Toader
Съдия докладчик – Toader
Дело C-779/18: Mikrokasa и Revenue Niestandaryzowany Sekurytyzacyjny Fundusz Inwestycyjny Zamknięty w Warszawie, Съдебно решение от 26 март 2020 г.
Трябва ли разпоредбите на Директива 2008/48, и по-специално член 3, буква ж), член 10, параграф 1 и член 22, параграф 1, да се тълкуват в смисъл, че не допускат обособяването на т.нар. „извънлихвени разходи по кредита“, определяни като обща сума по предвидена в закона формула за изчисление, съдържаща се в член 36а от Закона за потребителския кредит, от т.нар. „общи разходи за кредита за потребителя“, определени в посочената по-горе директива, така че от потребителя да е възможно да се укрият действителните извънлихвени разходи по кредита, поемани от търговеца?
Трябва ли разпоредбите на Директива 93/13, и по-специално член 1, параграф 2, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1, да се тълкуват в смисъл, че не допускат проверка с оглед на изискванията по член 3 от посочената директива на условията по договори за потребителски кредит относно т.нар. извънлихвени разходи по кредита, критериите за чието установяване са определени в разпоредбата на член 36а от Закона за потребителския кредит?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-80/19: E. E. (Съдебна компетентност и приложим закон при наследяване), Заключение от 26 март 2020 г.
5) Трябва ли член 4 от Регламент № 650/2012 (или които и да е други разпоредби от този регламент) да се тълкува в смисъл, че обичайното местопребиваване на починалия може да бъде само в една конкретна държава членка?
4) При отрицателен отговор на втория въпрос, следва ли разпоредбите на членове 4 и 59 от Регламент № 650/2012 (заедно или поотделно, а и не само на тези членове) да се тълкуват в смисъл, че литовските нотариуси имат право да издават удостоверения за наследствени права, без да следват общите правила относно компетентността, както и че тези удостоверения трябва да се считат за автентични актове, които пораждат правни последици в други държави членки?
6) Следва ли разпоредбите на членове 4, 5, 7 и 22 от Регламент № 650/2012 (заедно или поотделно, а и не само на тези членове) да се тълкуват и прилагат по такъв начин, че в настоящия случай с оглед на обстоятелствата, изложени в първия въпрос, трябва да се заключи, че заинтересованите страни са се съгласили, че съдилищата в Литва са компетентни и се прилага литовското право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-24/19: A и др. (Вятърни генератори в Алтер и Невеле), Заключение от 3 март 2020 г.
Означават ли член 2, буква а) и член 3, параграф 2, буква а) от Директива 2001/42/ЕИО, че член 99 от Besluit van de Vlaamse regering van 23 december 2011 tot wijziging van het besluit van de Vlaamse regering van 6 februari 1991 houdende de vaststelling van het Vlaams reglement betreffende de milieuvergunning en van de besluit van de Vlaamse regering van 1 juni 1995 houdende algemene en sectorale bepalingen inzake milieuhygiëne (Постановление на фламандското правителство от 23 декември 2011 г. за изменение на Постановлението на фламандското правителство от 6 февруари 1991 г. за определяне на фламандските разпоредби относно екологичното разрешение и на Постановлението на фламандското правителство от 1 юни 1995 г. за определяне на общи и секторни разпоредби в областта на екологичното здраве), във връзка с адаптирането на тези постановления към развитието на техниката, с който във VLAREM II се въвежда раздел 5.20.6 относно съоръженията за производство на електричество от вятърна енергия, и Omzendbrief „Afwegingskader en randvoorwaarden voor de inplanting van windturbines“ (Циркулярно писмо „Рамка за преценка и предварителни условия за изграждането на вятърни генератори“) от 2006 г. (наричани по-нататък заедно „настоящите актове“), които два акта съдържат различни разпоредби относно изграждането на вятърни генератори, включително мерки за безопасност и определени според устройствената зона стандарти за засенчване и за нивото на шума, трябва да бъдат класифицирани като „план или програма“ по смисъла на посочените разпоредби от Директивата
Ако се окаже, че е трябвало да бъде извършена екологична оценка, преди да бъдат приети настоящите актове, може ли запитващата юрисдикция временно да запази правните последици от тези тогава незаконосъобразни актове
Към този въпрос трябва да се поставят и няколко подвъпроса:
1) Може ли политическа мярка като настоящото циркулярно писмо, при която правомощието за изготвяне се основава на свободата на преценка и политическата свобода на действие на съответния орган, така че не е налице определяне в тесния смисъл на думата на компетентния за изготвянето на „планове или програми“ орган, и за която не е предвидена и формална процедура по изготвяне, да се разглежда като „план или програма“ по смисъла на член 2, буква а) от Директивата за СЕО?
2) Достатъчно ли е — за да бъдат считани за „план или програма“ по смисъла на член 2, буква а) от Директивата за СЕО — политически мерки или общи правила като настоящите актове да ограничават отчасти свободата на преценка на компетентния за издаването на разрешението орган, дори ако те не са изискване или необходимо условие за издаването на разрешението или не са предназначени да определят рамка за бъдещото издаване на разрешения, въпреки че законодателят на Съюза разглежда тази цел като съставна част на понятието „планове и програми“?
3) Може ли политическа мярка като настоящото циркулярно писмо, което е изготвено по съображения за правна сигурност, следователно напълно доброволно, да бъде разглеждана като „план или програма“ по смисъла на член 2, буква а) от Директивата за СЕО и противоречи ли такова тълкуване евентуално на практиката на Съда, съгласно която телеологичното тълкуване на дадена директива не може да се отклонява съществено от ясно изразената воля на законодателя на Съюза?
4) Може ли раздел 5.20.6 от VLAREM II, който съдържа правила, чието издаване не е било задължително, да бъде разглеждан като „план или програма“ по смисъла на член 2, буква а) от Директивата за СЕО и противоречи ли такова тълкуване евентуално на практиката на Съда, съгласно която телеологичното тълкуване на дадена директива не може да се отклонява съществено от ясно изразената воля на законодателя на Съюза?
5) Могат ли политическа мярка и правителствено постановление с нормативна сила като настоящите актове, които имат ограничена индикативна стойност или най-малкото не определят рамка, от която може да произтече право на изпълнение на даден проект, и които не предоставят право на рамка, в която могат да бъдат разрешени проекти, да се разглеждат като „планове [или] програми […][,] които определят рамката за [бъдещото издаване на разрешение за осъществяване на] проекти“ по смисъла на член 2, буква а) и член 3, параграф 2 от Директивата за СЕО, и противоречи ли такова тълкуване евентуално на практиката на Съда, съгласно която телеологичното тълкуване на дадена директива не може да се отклонява съществено от ясно изразената воля на законодателя на Съюза?
6) Могат ли политическа мярка като Циркулярно писмо EME/2006/01—RO/2006/02, което има чисто индикативна стойност, и/или правителствено постановление с нормативна сила като раздел 5.20.6 от VLAREM II, който просто определя минимални граници за издаването на разрешения и също така като общо правило действа изцяло автономно, като и двата акта съдържат само ограничен брой критерии и условия и нито тази мярка, нито правителственото постановление са определящи за някой от критериите или условията, и имайки предвид, че следователно е възможно да се твърди, че въз основа на обективни обстоятелства може да се изключи възможността те да имат съществени последици върху околната среда, да бъдат разглеждани като „план или програма“ по смисъла на член 2, буква а) във връзка с член 3, параграфи 1 и 2 от Директивата за СЕО, а оттук и като юридически актове, които с определянето на приложимите за съответния сектор правила и контролни процедури предвиждат съществена съвкупност от критерии и условия относно разрешаването и изпълнението на един или няколко проекта, които е вероятно да имат съществени последици върху околната среда?
7) При отрицателен отговор на последния въпрос, може ли дадена юрисдикция сама да установи това обстоятелство след издаването на постановлението или квазиправните норми (като настоящите стандарти на VLAREM II и циркулярното писмо)?
8) Може ли дадена юрисдикция, ако е само косвено компетентна въз основа на възражение със сила inter partes, и ако от отговора на преюдициалните въпроси следва, че настоящите актове са незаконосъобразни, да разпореди запазването на последиците от незаконосъобразното постановление и/или циркулярно писмо, ако незаконосъобразните актове допринасят за осъществяването на цел, която е свързана с опазването на околната среда и е преследвана и от директива по смисъла на член 288 ДФЕС, и условията на правото на Съюза за такова запазване са изпълнени (както е посочено в решение от 28 юли 2016 г., Association France Nature Environnement, C‑379/15, наричано по-нататък „решение Association France Nature Environnement“, EU:C:2016:603)?
9) При отрицателен отговор на осми въпрос, може ли дадена юрисдикция да разпореди запазването на последиците от обжалвания проект, за да бъдат по този начин косвено изпълнени условията на правото на Съюза (както са определени в решение Association France Nature Environnement) за запазването на правните последици от план или програма, противоречащ(а) на Директивата за СЕО)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-788/18: Stanleyparma и Stanleybet Malta, Съдебно решение от 26 февруари 2020 г.
Трябва ли членове 56, 57 и 52 [ДФЕС], практиката на Съда във връзка с услугите в областта на залаганията и на хазартните игри, установена по-специално в решенията [от 6 ноември 2003 г., Gambelli и др. (C‑243/01, EU:C:2003:597), от 6 март 2007 г., Placanica и др. (C‑338/04, C‑359/04 и C‑360/04, EU:C:2007:133), от 16 февруари 2012 г., Costa и Cifone (C‑72/10 и C‑77/10, EU:C:2012:80), както и от 28 януари 2016 г., Laezza (C‑375/14, EU:C:2016:60)] в областта на данъчната дискриминация, установена по-специално в решения [от 13 ноември 2003 г., Lindman (C‑42/02, EU:C:2003:613), от 6 октомври 2009 г., Комисия/Испания (C‑153/08, EU:C:2009:618) и от 22 октомври 2014 г., Blanco и Fabretti (C‑344/13 и C‑367/13, EU:C:2014:2311)], както и принципите на правото на Съюза на равно третиране и на недопускане на дискриминация, също и с оглед на решението на Corte Costituzionale (Конституционен съд) от 23 януари 2018 г., да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата италианска правна уредба, която предвижда облагане с единен данък […] на местните посредници при предаване на данни за игри за сметка на организатори на хазартни игри, установени в друга държава — членка на Европейския съюз, по-конкретно с характеристиките на [Stanleybet Malta], и субсидиарно на посочените организатори на игри, солидарно с местните им посредници?
Трябва ли членове 56, 57 и 52 [ДФЕС], практиката на Съда във връзка с услугите в областта на залаганията и на хазартните игри, установена по-специално в решенията [от 6 ноември 2003 г., Gambelli и др. (C‑243/01, EU:C:2003:597), от 6 март 2007 г., Placanica и др. (C‑338/04, C‑359/04 и C‑360/04, EU:C:2007:133), от 16 февруари 2012 г., Costa и Cifone (C‑72/10 и C‑77/10, EU:C:2012:80), както и от 28 януари 2016 г., Laezza (C‑375/14, EU:C:2016:60)] в областта на данъчната дискриминация, установена по-специално в решения [от 13 ноември 2003 г., Lindman (C‑42/02, EU:C:2003:613), от 6 октомври 2009 г., Комисия/Испания (C‑153/08, EU:C:2009:618) и от 22 октомври 2014 г., Blanco и Fabretti (C‑344/13 и C‑367/13, EU:C:2014:2311)], както и принципите на правото на Съюза на равно третиране и на недопускане на дискриминация, също и с оглед на решението на Corte Costituzionale (Конституционен съд) от 23 януари 2018 г., да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата италианска правна уредба, която предвижда облагане с единен данък […] само на местните посредници при предаване на данни за игри за сметка на организатори на хазартни игри, установени в друга държава — членка на [Съюза], по-конкретно с характеристиките на [Stanleybet Malta], а не и на местните посредници при предаване на данни за игри за сметка на организатори на хазартни игри, притежаващи държавна концесия, които извършват същата дейност?
Допускат ли членове 52, 56 и сл. [ДФЕС], практиката на Съда във връзка с услугите в областта на залаганията и на хазартните игри и принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация, също и с оглед на решението на Corte Costituzionale (Конституционен съд) от 23 януари 2018 г., национална правна уредба като разглежданата италианска правна уредба, установена в член 1, параграф 644, буква g) от Закон № 190/2014, която налага на местните посредници при предаване на данни за игри за сметка на организатори на хазартни игри, установени в друга държава — членка на Европейския съюз, по-конкретно с характеристиките на [Stanleybet Malta], и субсидиарно на посочените организатори на игри, солидарно с местните им посредници, плащането на единен данък […] върху фиксирана облагаема основа, равняваща се на тройния размер на средната сума на събраните залози в провинцията, където е установена дейността или пунктът за събиране на залози, изведена от данните, регистрирани в националния тотализатор за данъчния период, предхождащ референтния период?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-631/19: Dickmanns/EUIPO, Определение от 5 февруари 2020 г.
Подлежи ли на обжалване по член 263 ДФЕС акт, който потвърждава предходно решение, станало окончателно, и поражда ли той нов срок за обжалване?
Могат ли нови съществени факти да оправдаят преразглеждане на окончателно решение и какво представлява "нов съществен факт" в този контекст?
Противоречи ли прекратяването на договор с решение, прието години преди фактическото прекратяване и с определен срок за предизвестие, на член 47 от Правилника за другите служители на Европейския съюз и на правото на ефективна съдебна защита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-631/19: Dickmanns/EUIPO, Определение от 5 февруари 2020 г.
Може ли акт, с който се потвърждава предходно влязло в сила решение, да бъде предмет на жалба за отмяна по член 263 ДФЕС?
Какви са изискванията за наличие на нови съществени факти, които да оправдаят искане за преразглеждане на влязло в сила решение?
Съвместимо ли е определянето и стриктното прилагане на срокове за обжалване с принципа на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-641/18: Rina, Заключение от 14 януари 2020 г.
Трябва ли член 1, параграф 1 и член 2, параграф 1 от Регламент № 44/2001 да се тълкуват — включително в светлината на член 47 от Хартата, член 6, параграф 1 от ЕКПЧ и съображение 16 от Директива 2009/15 — в смисъл, че не допускат по спор за обезщетение за вреди в случай на смърт и телесна повреда, причинени от корабокрушението на ферибот за превоз на пътници и на основание гражданска деликтна или квазиделиктна отговорност, съд на държава членка да се обяви за некомпетентен, признавайки съдебния имунитет на организации и юридически лица на частното право, извършващи дейност по класифициране и/или сертифициране и със седалище в тази държава членка, доколкото тази дейност по класифициране и/или сертифициране се извършва от името на държава извън Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-779/18: Mikrokasa и Revenue Niestandaryzowany Sekurytyzacyjny Fundusz Inwestycyjny Zamknięty w Warszawie, Заключение от 19 декември 2019 г.
1) Трябва ли разпоредбите на Директива [2008/48/ЕО], изменена, и по-специално член 3, буква ж), член 10, параграф 1 и член 22, параграф 1, да се тълкуват в смисъл, че не допускат обособяването на т.нар. „извънлихвени разходи по кредита“, определяни като обща сума по предвидената в закона формула за изчисление, съдържаща се в член 36а от Закона за потребителския кредит, от т.нар. „общи разходи за кредита за потребителя“, определени в посочената по-горе директива, така че от потребителя да е възможно да се укрият действителните извънлихвени разходи по кредита, поемани от търговеца?
2) Трябва ли разпоредбите на Директива [93/13], изменена, и по-специално член 1, параграф 2, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1, да се тълкуват в смисъл, че не допускат проверка с оглед на изискванията по член 3 от посочената директива на условията по договори за потребителски кредит относно т.нар. извънлихвени разходи по кредита, критериите за чието установяване са определени в разпоредбата на член 36а от Закона за потребителския кредит?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-453/18: Bondora, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.
Позволяват ли член 7, параграф 2, букви г) и д) от Регламент № 1896/2006 и член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, тълкувани от Съда и разгледани във връзка с член 38 от Хартата, „съд“ по смисъла на посочения регламент, сезиран в рамките на процедура за европейска заповед за плащане, да поиска от кредитора допълнителна информация за договорните клаузи, на които е направено позоваване в подкрепа на въпросното вземане, за да упражни служебен контрол върху евентуално неравноправния характер на тези клаузи, и допускат ли те национална правна уредба, която обявява за недопустими допълнителните документи, представени за тази цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-625/19: Openbaar Ministerie (Прокуратура на Швеция), Съдебно решение от 12 декември 2019 г.
Съвместимо ли е с изискванията за ефективна съдебна защита европейска заповед за арест, издадена от прокурор, който не е съдия, когато условията за издаването ѝ, и по-специално пропорционалността, подлежат на съдебен контрол в издаващата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.