Toader

Трябва ли член 3, буква ж) и член 22 от Директива 2008/48 да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането в националния правен ред на института на „максималните нелихвени разходи по кредита“ и математическата формула за изчисляване на размера на тези разходи по член 5, точка 6‑a във връзка с член 36a от [Закона за потребителския кредит], които правни механизми позволяват в заплащаните от потребителя разходи, свързани с договора за кредит (общи разходи по кредита), да се включват и разходите за стопанската дейност, извършвана от продавача или доставчика?
Трябва ли член 1, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че изключва прилагането на разпоредбите от тази директива при проверката на равноправността на отделни клаузи относно нелихвените разходи по кредита, ако в действащите законови разпоредби в държавата членка се определя горна граница на тези разходи, като се предвижда, че нелихвените разходи по кредита, произтичащи от договор за потребителски кредит, не се дължат за частта, която надхвърля максималните нелихвени разходи по кредита, изчислени по определения в закона начин, или целия размер на кредита?
Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че за нелихвените разходи, които са поети и заплатени от кредитополучателя заедно с кредита отделно от лихвите и които са свързани със самото сключване на договора и отпускането на кредита (под формата на такси и комисиони или по друг начин), в качеството им на клаузи от същия договор не се извършва посочената в тази разпоредба преценка относно тяхната неравноправност, ако са изразени на ясен и разбираем език?
Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че договорните клаузи, в които се предвиждат различни видове разходи, свързани с отпускането на кредита, не са изразени „на ясен и разбираем език“, ако в тях не се обяснява за какви конкретни насрещни услуги се начисляват тези разходи и не позволяват на потребителите да направят разлика между тях?
Трябва ли разпоредбите на [Директива 93/13], и особено член 3, параграф 1 от Директивата, както и принципите на правото на Съюза относно защитата на потребителите и равнопоставеността на страните по договора да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането в националния правен ред на института на „максималните нелихвени разходи по кредита“ и математическата формула за изчисляването на размера на тези разходи, предвидени в член 5, точка 6‑a във връзка с член 36a от [Закона за потребителския кредит] — правна уредба, която позволява в заплащаните от потребителя разходи, свързани с договора за кредит (общи разходи по кредита), да се включват и разходи за стопанската дейност на продавача или доставчика?