Дело C-262/96: Sürül, Съдебно решение от 4 май 1999 г.

Може ли турски гражданин, пребиваващ в Германия, който попада в личния обхват на член 2 от Решение № 3/80 от 19 септември 1980 г. на Съвета по асоцииране, създаден съгласно Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция („Решение № 3/80“), и който притежава само Aufenthaltsbewilligung, да има право, произтичащо пряко от член 3 във връзка с член 4, параграф 1, буква h) от Решение № 3/80, на германски детски надбавки, като това право е обусловено единствено от изпълнението на условията, приложими спрямо германските граждани, а не от изпълнението на допълнителните условия, приложими спрямо чужденци, предвидени в първото изречение на член 1, параграф 3 от Bundeskindergeldgesetz („BKGG“) в редакцията, публикувана в Официалния вестник от 31 януари 1994 г. (BGBl. I, стр. 168)?

Или, за да бъде формулиран въпросът по-общо:

Допустимо ли е държава членка да отказва на турски гражданин, който попада в личния обхват на член 2 от Решение № 3/80, семейни обезщетения, предвидени в нейното законодателство, на основание че този гражданин не притежава Aufenthaltsberechtigung или Aufenthaltserlaubnis?

Явява ли се турски гражданин, пребиваващ на територията на държава членка, работник по смисъла на член 2 във връзка с член 1, буква б) от Решение № 3/80 през периодите, когато съгласно правото на тази държава за времето, прекарано в отглеждане на дете, се счита, че са платени задължителни вноски за пенсионното осигуряване в полза на това лице?

Следва ли турски гражданин, пребиваващ на територията на държава членка, който, освен че следва, работи там въз основа на съответно разрешение за работа до 16 часа седмично като помощник, само на това основание да се счита за работник по смисъла на член 2 във връзка с член 1, буква б) от Решение № 3/80 или поне поради това, че е осигурен по закон срещу трудови злополуки?