Safjan
Съдия докладчик – Safjan
Дело C-399/11: Stefano Melloni, Заключение от 2 октомври 2012 г.
1) Трябва ли член 4а, параграф 1 от [Рамковото решение] […] да се тълкува в смисъл, че възпрепятства националните съдебни органи, в посочените в същата разпоредба случаи, да обвързват изпълнението на европейска заповед за арест с условието въпросната присъда да може да бъде преразгледана с цел гарантиране на правата на защита на лицето, чието предаване се иска?
2) В случай че на първия въпрос бъде даден утвърдителен отговор, съвместим ли е член 4а, параграф 1 от [Рамковото решение] […] с изискванията, произтичащи от правото на ефективна съдебна защита и на справедлив процес, предвидено в член 47 от Хартата […], както и с правото на защита, гарантирано в член 48, параграф 2 от посочената харта?
3) В случай че на втория въпрос бъде даден утвърдителен отговор, позволява ли член 53, тълкуван систематично във връзка с признатите в членове 47 и 48 от Хартата права, на държава членка да обвърже предаването на задочно осъдено лице с условието присъдата да може да бъде подложена на преразглеждане в държава, от която изхожда искането, като по този начин предостави на тези права по-високо равнище на защита от това, което произтича от правото на […] [Съюза], с цел да се избегне ограничаващо или накърняващо тълкуване на основно право, признато от конституцията на тази държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-92/11: RWE Vertrieb, Заключение от 13 септември 2012 г.
1) Трябва ли член 1, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че клаузите за ценова промяна — съдържащи се в договорите за доставка на газ с потребители, която трябва да се извършва извън общото задължение за доставка и в рамките на общата свобода на договаряне (специални клиенти) — не попадат в приложното поле на разпоредбите на Директивата, ако тези клаузи са включени в договорите със специални клиенти и възпроизвеждат без промяна законовите или подзаконовите разпоредби, приложими спрямо клиентите, за които се прилага тарифа, в рамките на общото задължение за свързване и доставка?
2) Трябва ли — доколкото са приложими — членове 3 и 5 от Директива 93/13 във връзка с точка 1, буква й) и точка 2, буква б), второ изречение от приложението към член 3, параграф 3 от тази директива, както и член 3, параграф 3 във връзка с приложение А, букви б) и/или в) от Директива 2003/55 да се тълкуват в смисъл, че клаузите за ценова промяна, съдържащи се в договорите със специални клиенти за доставка на природен газ, отговарят на изискванията за ясен и разбираем текст и/или са достатъчно прозрачни, ако, макар в тях да не са посочени основанията, предпоставките и обхватът на промяната на цените, те все пак гарантират, че газоснабдителното дружество своевременно уведомява клиентите си преди всяко увеличение на цените и че клиентите имат право да прекратят договора, ако не искат да приемат изменените условия, за които са били уведомени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-581/11: Mugraby/Съвет и Комисия, Определение от 12 юли 2012 г.
Допустимо ли е подаването на жалба без посредничеството на адвокат по съдебното производство пред Съда на Европейския съюз?
Изисква ли се при касационно обжалване конкретно установяване на допусната правна грешка, за да се приеме жалбата за допустима?
Възможно ли е съдът на Съюза да разпореди на институция на Съюза да приеме определени мерки при иск за установяване на неправомерно бездействие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-581/11: Mugraby/Съвет и Комисия, Определение от 12 юли 2012 г.
Допустимо ли е частноправно лице да подаде жалба срещу неправомерно бездействие на институции на Съюза без посредничеството на адвокат?
Съществува ли задължение за институциите на Съюза да приемат конкретни мерки срещу трета държава по искане на частноправно лице във връзка с предполагаеми нарушения на международно споразумение на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-617/10: Åkerberg Fransson, Заключение от 12 юни 2012 г.
1) Съгласно шведското право трябва да е налице ясно основание, изведено от Европейската конвенция от 4 ноември 1950 г. за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) или от практиката на ЕСПЧ, за да може националната юрисдикция да не приложи национални разпоредби, които вероятно противоречат на принципа ne bis in idem съгласно член 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, а следователно и на член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Подобно изискване съгласно националното право, за да не бъдат приложени национални разпоредби, съвместимо ли е с правото на Съюза, и по-специално с неговите общи принципи, включително предимството и непосредственото действие на правото на Съюза?
2) Допустимостта на наказателното производство за престъпление против данъчната и осигурителната система попада ли в обхвата на принципа ne bis in idem съгласно член 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ и член 50 от Хартата, когато за същото деяние, изразяващо се в предоставяне на невярна информация, на подсъдимия вече е наложена глоба (данъчна санкция) в рамките на административно производство?
3) Има ли значение за отговора на втория въпрос обстоятелството, че тези санкции трябва да са съгласувани, така че в рамките на наказателното производство общите юрисдикции да могат да намалят наказанието по съображение, че на подсъдимия вече е наложена данъчна санкция за същото деяние, изразяващо се в предоставяне на невярна информация?
4) При определени условия може да се допусне, в рамките на обхвата на посочения във втория въпрос принцип ne bis in idem, да бъдат наложени други санкции в ново производство за същото деяние, което вече е разгледано в производство, приключило с решение за налагане на санкции на съответното лице. Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, изпълнени ли са условията на принципа ne bis in idem при налагането на няколко санкции в отделни производства, когато в последното производство се прави нова и независима от предходното производство преценка на обстоятелствата?
5) Шведската система, която предвижда отделни производства за налагане на данъчни санкции и за наказателно преследване за престъпления против данъчната и осигурителната система, се основава на редица съображения от общ интерес, изложени подробно по-долу. В случай че отговорът на втория въпрос е утвърдителен, съвместима ли е с принципа ne bis in idem система като шведската, при положение че е възможно да се установи система, която не попада в обхвата на принципа ne bis in idem — без да е необходимо да се прави отказ нито от налагането на данъчни санкции, нито от установяването на отговорност за престъпления против данъчната и осигурителната система — ако в случаите на такива престъпления правомощието за налагане на данъчни санкции се прехвърли от Skatteverket, съответно от административните юрисдикции, на общите юрисдикции във връзка с висящото пред тях наказателно производство за престъпления против данъчната и осигурителната система?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-366/11: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 24 май 2012 г.
Нарушило ли е Кралство Белгия задължението си да изработи и приеме в предвидения срок всички планове за управление на речните басейни съгласно Директива 2000/60/ЕО?
Спазило ли е Кралство Белгия задължението си да започне в предвидения срок процедурите за информиране на обществеността и за консултиране относно проектите за планове за управление на речен басейн съгласно Директива 2000/60/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-366/11: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 24 май 2012 г.
Изпълнило ли е Кралство Белгия задължението си да изработи и публикува в предвидения срок всички планове за управление на речни басейни съгласно Директива 2000/60/ЕО?
Изпълнило ли е Кралство Белгия задължението си да започне в предвидения срок всички процедури за информиране на обществеността и за консултиране относно проектите на планове за управление на речни басейни съгласно Директива 2000/60/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-165/11: Profitube, Заключение от 22 май 2012 г.
1) В хипотеза, при която през 2005 г. и 2006 г. в публичен митнически склад, разположен на територията на държава — членка на Европейския съюз, са били внесени от вносител от тази държава членка стоки с произход от територията на държава, която не е членка на Европейския съюз (Украйна), които впоследствие са били преработени в посочения склад под режим активно усъвършенстване със система за отложено плащане, и при която, вместо да бъде изнесен веднага по смисъла на член 114 от Регламент № 2913/92, крайният продукт е доставен в същия този склад от преработилия го субект на друго дружество от същата държава членка, което не го е пуснало в свободно обращение от посочения склад, а отново го е поставил под режим митническо складиране, прилага ли се към споменатата продажба на стоки в същия този митнически склад винаги и единствено общностната митническа правна уредба, или с въпросната продажба правното положение се променя така, че към посочената сделка се прилага режимът на Шеста директива на Съвета от 17 май 1977 година (77/388/EИО), тоест възможно ли е за целите на режима на данъка върху добавената стойност по смисъла на Шеста директива да се приеме, че публичен митнически склад, разположен на територията на държава членка, е част от територията на Общността, и по-конкретно на територията на тази държава членка по смисъла на съдържащото се в член 3 от Шеста директива определение?
2) Възможно ли е горепосоченото положение да се прецени в светлината на установената от Съда на Европейския съюз и свързана с прилагането на Шеста директива доктрина за злоупотреба с право (Решение от 21 февруари 2006 г. по дело Halifax, C-255/02) в смисъл, че с доставката на стоки в публичен митнически склад, разположен на територията на Словашката република, жалбоподателят вече е осъществил възмездна доставка на стоки на национална територия?
3) При утвърдителен отговор на първия въпрос в смисъл, че към въпросната сделка се прилага режимът на Шеста директива, представлява ли тази сделка данъчното събитие
а) във връзка с изискуемостта на данъка по смисъла на член 10, параграфи 1 и 2 от Шеста директива, доколкото е била осъществена доставка на стоки в митнически склад, разположен на територията на Словашката република, или
б) доколкото след внасянето на стоките от трета държава (член 10, параграф 3 от Шеста директива), тоест по време на престоя им в посочения митнически склад, митническият режим е отпаднал с доставката на депозираните стоки на друго лице от държава членка?
4) Осъществени ли са целите на Шеста директива, формулирани в нейния преамбюл, и по-специално целите на ГАТТ (СТО), когато към доставка на стоки, които са внесени от трета държава в митнически склад и впоследствие са преработени в този склад и са доставени на друго лице в тази държава членка в митнически склад, на територията на държава — членка на Европейската общност, не е приложен режимът на данъка върху добавената стойност в посочената държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-472/10: Invitel, Съдебно решение от 26 април 2012 г.
Може ли член 6, параграф 1 от Директивата […] да се тълкува в смисъл, че неравноправната договорна клауза не е обвързваща за потребителите, когато определена в закона и съответно оправомощена организация предяви от името на потребителите иск в защита на колективния интерес (колективен иск) за обявяване на нищожността на тази клауза, която се съдържа в потребителски договор?
Когато е предявен иск в защита на колективния интерес, за да се постанови решение, ползващо потребители, които не са участвали в производството, или забранява прилагането на неравноправно общо договорно условие, може ли член 6, параграф 1 от Директивата […] да се тълкува в смисъл, че посочената неравноправна клауза, която се съдържа в потребителски договор, не е обвързваща за засегнатите потребители, нито за бъдещите потребители, така че съдът трябва служебно да съобрази съответните правни последици?
Може ли член 3, параграф 1 от Директивата […] във връзка с точка 1, буква й) и точка 2, буква г) от приложението по член 3, параграф 3 от същата директива да се тълкува в смисъл, че договорната клауза е ipso iure неравноправна, когато с нея продавачът или доставчикът изменя едностранно условията на договора, без изрично да описва метода за променяне на цената и без да посочва в договора основателна причина?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-523/10: Wintersteiger, Съдебно решение от 19 април 2012 г.
Когато се твърди, че установено в друга държава членка лице е извършило нарушение на правата върху марка, регистрирана в държавата на сезирания съд, тъй като това лице използва идентична на тази марка ключова дума (AdWord) в интернет търсачка, която предлага своите услуги под различни национални домейни от първо ниво, следва ли изразът „място[…], където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“ по член 5, параграф 3 от [Регламент № 44/2001] да се тълкува в смисъл, че
а) компетентността се учредява единствено когато ключовата дума се използва в уебсайт на интернет търсачката, чийто домейн от първо ниво е на държавата на сезирания съд;
б) компетентността се учредява единствено когато уебсайтът на интернет търсачката, в който се използва конкретната ключова дума, е достъпен от държавата на сезирания съд;
в) компетентността зависи, освен от наличието на достъп до уебсайта, и от наличието на допълнителни условия?
При утвърдителен отговор на [първия въпрос, буква в)]:
Какви са критериите, въз основа на които следва да се определи дали се учредява компетентност по член 5, параграф 3 от [Регламент №°44/2001] в случай на използване на марка, регистрирана в държавата на сезирания съд, като ключова дума (AdWord) в уебсайт на интернет търсачка, чийто национален домейн от първо ниво е различен от този на държавата на сезирания съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.