всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Timmermans

Съдия докладчик – Timmermans

Дело C-267/03: Lindberg, Заключение от 16 декември 2004 г.

Може ли въвеждането в националното право на забрана за използването на продукт да представлява техническо регулиране, което трябва да бъде нотифицирано съгласно Директивата?
Може ли въвеждането в националното право на забрана за услуга, която засяга използването на продукт, да представлява техническо регулиране, което трябва да бъде нотифицирано съгласно Директивата?
Може ли преформулирането в националното право на услуга, свързана с конструкцията на продукт, да представлява техническо регулиране, което трябва да бъде нотифицирано съгласно Директивата, ако новата дефиниция засяга използването на продукта?
Какво е значението за задължението за нотификация на фактори като:
– замяната на изискване за лиценз с забрана в националното право,
– по-голямата или по-малката стойност на продукта/услугата,
– размерът на пазара за продукта/услугата или
– ефектът на нова национална разпоредба върху използването, който може да бъде или пълна забрана за използване, или забрана или ограничение в рамките на една от няколко възможни области на използване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-347/03: Regione autonoma Friuli-Venezia Giulia и ERSA, Заключение от 16 декември 2004 г.

Може ли Споразумението за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Унгария, от друга страна, сключено на 16 декември 1991 г. и публикувано в ОВ 1993 L 347, да предостави подходящо и достатъчно правно основание за предоставяне на Европейската общност правомощие да сключи Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина от 29 ноември 1993 г. (ОВ 1993 L 337), с особено внимание към разпоредбите на член 65, към Съвместна декларация № 13 и към приложение XIII (точки 3, 4 и 5) от Споразумението за Европа от 1991 г. относно възможното запазване на суверенитета и юрисдикцията на държавите членки по отношение на националните географски наименования, използвани по отношение на храни и вина, и въздържане от всякакво прехвърляне на юрисдикция или компетентност в тази област към Европейската общност?
С оглед, inter alia, на казаното в Становище 1/94 на Съда на Европейските общности относно изключителната компетентност на Европейската общност, следва ли Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина от 29 ноември 1993 г. (ОВ 1993 L 337), което определя защитата на географски наименования, които имат интелектуално и търговско значение, да бъде обявено за невалидно и без действие в рамките на правния ред на Общността, тъй като самото споразумение не е ратифицирано от отделните държави членки на Европейската общност?
В случай че Споразумението от 1993 г. (ОВ 1993 L 337) се счита за законосъобразно и приложимо в своята цялост, следва ли забраната за използване в Италия след 2007 г. на наименованието „Tocai“, която произтича от размяната на писма между страните по споразумението, приложена към споразумението, да се счита за невалидна и без действие, тъй като е несъвместима с правилата, уреждащи географските хомоними, установени в самото споразумение (вж. член 4 от и Протокола към споразумението)?
Следва ли Втората съвместна декларация, приложена към споразумението от 1993 г. (ОВ 1993 L 337), която предполага, че договарящите страни не са били наясно по време на преговорите за съществуването на хомоними, свързани с европейски и унгарски вина, да се счита за явно невярно представяне на действителността (като се има предвид, че италианските и унгарските наименования, използвани за обозначаване на вината „Tocai“, съществуват едновременно от векове, официално са признати през 1948 г. в споразумение между Италия и Унгария и наскоро са включени в обхвата на правото на Общността), което да води до нищожност на тази част от споразумението от 1993 г., която забранява използването в Италия на наименованието Tocai, на основание член 48 от Виенската конвенция за правото на договорите?
С оглед на член 59 от Виенската конвенция за правото на договорите, следва ли Споразумението за търговските аспекти на правата на интелектуална собственост (ОВ 1994 L 336), което е сключено в рамките на Световната търговска организация (СТО) и е влязло в сила на 1 януари 1996 г., тоест след влизането в сила на Споразумението от 1993 г. (ОВ 1994 L 337), да се тълкува в смисъл, че неговите разпоредби, уреждащи хомонимите в наименованията на вина, се прилагат вместо тези на Споразумението от 1993 г., когато между тях има несъвместимост, като се има предвид, че страните по двете споразумения са едни и същи?
В случай на две наименования, които са хомоними и се отнасят до вина, произведени в две различни държави, които са страни по Споразумението TRIPs (и както когато хомонимът се отнася до две географски наименования, използвани и в двете държави страни по TRIPs, така и когато се отнася до географско наименование в една държава и подобно наименование, отнасящо се до традиционно отглеждан сорт лоза в друга държава страна по TRIPs), следва ли членове 22—24 от [Част II, раздел 3 от Приложение IC] към Споразумението за създаване на Световната търговска организация, което съдържа Споразумението TRIPs (ОВ 1994 L 336), което е влязло в сила на 1 януари 1996 г., да се тълкуват в смисъл, че и двете наименования могат да продължат да се използват, при условие че са били използвани в миналото от съответните производители или добросъвестно, или поне 10 години преди 15 април 1994 г. (член 24 от Споразумението TRIPs) и всяко наименование ясно посочва държавата или региона или района на произход на виното, до което се отнася, по начин, който не заблуждава потребителите?
Обхваща ли правото на собственост, предвидено в член 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и възприето в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, провъзгласена в Ница на 7 декември 2000 г., и интелектуалната собственост върху наименованията на местата на произход на вина и тяхната експлоатация и, следователно, изключва ли защитата на това право прилагането на споразумението, съдържащо се в размяната на писма, приложена към Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина (ОВ 1994 L 337), но не включена в основния текст на това споразумение, съгласно която винопроизводителите от региона Фриули няма да имат право да използват наименованието „Tocai Friulano“, особено предвид пълната липса на каквото и да е обезщетение за винопроизводителите от региона Фриули, така лишени от права, липсата на какъвто и да е обществен интерес, оправдаващ тяхното лишаване от права, и пренебрегването на принципа на пропорционалност?
В случай че се приеме, че разпоредбите на Общността, съдържащи се в Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина от 29 ноември 1993 г. (ОВ 1993 L 337) и/или размяната на писма, приложена към него, са незаконосъобразни в степента, описана в предходните въпроси, следва ли разпоредбите на Регламент (ЕО) № 753/2002, съгласно които използването на наименованието „Tocai Friulano“ ще бъде забранено след 31 март 2007 г. (член 19), да се считат за невалидни или във всеки случай за неприложими?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-245/02: Anheuser-Busch, Съдебно решение от 16 ноември 2004 г.

1. При положение че конфликтът между търговска марка и знак, за който се твърди, че я нарушава, възниква в момент преди влизането в сила на Споразумението по ТРИПС, прилагат ли се разпоредбите на Споразумението по ТРИПС към въпроса кой има по-ранно правно основание, когато твърдяното нарушение на търговската марка продължава след датата, на която Споразумението по ТРИПС става приложимо в Общността и държавите членки?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
(а) Може ли търговското наименование на предприятие също да действа като знак за стоки или услуги по смисъла на първото изречение на член 16 от Споразумението по ТРИПС?
(б) Ако отговорът на въпрос 2(а) е положителен, при какви условия търговското наименование може да се счита за знак за стоки или услуги по смисъла на първото изречение на член 16 от Споразумението по ТРИПС?
3. Ако отговорът на въпрос 2(а) е положителен:
(а) Как следва да се тълкува препратката в третото изречение на член 16 от Споразумението по ТРИПС към съществуващи по-ранни права
Може ли правото върху търговско наименование също да се счита за съществуващо по-ранно право по смисъла на третото изречение на член 16 от Споразумението по ТРИПС?
(б) Ако отговорът на въпрос 3(а) е положителен, как следва да се тълкува тази препратка в третото изречение на член 16 от Споразумението по ТРИПС към съществуващи по-ранни права в случай на търговско наименование, което не е регистрирано или установено чрез използване в държавата, в която е регистрирана търговската марка и в която се търси защита на търговската марка срещу въпросното търговско наименование, като се има предвид задължението по член 8 от Парижката конвенция да се предоставя защита на търговско наименование независимо дали е регистрирано, и факта, че Постоянният апелативен орган на СТО е приел, че препратката в член 2 от Споразумението по ТРИПС към член 8 от Парижката конвенция означава, че членовете на СТО са задължени по Споразумението по ТРИПС да защитават търговските наименования в съответствие с последния член
При преценка в такъв случай дали търговското наименование има по-ранно правно основание за целите на третото изречение на член 16 от Споразумението по ТРИПС, може ли да се счита за решаващо:
(i) дали търговското наименование е било поне до известна степен известно сред съответните търговски среди в държавата, в която е регистрирана търговската марка и в която се търси защита за нея, преди момента на подаване на заявката за регистрация на търговската марка в тази държава;
(ii) дали търговското наименование е било използвано в търговия, насочена към държавата, в която е регистрирана търговската марка и в която се търси защита за нея, преди момента на подаване на заявката за регистрация на търговската марка в тази държава; или
(iii) кой друг фактор може да бъде решаващ за това дали търговското наименование следва да се счита за съществуващо по-ранно право по смисъла на третото изречение на член 16 от Споразумението по ТРИПС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-34/03: Fabricom, Заключение от 11 ноември 2004 г.

Нарушение на принципа на равно третиране и забрана на дискриминацията чрез систематично изключване от участие в обществена поръчка на всяко лице, участвало в подготвителните дейности по същата поръчка, без да се предоставя възможност да се докаже, че придобитият опит не нарушава конкуренцията.
Нарушение на принципа на ефективност на съдебната защита чрез допускане на възможност възложителят да изключи свързано предприятие до края на разглеждането на офертите, без да се гарантира своевременно уведомяване и възможност за ефективно обжалване.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-21/03: Fabricom, Заключение от 11 ноември 2004 г.

1. Препятстват ли Директива 93/38/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година относно координацията на процедурите за възлагане на поръчки от субекти, действащи в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и телекомуникациите, и по-специално член 4, параграф 2 от нея, и Директива 98/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 година за изменение на Директива 93/38/ЕИО, във връзка с принципа на пропорционалност, свободата на търговия и промишленост и зачитането на правото на собственост, гарантирано по-специално с Протокол № 1 от 20 март 1952 година към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, възможността на всяко лице, което е било натоварено с извършването на изследвания, изпитвания, проучвания или разработки във връзка с обществена поръчка за строителство, доставки или услуги, да кандидатства за участие или да подаде оферта за тази поръчка, когато на това лице не е предоставена възможност да докаже, че при конкретните обстоятелства придобитият от него опит не е могъл да изкриви конкуренцията?
2. Би ли бил различен отговорът на предходния въпрос, ако тези директиви, разглеждани във връзка с този принцип, свобода и право, се тълкуват като отнасящи се само до частни предприятия или до предприятия, които са предоставили услуги срещу възнаграждение?
3. Може ли Директива 92/13/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно координацията на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на правилата на Общността за процедурите за възлагане на поръчки от субекти, действащи в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и телекомуникациите, и по-специално членове 1 и 2 от нея, да се тълкува в смисъл, че възлагащият орган може да откаже, до края на процедурата по разглеждане на офертите, да допусне предприятие, свързано с всяко лице, което е било натоварено с извършването на изследвания, изпитвания, проучвания или разработки във връзка с доставки или услуги, да участва в процедурата или да подаде оферта, въпреки че, когато е запитано по този въпрос от възлагащия орган, предприятието заявява, че не е получило по този начин нелоялно предимство, способно да изкриви нормалните условия на конкуренция?
1. Препятстват ли Директива 92/50/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 година относно координацията на процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги, и по-специално член 3, параграф 2 от нея, Директива 93/36/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година относно координацията на процедурите за възлагане на обществени поръчки за доставки, и по-специално член 5, параграф 7 от нея, Директива 93/37/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година относно координацията на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, и по-специално член 6, параграф 6 от нея, и Директива 97/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 1997 година за изменение на Директиви 92/50/ЕИО, 93/36/ЕИО и 93/37/ЕИО относно процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги, доставки и строителство, и по-специално членове 2, параграф 1, буква б) и 3, параграф 1, буква б) от нея, във връзка с принципа на пропорционалност, свободата на търговия и промишленост и зачитането на правото на собственост, гарантирано по-специално с Протокол № 1 от 20 март 1952 година към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, възможността на всяко лице, което е било натоварено с извършването на изследвания, изпитвания, проучвания или разработки във връзка с обществена поръчка за строителство, доставки или услуги, да кандидатства за участие или да подаде оферта за тази поръчка, когато на това лице не е предоставена възможност да докаже, че при конкретните обстоятелства придобитият от него опит не е могъл да изкриви конкуренцията?
2. Би ли бил различен отговорът на предходния въпрос, ако тези директиви, разглеждани във връзка с този принцип, свобода и право, се тълкуват като отнасящи се само до частни предприятия или до предприятия, които са предоставили услуги срещу възнаграждение?
3. Може ли Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координацията на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на процедурите за обжалване при възлагане на обществени поръчки за доставки и строителство, и по-специално членове 2, параграф 1, буква а) и 5 от нея, да се тълкува в смисъл, че възлагащият орган може да откаже, до края на процедурата по разглеждане на офертите, да допусне предприятие, свързано с всяко лице, което е било натоварено с извършването на изследвания, изпитвания, проучвания или разработки във връзка с доставки или услуги, да участва в процедурата или да подаде оферта, въпреки че, когато е запитано по този въпрос от възлагащия орган, предприятието заявява, че не е получило по този начин нелоялно предимство, способно да изкриви нормалните условия на конкуренция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-360/02: Ripa di Meana/Парламент, Определение от 29 октомври 2004 г.

Може ли писмо, с което се уведомява за спиране на пенсия на бивш член на Европейския парламент поради заемане на длъжност като регионален съветник, да се счита за акт, подлежащ на обжалване, или представлява само потвърдителен акт?
Обвързва ли съда необходимостта от провеждане на открито съдебно заседание по възражение за недопустимост или може да се произнесе само въз основа на писмените материали?
При какви условия може да бъде приета извинителна грешка, която да доведе до неприложимост на преклузивния срок за обжалване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-360/03: Комисия/Австрия, Съдебно решение от 28 октомври 2004 г.

Нарушени ли са задълженията на Република Австрия по Директива 2000/39/ЕО, като не са приети всички необходими правни и административни разпоредби за нейното пълно транспониране в националното право в рамките на предвидения срок?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-357/03: Комисия/Австрия, Съдебно решение от 28 октомври 2004 г.

Нарушени ли са задълженията на Република Австрия по Директива 98/24/ЕО, като не са приети в срок всички необходими правни и административни разпоредби за нейното пълно транспониране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-172/03: Heiser, Заключение от 28 октомври 2004 г.

Представлява ли правило, като съдържащото се в параграф XIV, трета алинея от Федерален закон BGBl. 21/1995, изменен с BGBl. 756/1996, според което при доставки, извършвани от лекари, преминаването от облагаем към освободен режим за целите на данъка върху добавената стойност не води, по отношение на стоки, които продължават да се използват в предприятието, до намаляване на вече приспаднатия данък върху добавената стойност, предвидено в член 20 от Шестата директива 77/388/ЕИО, държавна помощ по смисъла на член 87 ЕО (преди това член 92 от Договора за ЕИО)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1131415161731 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form