картелно споразумение или съгласувана практика, забранени от член 81 ЕО, и да претендират обезщетение за вреди, ако съществува причинно-следствена връзка между вредата и забраненото споразумение или практика.
Начален момент на давностния срок за искове за обезщетение за вреди, основани на член 81 ЕО – дали започва да тече от момента на сключване/изпълнение на картелното споразумение или от момента на неговото прекратяване.
Възможност за присъждане на обезщетение с наказателен характер, когато обезщетението, което може да бъде присъдено по националното право, е по-ниско от икономическата изгода, получена от предприятието, участващо в забранено картелно споразумение или съгласувана практика, с цел обезщетението да надвишава получената изгода и да има възпиращ ефект.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-298/04: Murgolo, Заключение от 26 януари 2006 г.

Нарушение на член 81 ЕО чрез споразумение или съгласувана практика между застрахователни дружества, изразяваща се във взаимна размяна на информация, която позволява увеличаване на премиите по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ по начин, който не е обоснован от пазарните условия.
Несъвместимост на национална разпоредба, подобна на член 33 от италианския Закон № 287/90, която предвижда, че искове за обезщетение за вреди, причинени от нарушение на правилата на Общността и националните правила относно антиконкурентни споразумения, трябва да бъдат предявени пред друг съд, различен от обичайно компетентния съд, което води до значително увеличаване на разходите и продължителността на производството.
Право на трети лица, които имат релевантен правен интерес, да се позовават на нищожността на картелно споразумение или съгласувана практика, забранени от член 81 ЕО, и да претендират обезщетение за претърпени вреди, ако съществува причинно-следствена връзка между вредата и забраненото споразумение или практика.
Начален момент на давностния срок за искове за обезщетение за вреди, основани на член 81 ЕО – дали тече от момента на сключване или изпълнение на картелното споразумение или от момента на неговото прекратяване.
Възможност националният съд да присъди на пострадалите трети лица обезщетение с наказателен характер, което надхвърля получената от нарушителя икономическа изгода, с цел възпиране от сключване на картелни споразумения или съгласувани практики, забранени от член 81 ЕО.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-295/04: Manfredi, Заключение от 26 януари 2006 г.

– Трябва ли член 81 ЕО да се тълкува в смисъл, че картелно споразумение или съгласувано поведение между застрахователни дружества, състоящо се във взаимна размяна на информация, която позволява увеличаване на премиите по застраховките „гражданска отговорност“, което не е обосновано от пазарните условия, се обявява за нищожно от самото начало, като се взема предвид по-специално участието на предприятия от различни държави членки в споразумението или в съгласуваното поведение?
– Трябва ли член 81 ЕО да се тълкува в смисъл, че препятства прилагането на национална разпоредба, подобна на разпоредбата на член 33 от италианския закон № 287/90, съгласно която искът за обезщетение за вреди, произтичащи от нарушаване на разпоредбите на правото на Общността и националните разпоредби относно антиконкурентните картелни споразумения, трябва да бъде предявен от трети лица пред друг съд, различен от обичайно компетентния съд за искове със същата стойност, което води до значително увеличаване на разходите и сроковете за произнасяне?
– Трябва ли член 81 ЕО да се тълкува в смисъл, че позволява на трети лица, които имат релевантен правен интерес, да се позовават на нищожността на картелно споразумение или съгласувано поведение, забранени с тази разпоредба на правото на Общността, и да искат обезщетение за претърпените вреди, ако съществува причинно-следствена връзка между картелното споразумение или съгласуваното поведение и вредата?
– Трябва ли член 81 ЕО да се тълкува в смисъл, че давностният срок за иск за обезщетение за вреди, основан на този член, започва да тече от деня, в който е било сключено картелното споразумение или е било осъществено съгласуваното поведение, или от деня, в който картелното споразумение или съгласуваното поведение са били прекратени?
– Трябва ли член 81 ЕО да се тълкува в смисъл, че ако националният съд установи, че обезщетението за вреди, което може да бъде присъдено по националното право, е във всички случаи по-ниско от икономическата полза, получена от предприятието, причинило вредата и участващо в забранено картелно споразумение или съгласувано поведение, трябва дори и без искане да присъди на увредените трети лица обезщетение с наказателен характер, което е необходимо, за да бъде обезщетението по-високо от получената от предприятието полза, с цел възпиране от сключване на картелни споразумения или съгласувани практики, забранени от член 81 ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-183/03: Германия/Комисия, Съдебно решение от 12 януари 2006 г.

Няма информация

Допустимо ли е Комисията да изключи определени разходи, направени от Германия по линия на Европейския земеделски ориентационен и гаранционен фонд (ЕЗОГФ), от финансиране от Общността поради недостатъци в контролните механизми в сектора на полетата с обработваеми култури?
Спазени ли са процедурните и материалноправните изисквания при прилагането на интегрираната административна и контролна система съгласно Регламент № 3887/92 (с измененията от Регламент № 2801/1999), по-специално член 6, параграф 5 и член 9, във връзка с установените нередности в провеждането на проверки в провинция Бранденбург?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-355/03: Fulcrum Electronics, Съдебно решение от 12 януари 2006 г.

Транзакции като тези по главното производство, които сами по себе си не са опорочени от измама с данък върху добавената стойност, представляват ли доставки на стоки или услуги, извършени от данъчно задължено лице, действащо като такова, и икономическа дейност по смисъла на членове 2, параграф 1, 4 и 5, параграф 1 от Шеста директива 77/388/ЕИО, когато изпълняват обективните критерии, на които се основават определенията на тези понятия, независимо от намерението на търговец, различен от съответното данъчно задължено лице, участващ в същата верига на доставки и/или евентуалния измамен характер на друга сделка във веригата, предхождаща или следваща сделката, извършена от това данъчно задължено лице, за която то не е знаело и не е могло да знае
Може ли правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, платен по получени доставки, на данъчно задължено лице, което извършва такива транзакции, да бъде засегнато от факта, че във веригата на доставки, от която са част тези транзакции, друга предходна или последваща сделка е опорочена от измама с данък върху добавената стойност, без това данъчно задължено лице да знае или да има възможност да знае за това?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Предстои добавяне

Дело C-354/03: Optigen и др., Съдебно решение от 12 януари 2006 г.

1. Следва ли правото на дадено лице да получи обратно платения данък върху добавената стойност (ДДС) за дадена сделка да се преценява само по отношение на конкретната сделка, в която лицето участва, включително и по отношение на причините за участието му, или по отношение на съвкупността от сделки, включително и последващи сделки, които образуват кръговата верига на доставки, част от която е конкретната сделка, включително и мотивацията на останалите участници във веригата, която лицето не знае или не може да знае, или по отношение на измамните действия и намерения, които са се случили преди или след конкретната сделка, на останалите участници в кръговата верига, чието участие не е известно на лицето и то не знае или не може да знае за действията и намеренията на тези участници, или по друг критерий, и ако е така, какъв?
2. Противоречи ли изключването от системата на ДДС на сделки, в които участва невинен участник, но които са предмет на „въртележкова“ измама, извършена от трети лица, на общите принципи на пропорционалност, равно третиране или правна сигурност?
1. С оглед на общите принципи на правото на Общността (по-специално принципа на пропорционалност и принципа на правна сигурност) и на член 28 ЕО:
a) Беше ли жалбоподателят при съответните обстоятелства „данъчно задължено лице, което действа като такова“ по смисъла на член 2, параграф 1 от Шестата директива, когато при 26 сделки е закупил микропроцесори от британски продавачи и ги е продал на небритански купувачи?
b) Извършваше ли жалбоподателят при съответните обстоятелства „икономическа дейност“ по смисъла на член 4 от Шестата директива, когато при 26 сделки е закупил микропроцесори от британски продавачи и ги е продал на небритански купувачи?
c) Беше ли покупката на микропроцесори от британски продавачи, извършена от жалбоподателя при 26 сделки, при съответните обстоятелства „доставка на стоки“ на жалбоподателя по смисъла на член 5, параграф 1 от Шестата директива?
d) Беше ли продажбата на микропроцесори на небритански купувачи, извършена от жалбоподателя при 26 сделки, при съответните обстоятелства „доставка на стоки“, извършена от жалбоподателя по смисъла на член 5, параграф 1 от Шестата директива?
2. Следва ли, с оглед на отговорите на точки a) до d) от първия въпрос по-горе, да се приеме, че са нарушени общите принципи на правото на Общността (по-специално принципът на пропорционалност и принципът на правна сигурност)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Poiares Maduro

Дело C-484/03: Bound House Systems, Съдебно решение от 12 януари 2006 г.

Може ли данъчният орган да откаже правото на данъчен кредит по ДДС на лице, което е участвало в реални доставки на стоки, само поради това, че в същата верига доставки други участници са извършили данъчни измами, за които това лице не е знаело и не е могло да знае?
Съвместимо ли е изключването на доставки, извършени от добросъвестен данъчно задължен субект, от обхвата на ДДС поради участие в „въртележкови“ измами, извършени от трети лица, с основните принципи на правото на Европейския съюз, включително принципите на пропорционалност и правна сигурност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Poiares Maduro