Дело C-21/03: Fabricom, Заключение от 11 ноември 2004 г.

1. Препятстват ли Директива 93/38/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година относно координацията на процедурите за възлагане на поръчки от субекти, действащи в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и телекомуникациите, и по-специално член 4, параграф 2 от нея, и Директива 98/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 година за изменение на Директива 93/38/ЕИО, във връзка с принципа на пропорционалност, свободата на търговия и промишленост и зачитането на правото на собственост, гарантирано по-специално с Протокол № 1 от 20 март 1952 година към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, възможността на всяко лице, което е било натоварено с извършването на изследвания, изпитвания, проучвания или разработки във връзка с обществена поръчка за строителство, доставки или услуги, да кандидатства за участие или да подаде оферта за тази поръчка, когато на това лице не е предоставена възможност да докаже, че при конкретните обстоятелства придобитият от него опит не е могъл да изкриви конкуренцията?
2. Би ли бил различен отговорът на предходния въпрос, ако тези директиви, разглеждани във връзка с този принцип, свобода и право, се тълкуват като отнасящи се само до частни предприятия или до предприятия, които са предоставили услуги срещу възнаграждение?
3. Може ли Директива 92/13/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно координацията на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на правилата на Общността за процедурите за възлагане на поръчки от субекти, действащи в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и телекомуникациите, и по-специално членове 1 и 2 от нея, да се тълкува в смисъл, че възлагащият орган може да откаже, до края на процедурата по разглеждане на офертите, да допусне предприятие, свързано с всяко лице, което е било натоварено с извършването на изследвания, изпитвания, проучвания или разработки във връзка с доставки или услуги, да участва в процедурата или да подаде оферта, въпреки че, когато е запитано по този въпрос от възлагащия орган, предприятието заявява, че не е получило по този начин нелоялно предимство, способно да изкриви нормалните условия на конкуренция?
1. Препятстват ли Директива 92/50/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 година относно координацията на процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги, и по-специално член 3, параграф 2 от нея, Директива 93/36/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година относно координацията на процедурите за възлагане на обществени поръчки за доставки, и по-специално член 5, параграф 7 от нея, Директива 93/37/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година относно координацията на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, и по-специално член 6, параграф 6 от нея, и Директива 97/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 1997 година за изменение на Директиви 92/50/ЕИО, 93/36/ЕИО и 93/37/ЕИО относно процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги, доставки и строителство, и по-специално членове 2, параграф 1, буква б) и 3, параграф 1, буква б) от нея, във връзка с принципа на пропорционалност, свободата на търговия и промишленост и зачитането на правото на собственост, гарантирано по-специално с Протокол № 1 от 20 март 1952 година към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, възможността на всяко лице, което е било натоварено с извършването на изследвания, изпитвания, проучвания или разработки във връзка с обществена поръчка за строителство, доставки или услуги, да кандидатства за участие или да подаде оферта за тази поръчка, когато на това лице не е предоставена възможност да докаже, че при конкретните обстоятелства придобитият от него опит не е могъл да изкриви конкуренцията?
2. Би ли бил различен отговорът на предходния въпрос, ако тези директиви, разглеждани във връзка с този принцип, свобода и право, се тълкуват като отнасящи се само до частни предприятия или до предприятия, които са предоставили услуги срещу възнаграждение?
3. Може ли Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координацията на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на процедурите за обжалване при възлагане на обществени поръчки за доставки и строителство, и по-специално членове 2, параграф 1, буква а) и 5 от нея, да се тълкува в смисъл, че възлагащият орган може да откаже, до края на процедурата по разглеждане на офертите, да допусне предприятие, свързано с всяко лице, което е било натоварено с извършването на изследвания, изпитвания, проучвания или разработки във връзка с доставки или услуги, да участва в процедурата или да подаде оферта, въпреки че, когато е запитано по този въпрос от възлагащия орган, предприятието заявява, че не е получило по този начин нелоялно предимство, способно да изкриви нормалните условия на конкуренция?