всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Timmermans

Съдия докладчик – Timmermans

Дело C-503/04: Комисия/Германия, Определение от 6 юни 2005 г.

Допустимост на встъпване на държави членки в подкрепа на ответника при спазване на изискванията на Статута на Съда и Процедурния правилник.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-94/03: Комисия/Съвет, Заключение от 26 май 2005 г.

Неправилен избор на правно основание за одобряване на Ротердамската конвенция от името на Европейската общност

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-132/03: Codacons и Federconsumatori, Съдебно решение от 26 май 2005 г.

Следва ли член 2, параграф 2, буква б) от Регламент № 1139/98 да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него изключение от задължението, установено в член 2, параграфи 1 и 3 от този регламент, да се посочва върху етикетирането на хранителните продукти наличието на материали, получени от определени генетично модифицирани организми (ГМО), когато това наличие е резултат от случайно замърсяване и не надвишава праг от 1 %, се прилага и по отношение на хранителни продукти, предназначени за специфични хранителни нужди на кърмачета и малки деца?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-278/03: Комисия/Италия, Съдебно решение от 12 май 2005 г.

Нарушени ли са задълженията на държава членка по член 39 ЕО и член 3, параграф 1 от Регламент № 1612/68, когато за целите на участие на граждани на Съюза в конкурси за назначаване на преподаватели в държавни училища не се отчита или се отчита по различен начин професионалният опит, придобит в други държави членки, в сравнение с този, придобит в националната държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-347/03: Regione autonoma Friuli-Venezia Giulia и ERSA, Съдебно решение от 12 май 2005 г.

Може ли Споразумението за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Унгария, от друга страна, сключено на 16 декември 1991 г., да предостави подходящо и достатъчно правно основание за предоставяне на Европейската общност правомощие да сключи Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина от 29 ноември 1993 г., с особено внимание към разпоредбите на член 65, параграф 1, към Съвместна декларация № 13 и към приложение XIII (точки 3, 4 и 5) от Споразумението за асоцииране от 1991 г. относно възможното запазване на суверенитета и юрисдикцията на държавите членки по отношение на националните географски наименования, използвани по отношение на храни и вина, и въздържане от всякакво прехвърляне на юрисдикция или компетентност в тази област към Европейската общност?
С оглед, inter alia, на казаното в Становище 1/94 на Съда на Европейските общности относно изключителната компетентност на Европейската общност, следва ли Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина, което определя защитата на географски наименования, имащи интелектуално и търговско значение, да бъде обявено за невалидно и без правно действие в рамките на правния ред на Общността, тъй като самото споразумение не е ратифицирано от отделните държави членки на Европейската общност?
В случай че Споразумението от 1993 г. се счита за законосъобразно и приложимо в своята цялост, следва ли забраната за използване в Италия след 2007 г. на наименованието „Tocai“, която произтича от размяната на писма между страните по споразумението, приложени към споразумението, да се счита за невалидна и без правно действие, тъй като е несъвместима с правилата, уреждащи географските хомоними, установени в самото споразумение (вж. член 4, параграф 5 и Протокола към споразумението)?
Следва ли втората съвместна декларация, приложена към Споразумението от 1993 г., която предполага, че договарящите се страни не са били наясно по време на преговорите за съществуването на хомоними, свързани с европейски и унгарски вина, да се счита за явно невярно представяне на действителността (като се има предвид, че италианските и унгарските наименования, използвани за обозначаване на вината „Tocai“, съществуват едновременно от векове, официално са признати през 1948 г. в споразумение между Италия и Унгария и наскоро са включени в обхвата на правото на Общността), което да води до нищожност на тази част от Споразумението от 1993 г., която забранява използването в Италия на наименованието Tocai, на основание член 48 от Виенската конвенция за правото на договорите?
В случай на две наименования, които са хомоними и се отнасят до вина, произведени в две различни държави, които са страни по Споразумението TRIPs (и както когато хомонимът се отнася до две географски наименования, използвани и в двете държави, страни по TRIPs, така и когато се отнася до географско наименование в една държава и подобно наименование, отнасящо се до традиционно култивиран сорт лоза в друга държава, страна по TRIPs), следва ли членове 22—24 от [част II, раздел 3 от приложение 1 C] към Споразумението за създаване на Световната търговска организация, което съдържа Споразумението TRIPs, влязло в сила на 1 януари 1996 г., да се тълкуват в смисъл, че и двете наименования могат да продължат да се използват, при условие че са били използвани в миналото от съответните производители или добросъвестно, или поне 10 години преди 15 април 1994 г. (член 24, параграф 4 от Споразумението TRIPs), и всяко наименование ясно посочва държавата, региона или района на произход на виното, до което се отнася, по такъв начин, че да не подвежда потребителите?
Дали правото на собственост, предвидено в член 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и възприето в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, провъзгласена в Ница на 7 декември 2000 г., обхваща и интелектуалната собственост върху наименованията за произход на вина и тяхната експлоатация и, ако да, дали защитата на това право изключва прилагането на споразумението, съдържащо се в размяната на писма, приложени към Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина, но не включено в самото споразумение, съгласно което винопроизводителите от региона Фриули няма да могат да използват наименованието „Tocai friulano“, особено предвид пълната липса на каквото и да било обезщетение за лишените от това право винопроизводители от региона Фриули, липсата на какъвто и да било общ обществен интерес, оправдаващ това лишаване, и неспазването на принципа на пропорционалност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-387/02: Berlusconi и др., Съдебно решение от 3 май 2005 г.

Дали член 6 от Първа директива 68/151/ЕИО се отнася не само до случаите на неизпълнение на задължението за оповестяване на информация относно дружествата, но и до случаите, в които се оповестява невярна информация относно дружествата?
Дали изискването за ефективност, пропорционалност и възпиращ характер, което трябва да изпълняват санкциите за нарушение на разпоредбите на правото на Общността, следва да се преценява по отношение на естеството или вида на санкцията, разглеждана абстрактно, или по-скоро по отношение на нейното прилагане на практика, като се вземат предвид структурните характеристики на правната система, в която тя действа?
Дали принципите, установени в Четвърта и Седма директива относно дружественото право, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което определя прагове, под които неточните данни в годишните отчети и доклади на акционерни дружества, командитни дружества и дружества с ограничена отговорност не подлежат на наказание?
Дали принципът на обратно действие на по-благоприятната наказателна разпоредба е част от общите принципи на правото на Общността, които националните съдилища трябва да спазват при прилагането на националното законодателство, прието за изпълнение на правото на Общността?
Може ли член 6 от Първа директива 68/151/ЕИО да бъде противопоставен на обвиняеми лица от органите на държава членка в рамките на наказателно производство с цел да се прецени дали по-благоприятни наказателни разпоредби, влезли в сила след извършване на деянията, са съвместими с тази разпоредба, в случай че тяхната несъвместимост би могла да доведе до неприложимост на системата на по-леки санкции, предвидена в тези разпоредби?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-391/02: Adelchi, Съдебно решение от 3 май 2005 г.

Допустимо ли е националните органи да се позовават пряко на първата директива 68/151/ЕИО с цел да не приложат по-благоприятните за обвиняемия национални наказателноправни разпоредби, ако те противоречат на изискването за ефективни, пропорционални и възпиращи санкции по правото на Европейския съюз?
Съвместими ли са национални разпоредби, които ограничават наказателното преследване за неверни счетоводни данни чрез въвеждане на прагова стойност за наказуемост или чрез изискване за жалба от страна на засегнатите лица, с изискванията на правото на Европейския съюз за ефективни, пропорционални и възпиращи санкции?
Може ли член 6 от първата директива 68/151/ЕИО да се тълкува в смисъл, че изисква държавите членки да предвидят санкции не само за незаповядане на счетоводни отчети, но и за тяхното фалшифициране или предоставяне на невярна информация относно финансовото състояние на дружеството?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-403/02: Dell’Utri и др., Съдебно решение от 3 май 2005 г.

Допустимо ли е националните органи да се позовават пряко на първата директива 68/151/ЕИО за налагане или утежняване на наказателна отговорност на обвиняеми лица при несъответствие на националното законодателство с изискванията на правото на Европейския съюз?
Съвместими ли са новите членове 2621 и 2622 от Италианския граждански кодекс, които въвеждат по-леки санкции и прагова система за наказуемост при неверни счетоводни данни, с изискванията на правото на Европейския съюз за ефективни, пропорционални и възпиращи санкции?
Може ли принципът на обратно действие на по-благоприятния наказателен закон да бъде ограничен или изключен поради изискванията на правото на Европейския съюз за ефективно санкциониране на нарушенията на директивите относно счетоводната отчетност на дружествата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1111213141531 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form