Silva de Lapuerta
Съдия докладчик – Silva de Lapuerta
Дело C-447/17: Европейски съюз/Guardian Europe, Определение от 15 октомври 2019 г.
Представлява ли искът за обезщетение срещу държавата единственото средство за защита при съдебно решение на последна инстанция, когато няма вътрешноправно средство за защита?
Прилага ли се този иск и спрямо съдебни решения на първа инстанция, за които е налично вътрешноправно средство за защита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-70/18: A и др., Съдебно решение от 3 октомври 2019 г.
Следва ли член 7 от [Решение № 2/76] и съответно член 13 от [Решение № 1/80] да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби допускат национална правна уредба, в която се предвижда общото обработване и съхранение на биометрични данни на граждани на трети държави, включително и на турски граждани, във файл по смисъла на [член 2, буква в)] от [Директива 95/46], тъй като тази правна уредба не надхвърля необходимото за постигане на [преследваната] от нея законна цел, [а именно] предотвратяването и борбата с използването на фалшива самоличност и с документните измами?
От значение ли е за това обстоятелството, че срокът на съхранение на биометричните данни зависи от срока на законното и/или незаконното пребиваване на граждани на трети държави, включително и на турски граждани?
Следва ли член 7 от [Решение № 2/76] и съответно член 13 от [Решение № 1/80] да се тълкуват в смисъл, че национална правна уредба не представлява ограничение по смисъла на тези разпоредби, ако последиците от националната правна уредба за достъпа до трудовия пазар са твърде несигурни и непреки съгласно тези разпоредби, за да може да се приеме, че се възпрепятства този достъп?
Ако отговорът на [втория] въпрос е, че национална правна уредба, която с цел предотвратяването, разкриването и разследването на терористични или нетерористични престъпни деяния позволява от база данни да се предоставят на трети лица биометричните данни на граждани на трети държави, включително и на турски граждани, представлява ново ограничение, следва ли член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с членове 7 и 8 от [нея] да се тълкува в смисъл, че не допуска такава национална правна уредба?
От значение ли е за това обстоятелството, че в момента на задържането на гражданин на трета държава поради подозрение, че е извършил престъпление, той носи в себе си документа за пребиваване, в който се съхраняват биометричните му данни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-93/18: Bajratari, Съдебно решение от 2 октомври 2019 г.
Следва ли член 7, параграф 1, буква б) от Директива 2004/38 да се тълкува в смисъл, че ненавършил пълнолетие гражданин на Съюза разполага с достатъчно средства, за да не се превърне в неприемлива тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава членка през времето си на пребиваване, дори и когато тези средства са от доходи от незаконно упражнявана трудова дейност на баща му, гражданин на трета държава, който няма разрешения за пребиваване и работа в тази държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-152/18: Crédit mutuel Arkéa/ЕЦБ, Съдебно решение от 2 октомври 2019 г.
Допустимо ли е Европейската централна банка да упражнява пруденциален надзор на консолидирана основа върху институции, свързани с централен орган, който не притежава качеството на кредитна институция?
Изисква ли се, съгласно член 10 от Регламент № 575/2013, централният орган по смисъла на член 2, точка 21, буква в) от Регламент № 468/2014 да има качеството на кредитна институция, за да бъде призната поднадзорна група?
Отговаря ли групата Crédit mutuel на условието за наличие на солидарност по член 10, параграф 1, буква а) от Регламент № 575/2013, за да бъде призната за поднадзорна група по смисъла на член 2, точка 21, буква в) от Регламент № 468/2014?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-257/18: Güler, Определение от 19 септември 2019 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда след оттегляне на преюдициалното запитване от националната юрисдикция?
Кой е компетентен да се произнесе по съдебните разноски между страните по главното производство при прекратяване на делото пред Съда?
Подлежат ли на възстановяване разноските, направени за представяне на становища пред Съда от лица, различни от страните по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-47/18: Riel, Съдебно решение от 18 септември 2019 г.
Трябва ли член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че предвиденият в австрийското право кредиторски установителен иск е свързан с несъстоятелността по смисъла на [тази разпоредба] и следователно не попада в материалния обхват на този регламент?
Може ли член 29, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 да се прилага по аналогия към свързани искове, които попадат в приложното поле на Регламент № 1346/2000?
Трябва ли член 29, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че са налице искове с един и същ предмет и между същите страни, когато кредиторът, в случая жалбоподателят [в главното производство], който е предявил (по същество) идентично вземане в австрийското главно производство по несъстоятелност и в полското вторично производство по несъстоятелност, но това вземане е оспорено (в по-голямата му част) от съответния синдик, предяви искове за установяване на вземания в определен размер към масата на несъстоятелността първо в Полша, срещу местния синдик във вторичното производство по несъстоятелност, а след това в Австрия, срещу синдика в главното производство по несъстоятелност — в случая [г‑н Riel]?
Трябва ли член 41 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че изискването за посочване на „естеството на вземането […], датата на възникване и размера“ е изпълнено, когато:
а) както в случая, в писменото си изявление за предявяване на вземането в главното производство по несъстоятелност кредиторът със седалище в държава членка, различна от държавата на образуване на производството, в случая жалбоподателят [в главното производство], се ограничи да опише вземането и да посочи конкретна сума, но без да посочи дата на възникване (например „вземане на подизпълнителя JSV Slawomir Kubica за извършване на пътно-строителни работи“);
б) но въпреки че в самото изявление за предявяване на вземането не е посочена дата на възникване на вземането, всъщност тя може да бъде установена от представените в приложение към изявлението документи (например предвид датата на представената фактура)?
Трябва ли член 41 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че допуска прилагането на национални разпоредби, които в конкретния случай са по-благоприятни за предявилия вземането кредитор със седалище в държава членка, различна от държавата на образуване на производството, например по отношение на изискването за посочване на дата на възникване на вземането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-318/19: Lantmännen и Lantmännen Agroetanol/Комисия, Определение от 10 септември 2019 г.
Какви са условията, при които информацията може да се приеме за поверителна по смисъла на професионалната тайна?
Може ли само поради произхода на документите от процедура по споразумение да се приеме презумпция за тяхната поверителност, независимо от съдържанието им?
Необходимо ли е да се докаже конкретна и сериозна вреда от разкриването на определена информация, за да се предостави поверителност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-318/19: Lantmännen и Lantmännen Agroetanol/Комисия, Определение от 10 септември 2019 г.
Какви са кумулативните условия за допускане на временна мярка като спиране на изпълнението?
Кой носи тежестта за доказване на поверителността на информацията при спорове относно защитата ѝ?
Как се преценява наличието на значителна и непоправима вреда, обуславяща неотложността при искане за временна мярка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-447/17: Европейски съюз/Guardian Europe, Съдебно решение от 5 септември 2019 г.
Налице ли е достатъчно пряка причинно-следствена връзка между нарушението на разумния срок за постановяване на решение по дело T‑82/08 и вредата, произтичаща от плащането на разходи за банкова гаранция след този срок?
Допустимо ли е искане за обезщетение за пропуснати ползи, когато вече е постановено окончателно решение относно лихвите върху недължимо платена глоба?
Може ли отговорността на Европейския съюз да бъде ангажирана за вреди, причинени от решение на Общия съд, което не е постановено като последна инстанция?
Следва ли при определяне на вредата по член 340, втора алинея ДФЕС, да се прилага понятието „едно-единствено предприятие“ по смисъла на правото на конкуренцията на Съюза?
Доказано ли е наличието на действителна и сигурна неимуществена вреда (увреждане на репутацията) вследствие на нарушаване на разумния срок за постановяване на решение или на принципа на равно третиране, която да подлежи на обезщетяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.