Schintgen
Съдия докладчик – Schintgen
Дело C-262/96: Sürül, Съдебно решение от 4 май 1999 г.
Може ли турски гражданин, пребиваващ в Германия, който попада в личния обхват на член 2 от Решение № 3/80 от 19 септември 1980 г. на Съвета по асоцииране, създаден съгласно Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция („Решение № 3/80“), и който притежава само Aufenthaltsbewilligung, да има право, произтичащо пряко от член 3 във връзка с член 4, параграф 1, буква h) от Решение № 3/80, на германски детски надбавки, като това право е обусловено единствено от изпълнението на условията, приложими спрямо германските граждани, а не от изпълнението на допълнителните условия, приложими спрямо чужденци, предвидени в първото изречение на член 1, параграф 3 от Bundeskindergeldgesetz („BKGG“) в редакцията, публикувана в Официалния вестник от 31 януари 1994 г. (BGBl. I, стр. 168)?
Или, за да бъде формулиран въпросът по-общо:
Допустимо ли е държава членка да отказва на турски гражданин, който попада в личния обхват на член 2 от Решение № 3/80, семейни обезщетения, предвидени в нейното законодателство, на основание че този гражданин не притежава Aufenthaltsberechtigung или Aufenthaltserlaubnis?
Явява ли се турски гражданин, пребиваващ на територията на държава членка, работник по смисъла на член 2 във връзка с член 1, буква б) от Решение № 3/80 през периодите, когато съгласно правото на тази държава за времето, прекарано в отглеждане на дете, се счита, че са платени задължителни вноски за пенсионното осигуряване в полза на това лице?
Следва ли турски гражданин, пребиваващ на територията на държава членка, който, освен че следва, работи там въз основа на съответно разрешение за работа до 16 часа седмично като помощник, само на това основание да се счита за работник по смисъла на член 2 във връзка с член 1, буква б) от Решение № 3/80 или поне поради това, че е осигурен по закон срещу трудови злополуки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-48/98: Söhl & Söhlke, Заключение от 29 април 1999 г.
1. Съдържа ли член 859 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година, с който се определят разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митническия кодекс на Общността („регламентът за прилагане“), валидно установен и изчерпателен набор от правила относно нарушенията по смисъла на член 204, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година за създаване на Митническия кодекс на Общността („Митническият кодекс“), които „нямат съществено влияние върху правилното функциониране на временния склад или на съответната митническа процедура“?
2. Ако на първия въпрос следва да се отговори утвърдително:
(а) Когато е подадено своевременно заявление за удължаване на срока, посочен в член 859, параграф 1 от регламента за прилагане, възпрепятстван ли е националният съд да разглежда служебно критериите за предоставяне на такова удължаване, когато то е било отказано с вече необжалваемо решение на митническия орган?
(б) Допустимо ли е заявление за удължаване да се отнася не до индивидуално изброени декларации, а глобално до всички декларации, които трябва да бъдат подадени в определен период (в случая няколко месеца), когато като основание се посочват специални проблеми, съществували през този период в предприятието на заявителя (например внезапно заболяване или отсъствие на служители, въвеждане на нови служители, проблеми с прилагането на разработена за целите на митническите формалности система за обработка на данни или, при външна обработка, прекомерна работа по подготовката на атрибуции, които всъщност е трябвало да бъдат подготвени от митническите органи), без да е налице явна небрежност по смисъла на втората алинея на член 859 от регламента за прилагане?
3. Ако на първия въпрос следва да се отговори отрицателно:
Следва ли да се приеме, че многобройните случаи на неспазване на задължението за своевременно определяне на митническо одобрено предназначение или употреба на стоките, представени пред митницата, следва да се считат за „нямащи съществено влияние върху правилното функциониране на временния склад или на съответната митническа процедура“, когато такова предназначение или употреба е определено след изтичане на срока и удължаване на срока не би било оправдано по член 49, параграф 2 от Митническия кодекс?
4. Ако на въпрос 2(б) или на въпрос 3 следва да се отговори отрицателно:
Приложим ли е член 900, параграф 1, буква о) от регламента за прилагане, въведен с член 1, точка 29 от Регламент (ЕО) № 3254/94 на Комисията от 19 декември 1994 година, относно допустимостта за преференциални ставки или общностно третиране, и за предоставянето на други форми на преференциално тарифно третиране?
5. Ако на въпрос 4 следва да се отговори отрицателно:
Когато е предявено искане за възстановяване, длъжни ли са митническите органи и съдилищата да проверяват служебно дали са изпълнени всички релевантни критерии за възстановяване, дори когато ищецът изрично основава искането си за възстановяване само на едно правно основание, което налага при обстоятелства като тези в настоящия случай да се провери дали са изпълнени условията, предвидени във втората алинея на член 239, параграф 1 от Митническия кодекс във връзка с първото изречение на член 905, параграф 1 от регламента за прилагане, по отношение на декларации за допускане за свободно обращение, при които са представени валидни сертификати за движение по образец EUR.1 или сертификати за произход по образец А, и когато съществува възможност за пълно или частично освобождаване от вносни мита на стоки, които са реимпортирани след външна обработка (диференциално митническо оформяне) или върнати стоки след ремонт?
6. Когато са изпълнени критериите за възстановяване, предвидени в член 900, параграф 1, буква о) от регламента за прилагане, може ли обичайно да се приеме, че съответното лице не е действало с измамно намерение или по начин, който е явно небрежен?
7. Ако на въпрос 6 и/или на въпрос 4 следва да се отговори отрицателно:
Следва ли понятието „явна небрежност“ във втората алинея на член 239, параграф 1 от Митническия кодекс да се определя според обективни и/или субективни критерии и има ли същото значение като понятието „явна небрежност“ във втората алинея на член 859 от регламента за прилагане и понятието „очевидна небрежност“ в член 212а
Може ли да се приеме, че не е налице „явна небрежност“ по смисъла на член 239 от Митническия кодекс, когато вносни митнически задължения са възникнали по член 204, параграф 1, буква а), тъй като по причини като посочените за пример във въпрос 2(б) е налице неспазване в продължение на много месеци на срока, предвиден в член 49, параграф 1 от Митническия кодекс, и не са съществували обстоятелства, оправдаващи удължаване на срока, поради което е налице и явна небрежност по втората алинея на член 859 от регламента за прилагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-22/98: Becu и др., Заключение от 25 март 1999 г.
1. Към настоящия момент на развитие на правото на Общността, могат ли подчинените на него лица, независимо дали са физически или юридически, да придобият права по член 90, параграф 1 от Договора за ЕО, във връзка с членове 7, 85 и 86 от него, които държавите членки трябва да зачитат, когато товаро-разтоварните дейности в пристанищните райони, по-специално на стоки, внесени по море от една държава членка на територията на друга държава членка, и пристанищната работа като цяло са запазени изключително за „признати докери“, чиито условия и процедури за признаване се определят от Краля по предложение на съвместния комитет, отговарящ за съответния пристанищен район, и когато трябва да се прилагат задължителни тарифи, въпреки че работата може да бъде извършвана от обикновени (т.е. непризнати) докери?
2. Следва ли признатите докери, посочени в член 1 от Закона от 8 юни 1972 г. и имащи изключително право да извършват пристанищна работа в пристанищните райони, определени по-подробно в съответните законодателни разпоредби, да се считат за натоварени с предоставянето на услуги от общ икономически интерес по смисъла на член 90, параграф 2 от Договора за ЕО и биха ли те вече били неспособни да изпълняват своите специални задължения, ако към тях се прилагат член 90, параграф 1 и забранителните разпоредби на членове 7, 85 и 86 от Договора за ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-374/97: Feyrer, Заключение от 18 март 1999 г.
1. Може ли дадено лице да се противопостави на събирането на такси, по-високи от стандартните суми, посочени в точка 1 от приложението, свързано с член 2, параграф 1 от Директива 85/73/ЕИО на Съвета, изменена с Директива 93/118/ЕО, когато държавата членка не е транспонирала Директива 93/118/ЕО в националното си законодателство в рамките на предвидения срок?
2. Може ли държава членка да събира такси, по-високи от стандартните суми, въз основа на точка 4, буква б) от приложението, свързано с член 2, параграф 1 от Директива 85/73/ЕИО на Съвета, изменена с Директива 93/118/ЕО, при условие че събраните такси не надвишават действителните разходи, без да се налагат допълнителни условия?
3. Зависи ли разрешението, дадено на държавите членки по член 2, параграф 3 от Директива 85/73/ЕИО на Съвета, изменена с Директива 93/118/ЕО, да събират сума, по-висока от таксите на Общността, от общата такса, събрана в държавата членка като цяло, и действителната стойност на разходите за инспекции, направени в държавата членка като цяло, или е достатъчно, когато държавата членка е делегирала разрешението за събиране на таксите на местните органи, общата такса, събрана от местния орган, да не надвишава действителната стойност на разходите за инспекции, направени от този орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-293/96: Германия/Комисия, Съдебно решение от 16 март 1999 г.
Допустимо ли е наименованието „Фета“ да бъде регистрирано като защитено наименование за произход, при положение че представлява родово наименование по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент № 2081/92?
Отговаря ли регистрацията на наименованието „Фета“ като защитено наименование за произход на материалноправните изисквания на член 2 и член 17, параграф 2 от Регламент № 2081/92?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-299/96: Франция/Комисия, Съдебно решение от 16 март 1999 г.
Допустимо ли е наименованието „feta“ да бъде регистрирано като защитено наименование за произход, при положение че то е станало родово наименование (generisk betegnelse) по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент № 2081/92?
Отговаря ли регистрацията на наименованието „feta“ като защитено наименование за произход на материалноправните изисквания на член 2, параграф 3 и член 17, параграф 2 от Регламент № 2081/92?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-289/96: Дания/Комисия, Съдебно решение от 16 март 1999 г.
Явява ли се наименованието „фета“ родово наименование по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент № 2081/92, поради което не може да бъде регистрирано като защитено наименование за произход?
Отговаря ли регистрацията на „фета“ като защитено наименование за произход на материалноправните изисквания на член 2, параграф 3 и член 17, параграф 2 от Регламент № 2081/92?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-14/98: Battital, Заключение от 11 март 1999 г.
1. Като се има предвид член 1 от Директива 95/40/ЕО от 19 юли 1995 г., член 2 от Директива 96/14/ЕО от 12 март 1996 г. и член 1 от Директива 96/15/ЕО от 14 март 1996 г., продължава ли да се прилага забраната за внос на организми от рода Citrus в Италия (или в която и да е област на Италия)?
2. Престана ли тази забрана да се прилага, считано от 1 април 1996 г.?
3. Несъвместим ли е Министерският указ от 31 януари 1996 г. на Министерството на земеделските ресурси, с който се прилага Директива 95/40/ЕО, доколкото се отнася до съответните разпоредби, с прекратяването на забраната за внос на територията на Италия (или в която и да е част от нея) на растителни организми от рода Citrus, както изглежда следва от съвместното действие на Директива 95/40/ЕО от 19 юли 1995 г., член 2 от Директива 96/14/ЕО от 12 март 1996 г. и член 1 от Директива 96/15/ЕО от 14 март 1996 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.