Spineanu-Matei
Съдия докладчик – Spineanu-Matei
Дело C-177/22: Wurth Automotive, Съдебно решение от 9 март 2023 г.
1) От значение ли е за преценката относно качеството на ищцата на потребител по смисъла на членове 17 и 18 от Регламент [№ 1215/2012]:
a) дали към датата на сключването на договора за продажба и непосредствено след това ищцата извършва дейност като графичен и уеб дизайнер, посочена от нея в хода на производството, единствено като наето лице или поне отчасти и в рамките на свободна професия; и
б) с каква цел ищцата купува превозното средство, т.е. само за задоволяването на собствените ѝ нужди за лично ползване или и във връзка с настояща или бъдеща търговска или професионална дейност или цел?
2) Може ли ищцата повече да не се позовава на качеството на потребител, ако през август 2019 г. препродава автомобила, и би ли била от значение реализираната от препродажбата печалба?
3) Трябва ли да се отрече качеството на ищцата на потребител, поради това че подписва предварително изготвен от ответника договор за продажба, във формуляра на който купувачът е обозначен като „фирма“ и в който под изписания с по-дребен шрифт надпис „Специални споразумения“ е упоменато „търговска сделка/без връщане, без гаранция/доставката се извършва след получаване на плащане“, без да възрази срещу това и да се позове на качеството си на потребител?
4) Трябва ли ищцата да e отговорна за действията на партньора си, който посредничи при покупката в качеството си на търговец на автомобили, в резултат от което ответникът могъл да заключи, че ищцата има качество на търговец?
5) При преценката на качеството на потребител може ли да е в ущърб на ищцата обстоятелството, че първоинстанционният съд не успява да установи причината, поради която писменият договор за продажба се отклонява от предхождащата го оферта на партньора на ищцата, що се отнася до обозначението на купувача, както и информацията от телефонните разговори в тази връзка между партньора на ищцата и продавача на ответника?
6) От значение ли е за качеството на ищцата на потребител обстоятелството, че в телефонен разговор няколко седмици след предаването на превозното средство партньорът на ищцата се интересува от възможността да се посочи ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-393/21: Lufthansa Technik AERO Alzey, Съдебно решение от 16 февруари 2023 г.
1) Как следва да се тълкува понятието „изключителни обстоятелства“, предвидено в член 23, буква в) от Регламент № 805/2004, с оглед на целите на този регламент, и по-специално с оглед на целта за ускоряване и опростяване на изпълнението на съдебните решения на държавите членки и за осигуряване на ефективната защита на правото на справедлив съдебен процес
С каква свободата на преценка разполагат компетентните органи на държавата членка по принудителното изпълнение при тълкуването на това понятие […]?
2) Следва ли да се считат за релевантни при произнасянето по прилагането на член 23, буква в) от Регламент № 805/2004 обстоятелства като тези в конкретния случай, отнасящи се до съдебно производство в държавата по произход, в което се решава въпросът за отмяната на съдебно решение, въз основа на което е издадено европейско изпълнително основание
Съобразно какви критерии трябва да се преценява производството по обжалване в държавата членка по произход и до каква степен трябва да бъде изчерпателна преценката, извършвана от компетентните органи на държавата членка по принудително изпълнение, относно производството, проведено в държавата членка по произход?
3) Какъв е предметът на преценката при произнасянето по прилагането на понятието „изключителни обстоятелства“, съдържащо се в член 23 от Регламент № 805/2004: трябва ли да се преценява въздействието на съответните обстоятелства по спора, когато съдебното решение на държавата по произход е оспорено в държавата по произход, трябва ли да се анализират възможните ползи или вреди от посочената в член 23 [от този] регламент мярка, или трябва да се анализират икономическите възможности на длъжника да изпълни съдебното решение, или пък други обстоятелства?
4) Възможно ли е съгласно член 23 от Регламент № 805/2004 да се приложат едновременно няколко от мерките, предвидени в този член
При утвърдителен отговор на този въпрос, какви критерии трябва да приложат компетентните органи на държавата по принудителното изпълнение, за да се произнесат по обосновката и пропорционалността на прилагането на няколко от предвидените мерки?
5) Трябва ли правният режим, предвиден в член 36, параграф 1 от Регламент [№ 1215/2012], да се прилага към съдебно решение на държавата по произход за спиране на изпълняемостта (за отмяна), или се прилага правен режим, подобен на предвидения в член 44, параграф 2 от този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-788/21: Global Gravity, Съдебно решение от 9 февруари 2023 г.
Следва ли подпозиция 86090090 от Комбинираната номенклатура да се тълкува в смисъл, че към нея спада приспособление за транспортиране на тръби, съставено от определен брой двойки алуминиеви носещи профили, между които предназначените за транспортиране тръби се полагат перпендикулярно, като двойките профили се свързват помежду си посредством два стоманени опорни пръта, снабдени с прорези, като след това отгоре е възможно да се положат други тръби чрез същия способ, докато в товара се постави броят на подлежащите на транспортиране тръби, и тогава товаренето приключва със закачането на стоманени повдигателни въжета към опорните прътове, намиращи се в четирите ъгъла на товара (като въжетата се прекарат през прорезите), за да се улесни преместването на цялата сглобка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-379/21: TBI Bank, Определение от 17 януари 2023 г.
Необходимо ли е националната юрисдикция служебно да остави без приложение неравноправна клауза от договор за потребителски кредит при производство по издаване на заповед за изпълнение, когато длъжникът потребител не участва в производството?
Допустимо ли е националната юрисдикция, следваща да се произнесе по дело, върнато от висшестоящ съд, да бъде обвързана от указанията на този съд, ако те не съответстват на правото на Съюза и на правните последици, произтичащи от неравноправния характер на договорна клауза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-379/21: TBI Bank, Определение от 17 януари 2023 г.
Предвижда ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13 задължение за националната юрисдикция служебно да остави без приложение неравноправна клауза от договор за потребителски кредит при издаване на заповед за изпълнение, дори когато длъжникът не участва в производството?
Допустимо ли е националната юрисдикция да бъде обвързана от указанията на по-горна инстанция, ако те не отчитат последиците от неравноправния характер на клаузата за потребителски кредит според правото на Съюза?
Дължи ли националният съд да изведе всички последици от констатацията за неравноправност на клаузата и да остави без приложение съдебна практика на по-горна инстанция, ако тя противоречи на правото на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-598/21: Všeobecná úverová banka, Заключение от 12 януари 2023 г.
1) Трябва ли да се приеме, че член 47 във връзка с членове 7 и 38 от [Хартата], [Директива 93/13], [Директива 2005/29], както и принципът на ефективност на правото на Съюза не допускат правна уредба като член 53, параграф 9 и член 565 от Občiansky zakonník (Граждански кодекс на Словакия), съгласно които при предсрочна изискуемост не се преценява пропорционалността на това действие, в частност тежестта на неизпълнението на задълженията на потребителите в сравнение с размера на кредита и срока за изплащането му?
(2) При отрицателен отговор на първия въпрос (посочените разпоредби допускат тази правна уредба) запитващата юрисдикция поставя и следните въпроси:
(2)(а)
Трябва ли да се приеме, че член 47 във връзка с членове 7 и 38 от Хартата, [Директива 93/13], [Директива 2005/29] и принципът на ефективност на правото на Съюза не допускат съдебна практика, съгласно която по същество не следва да се разпорежда прекратяване на действията по реализиране на вещно обезпечение чрез доброволна публична продан на недвижим имот, който служи за жилище на потребителите или на други лица, а същевременно не се взема предвид тежестта на неизпълнението на задълженията на потребителя с оглед на размера и срока на кредита, включително когато има и друг начин за удовлетворяване на вземането на кредитодателя — чрез съдебно производство за принудително изпълнение, в рамките на което публичната продан на съставляващото обезпечение жилище не се ползва с предимство?
(2)(б)
Трябва ли член 3, параграф 1 от [Директива 2005/29] да се тълкува в смисъл, че защитата на потребителите от нелоялни търговски практики при отпускането на потребителски кредити обхваща всички начини на удовлетворяване на вземането на кредитодателя, в това число отпускането на нов кредит за покриване на задълженията, произтичащи от предишния кредит?
(2)(в)
Трябва ли [Директива 2005/29] да се тълкува в смисъл, че нелоялна търговска практика е и поведението на кредитодателя, изразяващо се в това, че той многократно отпуска кредити на потребител, който не е в състояние да ги връща, което води до възникването на поредица от кредити, които кредитодателят фактически не изплаща на потребителя, а сам използва за покриване на предишните кредити и цялостните разходи по кредитите?
(2)(г)
Трябва ли член 2, параграф 2, буква а) от [Директива 2008/48] във връзка със съображение 10 от нея да се тълкува в смисъл, че не изключва от приложното поле на тази директива кредита, който има всички характеристики на потребителски кредит, не е уговорена цел на кредита, целият кредит с изключение на незначителна част от него е предназначен от кредитодателя за покриването на предишни потребителски кредити, но уговореното обезпечение е недвижим имот?
(2)(д)
Трябва ли [решение Radlinger и Radlingerová] да се тълкува в смисъл, че се отнася и до договор за отпускане на кредит на потребителя, ако по силата на този договор част от отпуснатия кредит е предназначена за покриване на разходите на кредитодателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-395/21: D.V. (Honoraires d’avocat – Principe du tarif horaire), Съдебно решение от 12 януари 2023 г.
1) Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че изразът „основния предмет на договора“ обхваща клауза, която не е индивидуално договорена, включена е в договор за правни услуги, сключен между търговец (адвокат) и потребител, и се отнася до цената и начина на нейното изчисляване?
2) Трябва ли упоменаването в член 4, параграф 2 от Директива 93/13 на яснотата и разбираемостта на договорните клаузи да се тълкува в смисъл, че в договорната клауза относно цената (с която се определя цената на действително извършените услуги въз основа на почасова ставка) е достатъчно да се уточни размерът на почасовото възнаграждение, дължимо на адвоката?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос: трябва ли изискването за прозрачност да се тълкува в смисъл, че включва задължение за адвоката да посочи в договора цените на услугите, които могат да бъдат ясно определени и уточнени предварително, или трябва да се посочи и ориентировъчна цена на услугите (прогнозен бюджет за предоставяните правни услуги), ако е невъзможно да се предвидят броят (или продължителността) на отделните действия и хонорарът за тях към момента на сключване на договора, и да са посочени евентуалните рискове, водещи до увеличаване или намаляване на цената
За да се прецени дали договорната клауза относно цената отговаря на изискването за прозрачност, от значение ли е дали информацията относно цената на правните услуги и начина, по който тя се изчислява, се предоставя на потребителя по всякакъв подходящ начин, или се съдържа в самия договор за правни услуги
Възможно ли е липсата на информация в преддоговорните отношения да бъде компенсирана чрез предоставяне на информация в хода на изпълнението на договора
От значение ли е за преценката на съответствието на договорната клауза с изискването за прозрачност обстоятелството, че крайната цена за предоставените правни услуги става ясна едва след окончателното преустановяване на предоставянето им
От значение ли е за преценката на съответствието на договорната клауза относно цената с изискването за прозрачност обстоятелството, че договорът не предвижда представянето от адвоката на периодични отчети относно предоставените услуги или периодично представяне на фактури на потребителя, което да позволи на последния да вземе своевременно решение за отказ от правните услуги или промяна на цената по договора?
4) Ако националният съд реши, че договорната клауза, с която се определя цената на действително предоставените услуги въз основа на почасова ставка, не е изразена на ясен и разбираем език, както изисква член 4, параграф 2 от Директива 93/13, трябва ли да проверява дали тази клауза е неравноправна по смисъла на член 3, параграф 1 от тази директива (т.е. дали при преценката на евентуално неравноправния характер на договорната клауза следва да се провери дали тази клауза създава в ущърб на потребителя „значителна неравнопоставеност“ между правата и задълженията на страните по договора), или, макар и предвид обстоятелството, че тази клауза урежда съществен елемент от договора, самата липса на прозрачност на клаузата относно цената е достатъчна, за да се установи, че тази клауза е неравноправна?
5) Обстоятелството, че когато договорната клауза относно цената е обявена за неравноправна, договорът за правни услуги няма обвързваща сила съгласно член 6, параграф 1 от Директива 93/13, означава ли, че е необходимо да се възстанови положението, в което би се намирал потребителят в отсъствието на клаузата, обявена за неравноправна
Предполага ли възстановяването на това положение отпадането на задължението на потребителя да плати за вече предоставените услуги?
6) Ако от естеството на възмезден договор за предоставяне на услуги следва, че е невъзможно да се възстанови положението, в което би се намирал потребителят в отсъствието на клаузата, обявена за неравноправна (когато услугите вече са предоставени), определянето на възнаграждение за предоставяните от адвоката услуги би ли противоречало на целта на член 7, параграф 1 от Директива 93/13
При отрицателен отговор на този въпрос, ще се постигне ли действителното равновесие, чрез което се възстановява равнопоставеността на страните по договора: i) ако адвокатът получи възнаграждение за предоставените услуги по почасовата ставка, предвидена в договора; ii) ако адвокатът получи възнаграждение по минималната тарифа за правни услуги (посочена например в акт от националното право, а именно Препоръките относно максималния размер на хонорарите за предоставяне на правна помощ от адвокат) или iii) ако адвокатът получи разумно по размер възнаграждение за предоставените услуги, определено от съда, като се вземат предвид сложността на казуса, квалификацията и опитът на адвоката, финансовото състояние на клиента и други релевантни обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-419/22: Group Nivelles/EUIPO, Определение от 16 декември 2022 г.
Какви са изискванията към жалбоподателя относно доказването на значението на повдигнатите с жалбата въпроси за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
Достатъчно ли е само да се посочат основанията и въпросите на правото, без да се обясни как твърдените грешки са повлияли на резултата от обжалваното решение, за да бъде допуснато обжалването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-419/22: Group Nivelles/EUIPO, Определение от 16 декември 2022 г.
Какви са изискванията към съдържанието и формата на молбата за допускане на обжалване пред Съда във връзка със значението на повдигнатия въпрос за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза?
Каква е тежестта на доказване за жалбоподателя относно значението на повдигнатия въпрос за правото на Съюза при искане за допускане на обжалване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-516/21: Finanzamt X () и machines fixés à demeure), Заключение от 8 декември 2022 г.
Обхваща ли данъчното задължение по член 135, параграф 2, [първа алинея,] буква в) от Директива[та за ДДС], свързано с отдаването под наем на постоянно инсталирано оборудване и машини: — само изолираното (самостоятелното) отдаване под наем на такова оборудване и машини, или също — отдаването под наем (под аренда) на такова оборудване и машини, което въз основа на сключен между същите страни договор за отдаване под аренда на сграда (и като съпътстваща доставка към него) е освободено от данък по силата на член 135, параграф 1, буква л) от [Директива 2006/112]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.