Дело C-295/04: Manfredi, Заключение от 26 януари 2006 г.

– Трябва ли член 81 ЕО да се тълкува в смисъл, че картелно споразумение или съгласувано поведение между застрахователни дружества, състоящо се във взаимна размяна на информация, която позволява увеличаване на премиите по застраховките „гражданска отговорност“, което не е обосновано от пазарните условия, се обявява за нищожно от самото начало, като се взема предвид по-специално участието на предприятия от различни държави членки в споразумението или в съгласуваното поведение?
– Трябва ли член 81 ЕО да се тълкува в смисъл, че препятства прилагането на национална разпоредба, подобна на разпоредбата на член 33 от италианския закон № 287/90, съгласно която искът за обезщетение за вреди, произтичащи от нарушаване на разпоредбите на правото на Общността и националните разпоредби относно антиконкурентните картелни споразумения, трябва да бъде предявен от трети лица пред друг съд, различен от обичайно компетентния съд за искове със същата стойност, което води до значително увеличаване на разходите и сроковете за произнасяне?
– Трябва ли член 81 ЕО да се тълкува в смисъл, че позволява на трети лица, които имат релевантен правен интерес, да се позовават на нищожността на картелно споразумение или съгласувано поведение, забранени с тази разпоредба на правото на Общността, и да искат обезщетение за претърпените вреди, ако съществува причинно-следствена връзка между картелното споразумение или съгласуваното поведение и вредата?
– Трябва ли член 81 ЕО да се тълкува в смисъл, че давностният срок за иск за обезщетение за вреди, основан на този член, започва да тече от деня, в който е било сключено картелното споразумение или е било осъществено съгласуваното поведение, или от деня, в който картелното споразумение или съгласуваното поведение са били прекратени?
– Трябва ли член 81 ЕО да се тълкува в смисъл, че ако националният съд установи, че обезщетението за вреди, което може да бъде присъдено по националното право, е във всички случаи по-ниско от икономическата полза, получена от предприятието, причинило вредата и участващо в забранено картелно споразумение или съгласувано поведение, трябва дори и без искане да присъди на увредените трети лица обезщетение с наказателен характер, което е необходимо, за да бъде обезщетението по-високо от получената от предприятието полза, с цел възпиране от сключване на картелни споразумения или съгласувани практики, забранени от член 81 ЕО?