всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Schockweiler

Съдия докладчик – Schockweiler

Дело C-135/93: Испания/Комисия, Съдебно решение от 29 юни 1995 г.

Съществува ли решение на Комисията от 23 декември 1992 г., което отговаря на минималните изисквания за правно съществуване?
Превишила ли е Комисията правомощията си по член 93, параграф 1 от Договора, като е удължила действието на рамката за държавна помощ за автомобилната промишленост за неопределен срок без консултация и съгласие на държавите членки?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 190 от Договора, като е посочена достатъчно ясно правната основа на решението за удължаване на рамката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-125/94: Aprile/Amministrazione delle Finanze dello Stato, Заключение от 29 юни 1995 г.

1. Съгласно регламентите на ЕИО за прилагане в Общността на споразуменията ЕИО/ЕАСТ, техните допълнителни протоколи и последващи изменения, прилагат ли се разпоредбите на Директива 83/643/ЕИО на Съвета и към митнически операции, свързани с търговията между ЕИО и ЕАСТ и продуктите, обхванати от тези споразумения и последващи изменения
По-специално, по отношение на митническите операции, свързани с продукти, обхванати от споразуменията ЕИО/ЕАСТ, съвместимо ли е с горепосочените разпоредби на правото на Общността законодателство на държава членка, като член 15 от Президентски указ № 254 от 8 май 1985 г. и член 11 от Президентски указ № 43 от 23 януари 1973 г., чийто член 11, параграф 2, буква б) ограничава (в противоречие с втора алинея на член 5, параграф 1 от Директива 83/643/ЕИО на Съвета от 1 декември 1983 г.) нормалното работно време на митническите служби до шест часа дневно от понеделник до петък и разрешава начисляването на разходите за услуги за митнически операции, извършени извън нормалното работно време
2. За да се допълнят и изяснят изводите, изрично отнасящи се до вътрешнообщностната търговия в решение по дело C-209/89 Commission v Italy [1991] ECR I-1575, прилагат ли се принципите, изложени в това решение, и към търговията с трети страни и с членове на ЕАСТ по силата на разпоредбите на Договора за ЕИО относно забраната на такси с еквивалентен ефект на митнически сборове, Митническия съюз и установяването на Общата митническа тарифа и произтичащото от това вторично законодателство
По-специално, забраняват ли горепосочените разпоредби на правото на Общността, по отношение и на митническите операции, свързани с търговията с трети страни, приемането и/или запазването от държава членка на национално законодателство — като това, предвидено в Министреските укази от 29 юли 1991 г. (GURI № 193 от 31 юли 1971 г.) и 30 януари 1971 г. (GURI от 5 февруари 1979 г.) — съгласно което на частните търговци се начисляват разходите за услуги „извън нормалното работно време“, които не представляват просто сума, изчислена въз основа на разходите на персонала, действително ангажиран с исканите митнически операции, предоставяни едновременно за спедитора, а единна такса за всяка искана митническа операция, съответстваща на категорията и продължителността на най-скъпата предоставена услуга и която по никакъв начин не е свързана с таксата, начислявана отделно за всяка от другите митнически операции, поискани от спедитора и предоставени едновременно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-92/94: Secretary of State for Social Security и Chief Adjudication Officer/Graham и др., Заключение от 15 юни 1995 г.

1) Какви критерии следва да приеме националният съд, за да реши дали посочените по-горе разлики в третирането на мъже и жени са допустими съгласно член 7, параграф 1, буква а) от Директива 79/7/ЕИО
2) При обстоятелствата по настоящото дело, изпълнени ли са съответните критерии по отношение на: (a) разликата в размера на изплащаната инвалидна пенсия на мъже и жени на възраст между 60 и 65 години; и (b) разликата в определящите дати за право на инвалидна добавка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-266/93: Bundeskartellamt/Volkswagen и VAG Leasing, Заключение от 8 юни 1995 г.

1. Водещият германски производител на моторни превозни средства забранява на германските оторизирани дилъри в своята селективна и обвързваща дистрибуторска система да посредничат при лизингови договори с лизингови предприятия (различни от собствената лизингова компания на производителя) или да им продават нови моторни превозни средства, ако превозните средства са предназначени за изпълнение на лизингови договори, посредничеството по които е осъществено от оторизираните дилъри. Явява ли се такава забрана и спазването ѝ от германските оторизирани дилъри вероятна да засегне търговията между държавите членки по смисъла на член 85, параграф 1 от Договора за ЕИО, или следва ли да се презюмира такава вероятност?
2. Попада ли поведението, описано в първи въпрос, в обхвата на член 85, параграф 1 от Договора за ЕИО, ако е вероятно да засегне търговията между държавите членки?
3. Ако отговорът на втори въпрос е положителен, изключва ли поведението, описано в първи въпрос, прилагането на член 85, параграф 1 от Договора за ЕИО по силата на Регламент (ЕИО) № 123/85?
4. Изключват ли горепосочените разпоредби на правото на Европейската общност възможността националният картелен орган да приеме решение, с което се забранява поведение от вида, описан в първи въпрос?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-70/93: Bayerische Motorenwerke/ALD, Заключение от 8 юни 1995 г.

1. Противоречи ли на член 85, параграф 1 от Договора за ЕИО (дори с оглед на Регламент (ЕИО) № 123/85) това, производител на моторни превозни средства, който разпространява своите моторни превозни средства чрез селективна и обвързваща система за дистрибуция, да се споразумее със своите оторизирани дилъри, че лизингови дружества, които не са обвързани с производител, не трябва да бъдат снабдявани с моторни превозни средства в случаите, когато тези превозни средства са предназначени да бъдат предоставени на лизингополучатели, които пребивават или имат основно място на стопанска дейност извън територията, определена по договора на съответния оторизиран дилър, или производител на моторни превозни средства да призове своите оторизирани дилъри да действат по този начин?
2. Ако на първия въпрос се отговори отрицателно, изключва ли Регламент (ЕИО) № 123/85 възможността националните съдилища да постановят, че призив на производител на моторни превозни средства към своите оторизирани дилъри, като описания в първия въпрос, следва да бъде забранен на основание, че представлява призив към снабдителна забрана, която е незаконосъобразна съгласно националното законодателство срещу ограниченията на конкуренцията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-453/93: Bulthuis-Griffioen/Inspecteur der Omzetbelasting, Заключение от 8 юни 1995 г.

Следва ли търговец да се счита за систематично стремящ се към реализиране на печалба по смисъла на член 13A, параграф 2, буква а) от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 г. (77/388/ЕИО) относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъка върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за облагане, когато той е физическо лице, което структурно се стреми да постигне положителен резултат, така че доходите му да надвишават разходите му, но този положителен резултат не може да бъде по-висок от това, което се счита за разумно възнаграждение за извършената от търговеца работа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-389/93: Dürbeck/Bundesamt für Ernährung und Forstwirtschaft, Съдебно решение от 8 юни 1995 г.

Съществува ли техническа разлика между определението за оператори от категория C, съдържащо се в член 2, буква в) от Регламент (ЕИО) № 1442/93 на Комисията, и определението, съдържащо се в член 19, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕИО) № 404/93, което определя операторите от категория C като такива, които са започнали да търгуват с банани, различни от банани от Общността и/или традиционни банани от АКТБ, от 1992 г. насам, и ако има такава разлика, в какво се състои тя?
Може ли да се считат за оператори по смисъла на член 2, буква в) от Регламент (ЕИО) № 1442/93 и/или член 19, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕИО) № 404/93 онези кандидати, които:
- подават заявление за регистрация съгласно член 2, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1443/93 с цел прехвърляне на лицензии на други оператори от категория C;
- подават заявление, както е посочено по-горе, с цел да позволят на оператори от категории A и B или на трети лица да използват тези лицензии;
- подават заявление, както е посочено по-горе, без вече да са развили търговска дейност, насочена към търгуване — за първи път — с бананите, посочени в член 2, буква в) от Регламент (ЕИО) № 1442/93?
Какви изисквания, ако има такива, трябва да бъдат наложени на търговската дейност, за да се счита, че кандидатът е започнал да търгува с банани?
Могат ли икономически оператори, които са започнали дейност преди 1992 г. с оглед вноса на бананите, посочени в член 2, буква в) от Регламент (ЕИО) № 1442/93, и които са внесли тези банани през 1992 г. или по-късно, да бъдат регистрирани като оператори от категория C?
Приложим ли е член 3, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1442/93 към член 2, буква в) от Регламент (ЕИО) № 1442/93?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-400/93: Specialarbejderforbundet i Danmark/Dansk Industri, Съдебно решение от 31 май 1995 г.

1. Прилагат ли се член 119 от Договора за ЕИО и Директива 75/117/ЕИО на Съвета от 10 февруари 1975 г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно прилагането на принципа на равно заплащане на мъжете и жените към системи на заплащане, при които възнаграждението зависи изцяло или в значителна степен от резултатите от работата на отделните служители (системи на заплащане на парче)?
2. Прилагат ли се правилата за равно заплащане, съдържащи се в член 119 от Договора за ЕИО и в Директива 75/117/ЕИО от 10 февруари 1975 г. относно равното заплащане на мъжете и жените, в случай на сравнение на две групи наемни работници, доколкото средната почасова надница за едната група работници на парче, състояща се предимно от жени и извършваща един вид работа, е значително по-ниска от средната почасова надница за втората група работници на парче, състояща се предимно от мъже и извършваща друг вид работа, доколкото може да се приеме, че работата, извършвана от мъжете и жените, е с еднаква стойност?
3. На основание, че едната група се състои предимно от жени, а другата предимно от мъже, могат ли да бъдат наложени изисквания относно състава на групите, например по отношение на броя на лицата в групите или на дела, който те представляват от общия персонал на предприятието?
Може ли, ако е необходимо, директивата да бъде приложена, за да осигури на две групи — например — жени служители еднакво възнаграждение чрез междинно сравнение с група мъже служители?
Един от начините, по които може да бъде илюстриран проблемът, е следният:
Група от предимно мъже работници (група А) и две групи от предимно жени работници (групи B и C) извършват работа с еднаква стойност; средното възнаграждение на парче е най-високо при група C, второ по височина при група А и най-ниско при група B. Може ли група B да се сравни с група А и да изиска възнаграждението ѝ да бъде повишено до нивото на група А; може ли група А след това да изиска възнаграждението ѝ да бъде повишено до нивото на група C; накрая, може ли група B след това да изиска възнаграждението ѝ да бъде повишено до новото ниво, на което се радва група А — което е това на група C?
4. При определяне дали принципът на равно заплащане е нарушен, има ли значение обстоятелствата, че:
(а) едната група е ангажирана предимно в механизирано производство, докато втората група работи изключително на ръка;
(б) ставките на заплащане на парче се определят чрез преговори между двете страни в индустрията или чрез преговори на местно равнище;
(в) може да се установи, че съществуват разлики в избора на работен темп от служителите. Ако този факт е релевантен, кой носи тежестта на доказване, че такива разлики съществуват?;
(г) има значителни вариации в заплащането в рамките на една или и двете групи, които се сравняват;
(д) фиксираната част от заплащането на парче не е еднаква за двете групи, които се сравняват;
(е) съществуват разлики между двете групи по отношение на платените почивки и свободата да организират собствената си работа;
(ж) не е възможно да се установят факторите, които са определили нивото на ставката за заплащане на парче;
(з) работата на едната от сравняваните групи включва особено изискване за физическа сила, докато работата на другата група изисква особено сръчност;
(и) може да се установи, че съществуват разлики по отношение на неудобствата при работа, като шум, температура и интензивна, повтаряща се или монотонна работа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 13456745 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form