Дело C-297/04: Tricarico, Заключение от 26 януари 2006 г.

Нарушение на член 81 ЕО чрез споразумение или съгласувана практика между застрахователни дружества, изразяваща се във взаимна размяна на информация, която позволява увеличаване на премиите по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, което не е обосновано от пазарните условия.

Несъвместимост на национална разпоредба, подобна на член 33 от италианския Закон № 287/90, която изисква искове за обезщетение за вреди, причинени от нарушение на правилата на Общността и националните правила относно антиконкурентни споразумения, да бъдат предявявани пред друг съд, различен от обичайно компетентния, което води до значително увеличаване на разходите и сроковете за произнасяне.

Право на трети лица с релевантен правен интерес да се позовават на нищожността на картелно споразумение или съгласувана практика, забранени от член 81 ЕО, и да претендират обезщетение за вреди, ако съществува причинно-следствена връзка между вредата и забраненото споразумение или практика.

Начален момент на давностния срок за искове за обезщетение за вреди, основани на член 81 ЕО – дали започва да тече от момента на сключване/изпълнение на картелното споразумение или от момента на неговото прекратяване.

Възможност за присъждане на обезщетение с наказателен характер, когато обезщетението, което може да бъде присъдено по националното право, е по-ниско от икономическата изгода, получена от предприятието, участващо в забранено картелно споразумение или съгласувана практика, с цел обезщетението да надвишава получената изгода и да има възпиращ ефект.