всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Svaby

Съдия докладчик – Šváby

Дело C-183/20: Fabryki Mebli “Forte”/Bog-Fran, Определение от 16 юли 2020 г.

Какви са изискванията за форма и съдържание на молбата за допускане на обжалване пред Съда съгласно членове 170а и 170б от Процедурния правилник?
В какво се състои тежестта на жалбоподателя да докаже значението на повдигнатия въпрос за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза?
Обхваща ли контролът на Съда в рамките на този режим преценката на фактите и доказателствата, извършена от по-нисшестоящата юрисдикция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-157/20: Eurowings, Определение от 8 юли 2020 г.

Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда, когато националният съд уведоми, че основният спор е приключил?
Кой орган е компетентен да се произнесе по въпроса за разходите при приключване на делото пред Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-618/19: Ge.Fi.L., Определение от 30 юни 2020 г.

Прилага ли се изключението по член 12, параграф 4 от Директива 2014/24/ЕС за договори, които нямат действителен кооперативен характер и не са резултат от съвместна инициатива между възлагащи органи?
Може ли договор, при който възнаграждението значително надвишава пазарните цени и не се ограничава до възстановяване на разходи, да се счита за сътрудничество по смисъла на директивата?
Допуска ли член 12, параграф 4 от Директива 2014/24/ЕС национална правна уредба, която позволява директно възлагане без търг на услуги по управление на данъка върху автомобилите на публично учреждение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-618/19: Ge.Fi.L., Определение от 30 юни 2020 г.

Допустимо ли е възлагането на обществена поръчка за услуги, свързани с управлението на данъка върху моторните превозни средства, директно и без процедура на публична нестопанска организация по силата на националното законодателство?
Отговаря ли такава национална правна уредба на изискванията на член 12, параграф 4 от Директива 2014/24/ЕС, ако не са изпълнени всички кумулативни условия за прилагане на изключението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-723/19: Airbnb Ireland и Airbnb Payments UK, Определение от 30 юни 2020 г.

Изисква ли член 94 от Процедурния правилник на Съда националната юрисдикция да изложи подробно релевантните факти и национални разпоредби, както и мотивите за искане на тълкуване на правото на Съюза?
Могат ли съществени процесуални недостатъци в преюдициалното запитване, като липса на яснота относно приложимите национални и европейски разпоредби, да доведат до явна недопустимост на запитването по член 53, параграф 2 от Процедурния правилник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-723/19: Airbnb Ireland и Airbnb Payments UK, Определение от 30 юни 2020 г.

Представлява ли преюдициалното запитване недопустимо поради липса на достатъчно конкретни фактически и правни данни, както се изисква от член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Отговаря ли съдържанието на решението за преюдициално запитване на изискванията за обосновка на релевантността и връзката между исканите разпоредби на правото на Съюза и националното право?
Може ли националната юрисдикция да отправи ново преюдициално запитване при отстраняване на установените процесуални пропуски?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-763/18: Wallapop/EUIPO, Заключение от 25 юни 2020 г.

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, изразяващо се в неправилна преценка на Общия съд относно сходството между услугите, обхванати от заявената марка и по-ранната марка, по-специално по отношение на тълкуването на понятието „онлайн място за търговия“ и релевантните фактори за определяне на сходството на услугите.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-36/20: Ministerio Fiscal (Орган, коЙто има вероятност да получи молба за международна закрила), Съдебно решение от 25 юни 2020 г.

Включва ли се съдия-следователят, който се произнася по задържането на незаконно пребиваващ гражданин на трета държава с оглед връщането му, сред „другите органи“ по смисъла на член 6, параграф 1, втора алинея от Директива 2013/32, които могат да получат молби за международна закрила, но не са компетентни да ги регистрират?
Задължен ли е съдия-следователят, в качеството си на „друг орган“ по смисъла на член 6, параграф 1, втора и трета алинея от Директива 2013/32, да информира незаконно пребиваващите граждани на трети държави за начина и реда на подаване на молба за международна закрила, както и да предаде преписката на компетентния орган за регистрация на молбата, за да се осигурят материалните условия за приемане и медицинските грижи по член 17 от Директива 2013/33?
Допустимо ли е задържането на незаконно пребиваващ гражданин на трета държава, изразил желание да поиска международна закрила пред „друг орган“ по смисъла на член 6, параграф 1, втора алинея от Директива 2013/32, на основание, различно от предвидените в член 8, параграф 3 от Директива 2013/33?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-796/18: Informatikgesellschaft für Software-Entwicklung, Съдебно решение от 28 май 2020 г.

Трябва ли уговорено писмено предоставяне на софтуер от един орган на публичната администрация на друг орган на публичната администрация, което е обвързано със споразумение за сътрудничество, да се разглежда като „договор за обществена поръчка“ по смисъла на член 2, параграф 1, точка 5 от Директива [2014/24], съответно — поне на първо време, при спазване на член 12, параграф 4, букви а)—в) — като договор за поръчка по смисъла на член 12, параграф 4 от тази директива, който попада в нейния обхват, когато получателят на софтуера всъщност не дължи нито заплащане на цена, нито възстановяване на разходи, но свързаното с предоставянето на софтуера споразумение за сътрудничество предвижда, че всеки партньор по договора — следователно и получателят на софтуера — предоставя съответно на другия партньор по договора безплатно всички свои бъдещи разработки на софтуера, които обаче не е длъжен да създава?
Трябва ли съгласно член 12, параграф 4, буква а) от Директива 2014/24 предмет на сътрудничеството между участващите възлагащи органи да са самите обществени услуги, които следва да бъдат предоставени съвместно на гражданите, или е достатъчно сътрудничеството да се отнася до дейности, обслужващи под някаква форма обществените услуги, които следва да бъдат предоставяни по един и същ начин, но не непременно съвместно?
Прилага ли се в рамките на член 12, параграф 4 от Директива 2014/24 така наречената неписана забрана за поставяне в привилегировано положение и ако отговорът е утвърдителен, как трябва да се разбира тази забрана?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-727/17: ECO-WIND Construction, Съдебно решение от 28 май 2020 г.

Трябва ли член 1, параграф 1, буква е) от Директива 2015/1535 да се тълкува в смисъл, че „техническите регламенти“, чиито проекти трябва да се предоставят на Комисията съгласно член 5, параграф 1 от посочената директива, обхващат и законова разпоредба, с която се въвежда ограничение за разполагането на вятърни електроцентрали чрез определяне на минимално отстояние между тяхното местоположение и жилищна сграда или сграда със смесени функции, включително жилищна функция, което отстояние трябва да е равно на десетократния размер на височината на вятърната електроцентрала — измерена от нивото на земята до най-високата точка на съоръжението заедно с техническите елементи, а именно ротора и лопатките — или по-голямо от него?
Трябва ли член 15, параграф 2, буква а) от Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че в обхвата на разпоредбите, които обвързват започването или извършването на дейност по предоставяне на услуги с териториално ограничение, по-специално под формата на лимити във връзка с минималното географско разстояние между доставчиците, и за които държавата членка уведомява Европейската комисия съгласно член 15, параграф 7 от посочената директива, попада законова разпоредба, с която се въвежда ограничение за разполагането на вятърни електроцентрали чрез определяне на минимално отстояние между тяхното местоположение и жилищна сграда или сграда със смесени функции, включително жилищна функция, което отстояние трябва да е равно на десетократния размер на височината на вятърната електроцентрала — измерена от нивото на земята до най-високата точка на съоръжението заедно с техническите елементи, а именно ротора и лопатките — или по-голямо от него?
Трябва ли член 3, параграф 1, първа алинея и член 13, параграф 1, първа алинея от Директива 2009/28 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, с която се въвежда ограничение за разполагането на вятърни електроцентрали чрез определяне на минимално отстояние между тяхното местоположение и жилищна сграда или сграда със смесени функции, включително жилищна функция, което отстояние трябва да е равно на десетократния размер на височината на вятърната електроцентрала — измерена от нивото на земята до най-високата точка на съоръжението заедно с техническите елементи, а именно ротора и лопатките — или по-голямо от него?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1111213141560 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form